Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
гр.София, 10.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гражданско дело № 4105 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.
С определение № 156 от 11.04.2017 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 223 от 12.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 190/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, ІІ въззивен граждански състав в частта му, с която окръжният съд се е произнесъл по съществото и е отхвърлил предявения от М. А. М. и М. А. К. срещу К. Ц. Ц. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено, че Ц. П. Ц. не е станал собственик на поземлен имот с идентификатор 56722.714.3, защото не са били налице предпоставките за придобиване правото на собственост по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху земеделски имот (овощна градина) – масив 22, парцел – 003 в м. Плочата (съгласно Заповед № РД 15-1831 от 03.11.2000 г. на Кмета на [община]), нов № 56722.714.3 по ПНИ на [населено място] – за да се провери неговата допустимост.
Касаторите М. А. М. и М. А. К. поддържат, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено въз основа на погрешен анализ на събраните по делото доказателства. Молят въззивното решение да бъде отменено и ВКС да постанови друго, с което да уважи иска, евентуално – да върне делото за ново разглеждане.
Ответникът по касация К. Ц. Ц. – чрез особения представител адвокат Я. Д. от АК – П., моли с решението си ВКС да прекрати производството по делото.
Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 и чл. 293 ГПК, намира следното:
С въззивното решение, в допуснатата до касационно обжалване част, е отменено Решение № 1738 от 09.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 2603/2014 г. по описа на Районен съд – Плевен в частта му, с която поради недопустимост е прекратено производството по предявения от М. А. М. и М. А. К. срещу К. Ц. Ц. отрицателен установителен иск да бъде признато за установено, че Ц. П. Ц. (наследодател на ответника) не е станал собственик на поземлен имот с идентификатор 56722.714.3, защото не са били налице предпоставките за придобиване правото на собственост по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С решението си окръжният съд е приел, че е налице правен интерес от предявяването на този иск, като се е обосновал с разясненията по т. 1 на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК и обстоятелството, че към момента на подаване на исковата молба процесният имот не е във владение на К. Ц. Ц. (доколкото е във фактическата власт на приобретателите по сключения с неговия наследодател договор продажба). Заедно с отменяването на решението на районния съд, окръжният съд се е произнесъл по съществото на посочения иск и го е отхвърлил като неоснователен.
Така постановеното въззивно решение е процесуално недопустимо по следните съображения:
Макар да е обективирано в един документ, произнасянето на първата инстанция е инкорпорирало два съдебни акта с различен характер – решение по съществото на иска, предявен срещу Г. С. Г. и К. Н. Г., и определение по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, с което е отречена допустимостта на иска, предявен срещу К. Ц. Ц.. Различията в естеството на двата акта предопределят и различните правила, по които се упражнява инстанционния контрол за тяхната законосъобразност – тези по глава ХХ от ГПК, когато се проверява решение по съществото на спора, а относно обжалването на определенията – реда е по глава ХХІ от ГПК. В хипотеза на едновременно сезиране на въззивния съд както с въззивна жалба, така и с частна жалба срещу определение по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК (дори двете жалби да са инкорпорирани в един документ), въззивният съд следва най-напред да се произнесе по частната жалба и ако я намери за основателна – да постанови отменяването на атакуваното определение (едновременно с което се дава и разрешение на повдигнатия с прекратителното определение процесуален въпрос по наличието на процесуалните предпоставки за допустимостта на иска) и връщане на делото за разглеждане на спора по същество от първата инстанция. В такава хипотеза правилото на чл. 278, ал. 2, изр. 1 ГПК не може да се тълкува като основание за постановяване на акт по съществото на материално-правния спор от сезирания с частната жалба съд, тъй като това би имало за последица лишаването на страните от триинстанционно разглеждане на гражданското дело.
В разглеждания случай, в рамките на правомощията си по чл. 278, ал. 2 ГПК, окръжният съд е разрешил процесуалния въпрос за допустимостта на иска, предявен срещу К. Ц. Ц. и е постановил отменяване на решението на първата инстанция в частта му, имаща характер на определение. Вместо да върне делото на районния съд за постановяването на акт по съществото на спора, въззивният съд сам се е произнесъл, без да е налице подлежащо на проверка решение по смисъла на чл. 258, ал. 1 ГПК. Тъй като липсва предмет на обжалване по чл. 258, ал. 1 ГПК и с произнасянето си ОС – Плевен е излязъл извън правомощията си по чл. 278, ал. 2 ГПК, то постановеното въззивно решение в допуснатата до касационно обжалване част следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на надлежната съдебна инстанция за произнасяне по материално-правния спор.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 223 от 12.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 190/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, ІІ въззивен граждански състав в частта му, с която окръжният съд се е произнесъл по съществото и е отхвърлил предявения от М. А. М. и М. А. К. срещу К. Ц. Ц. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено, че Ц. П. Ц. не е станал собственик на поземлен имот с идентификатор 56722.714.3 по реда на параграф 4а и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ върху предоставения му за ползване земеделски имот (овощна градина) – масив 22, парцел – 003 в м. Плочата (съгласно Заповед РД 15-1831 от 03.11.2000 г. на Кмета на [община]), нов № 56722.714.3 по ПНИ на [населено място].
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. П. за произнасяне по съществото на иска по правилата за производството пред първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: