4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
гр. София, 16.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 770 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адв. И. Ц. срещу решение № 511 от 29.10.2013г. по т.д. № 975/2013г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 299 от 25.06.2013г. по гр.д. № 68/2013г. на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия в частта, с която предявеният от [фирма] против [община] иск за заплащане на получени без основание и представляващи равностойността на извършени през 2012г. изпълнителни СМР в сградата на „Градска библиотека”, [населено място], изразяващи се в: демонтаж на дървена дограма, демонтаж на дървена врата, доставка и монтаж на алуминиеви щори, доставка и монтаж на П. – дограма и стъклопласт с размер 2040/2050, доставка и монтаж на АЛ врата и АЛ дъски, грундиране с готов грунд върху мазилка, боядисване с латекс двукратно, топлоизолация на външни стени, външна силикатна мазилка, боядисване на фасада, фасадно тръбно скеле, фугиране на каменни плочи, изкърпване на външна пръскана мазилка е отхвърлен за разликата между претендираните 32 026,03 лева и присъдените 25 198,23 лева, както и в частта, в която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху получената без основание сума в периода 12.03.2012г. – 13.01.2013г. за разликата между търсеното обезщетение от 3 178,97 лева и присъденото такова в размер на 2 175,54 лева.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно и необосновано. Поддържа, че при неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД предмет на полученото може да бъде всяка имуществена облага, като не е задължително да има непосредственост при разместването на имуществена облага, т.е. обеднелият да е престирал непосредствено на обогатилия се. Поддържа, че под обогатяване се разбира както получаването на имуществени ползи, така и придобиването и спестяването на такива ползи от едно лице за сметка на друго /а не само на недължимо плащане/. Твърди, че в случая ответникът на практика си е спестил заплащането на рентабилност и ДДС, каквито би дължал при сключен договор с касатора или друг строител, което означава, че с размера на тези суми се е обогатил.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, и т.3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по следния материалноправен въпрос: „ Спестяването на плащане за ДДС и рентабилност от страна на неоснователно обогатилия се вследствие на получено без основание, представлява ли също част от неоснователното обогатяване?” Счита, че въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в противоречие с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 25 от 22.02.2010г. по т.д. № 657/2009г. на ВКС, ТК, І т.о. Моли, ако съдът приеме, че това решение няма предвид спестяването и плащането на ДДС и рентабилност, да приеме, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като произнасянето по въпроса би допринесло за правилното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация [община] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора против [община] иск за заплащане на получени без основание и представляващи равностойността на извършени през 2012г. изпълнителни СМР в сградата на „Градска библиотека”, [населено място], за разликата над 25 198,23 лева до пълния предявен размер от 32 026,03 лева, както и в частта, в която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху получената без основание сума в периода 12.03.2012г. – 13.01.2013г. за разликата над 2 175,54 лева до пълния предявен размер от 3 178,97 лева, въззивният съд е приел за спорен пред него единствено въпросът относно размера на сумата, която се дължи на ищеца като равностойност на полученото без основание. В тази връзка въззивният съд е посочил, че реално полученото от ответника е свързано с извършване на СМР и влагане на материали, описани в решението, чиято парична равностойност е определена от приетото по делото заключение и от която логично следва да се изключи т.нар. рентабилност или печалба. Въззивният съд е приел, че за формиране на печалба освен придобивна сделка, следва да има и продажна и тъй като последната липсва, водещо при определяне на стойността на вложената без основание от ищеца стока или услуга е нейната придобивна /реална/ цена. Приел е още, че тази придобивна цена е логично да не бъде увеличавана с 20% ДДС поради това, че начисляването на този тип косвен данък предполага наличието на доставка по смисъла на ЗДДС, респ. договор /сделка/ по смисъла на гражданското и търговското законодателство, по които доставчик /продавач на стоката или извършител на услугата/ е ищецът в настоящото производство. Тъй като такива липсват, е приел за неоснователно искането за увеличаване на стойността на даденото без основание с 20 % ДДС.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният в изложението материалноправен въпрос следва да бъде уточнен в следния смисъл: Следва ли в сумата, дължима в хипотезата на извършени строително-монтажни работи без сключен договор за изработка, да бъдат включени ДДС и печалба за изпълнителя? Този въпрос е важен, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи.
Не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В решение № 25 от 22.02.2010г. по т.д. № 657/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, на което касаторът се позовава, въпросът дали в сумата, която обогатилото се неоснователно лице дължи, се включват ДДС и печалба, не е разглеждан и разрешен. В решение № 60 от 25.03.2013г. по т.д. № 475/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и служебно известно на настоящия състав, е прието, че в случаите, когато са извършени СМР, които не се обхващат от предмета на договора за строителство, ответникът дължи обезщетение само до размера на разходите на изпълнителя на извъндоговорените СМР и материалите и труда, но не и за търговската печалба. Следователно с това решение е даден отговор на част от формулирания материалноправен въпрос и въззивният съд не се е отклонил от тази практика. По останалата част от въпроса – следва ли в сумата, дължима на изпълнителя в хипотезата на извършени строително-монтажни работи без сключен договор за изработка, да бъде включен ДДС, не е формирана задължителна съдебна практика. С оглед на това и поради необходимостта от определяне на действителното съдържание на относимите правни норми с цел предотвратяване на противоречива съдебна практика по формулирания материалноправен въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът – ищец следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 156,62 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 511 от 29.10.2013г. по т.д. № 975/2013г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение.
УКАЗВА на [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 156,62 лева, като при неизпълнение на това указание производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: