1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
гр.София, 22 януари 2016г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 46 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 05.10.2015г. по гр.д.№151/2015г. на ОС Кърджали, с което е уважен иск с правно основание чл.422 ГПК.
Жалбоподателят- Л. Л. А., поддържа че с обжалваното решение в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.422 ГПК, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение , е признал за установено по отношение на Л. А., че дължи на „ П. на п.-К.”ЕАД, сумата в общ размер на 8177,19 лв., от която неотчетен и невъзстановен на дружеството служебен аванс в размер на 6802 лв., получен от касата на дружеството на 29.06.2012г. с РКО № 178/29.06.2012 г. и неотчетена и невъзстановена сума за закупуване на служебен таблет в размер на 359 лв., получена от касата на дружеството на 10.05.2012 г. с РКО № 97/10.05.2012 г., ведно със законната лихва в размер на 1016.19 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 6802 лв. за периода от 01.07.2012 г. до 16.12.2013 г., както и законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК в Районен съд Кърджали- 20.12.2013 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 247 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.12.2013 г. по ч. гр. д. № 1981/2013 г. Със същото решение е отхвърлен предявения от Л. А. насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 10925,41 лв., от която 9243.52 лв. обезщетение, в размер на 1802 лв. за неползван платен годишен отпуск в размер на 32 календарни дни и обезщетение в размер на 7440 лв. за неспазен срок на предизвестието в размер на месечното възнаграждение за срок от 6 календарни месеца, както и обезщетение за забавено плащане върху главницата от 9243.52 лв., за периода от 03.07.2012 г. до 14.04.2014 г. в размер на 1681.89 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 9243.52 лв., считано от датата на предявяването на насрещния иск- 14.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
Установено е по делото, че с Договор № 6334-02 от 06.04.2010 г. за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с общинско имущество с едностепенна система на управление “П.п.-К.”ЕАД , кметът на община Кърджали възложил на основание чл. 244 ал. 4 от ТЗ и чл. 2 ал.1 т. 4 от Наредбата за упражняване правата на собственост на община Кърджали върху общинската част от капитала на търговските дружества, граждански дружества и сдружения с нестопанска цел, на Съвет на директорите, съставен от В. К., Е. М. и Л. А.- ответника по първоначалния иск, управлението и представителството на ЕАД с общинско имущество за срок от три години, считано от датата на вписване в Търговския регистър.
Установено е също така, че на 11.11.2010 г. между председателя на Съвета на директорите В. К., в качеството му на възложител и ответника по иска Л. А., като Изпълнителен директор, на основание чл. 244, ал. 7 ТЗ, бил сключен Договор за управление на дружеството с общинско имущество за срок от 3 години, като според чл. 3 т. 4 изпълнителният директор имал право на 32 платени неприсъствени дни за една календарна година, извън празниците и почивните дни, а съгласно чл. 10 възнаграждението му се определяло съобразно Наредбата за упражняване правата на собственост на община Кърджали върху общинската част от капитала на търговските дружества, граждански дружества и сдружения с нестопанска цел. Договорено било в чл. 19 т. 3 прекратяване на договора по искане на органа, който упражнява правата на едноличния собственик на капитала, с предизвестие от 6 месеца, а съгласно чл. 20 собственикът на капитала можел да прекрати договора преди изтичане на срока, едностранно без предизвестие при нарушение на закона, извършено при или по повод изпълнението на задълженията по договора или нарушение на Наредбата, при виновно неизпълнение на изпълнителния директор на поставените му от възложителя писмено задачи, заповеди и решения във връзка с изпълнението на бизнес програмата и при извършване на престъпление, установено с влязла в сила присъда. Установено е, че съгласно чл. 22 всяка от страните, която има право да прекрати договора с предизвестие, може да го прекрати и преди изтичане на предизвестието, като заплати на другата страна обезщетение в размер на определеното месечно възнаграждение на изпълнителния директор за неспазения срок на предизвестието.
Прието е за установено, че с протоколно решение № 160/30.05.2012г. на Общински съвет Кърджали е освободен Съвета на директорите на в състав В.К., Е. М. и Л. А.- ответник по първоначалния иск, и бил избран нов Съвет на директорите за срок от 3 години, считано от датата на вписване в ТР. С акт за прекратяване от 29.06.2012г. е прекратен договора на Л. А. като изпълнителен директор на дружеството без предизвестие.
Съдът е приел, че при тези данни са налице елементите на сложния фактически състав на чл. 240, ал. 3 ТЗ и жалбоподателят е причинил вреда на дружеството във връзка с получения служебен аванс от 6802 лв- без да е посочено основанието за това, както и от неотчетена и невъзстановена сума за закупуване на служебен таблет в размер на 359 лв., получена от касата на дружеството на 10.05.2012 г. с РКО № 97/10.05.2012г. С оглед извода за основателност на установителния иск съдът е приел, че е основателен и акцесорния иск за обезщетение за забава на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, за периода от 01.07.2012 г. до 16.12.2013 г. до размера на сумата 1016.19 лв.
Съдът е приел за неоснователен иска за заплащане на обезщетение в размер на 7440 лв. за неспазен срок на предизвестие и го е отхвърлил. Приел е, че относно иска за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 32 календарни дни от приетото по делото заключение на съдебно- счетоводна експертиза е установено, че полагащото се обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 32 дни е било начислено и заплатено на Л. А. в размер на 1325.72 лв., поради което и този иск следва да бъде отхвърлен. Поради неоснователността на главното вземане е счел, че неоснователна се явява и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на 1681.89 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 9243.52 лв., считано от датата на предявяването на насрещния иск- 14.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
В изложние по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез проецусуалния си представител поддържа, че с решението съдът е дал отговор на превни въпроси от значение за спора: допустимо ли и произнасяне от страна на въззивния съд по неправилно определена, разгледана и присъдена от първоинстанционния съд правна квалификация на правата претендирани от една от страните и допустимо ли е въззивния съд да променя правното основание на иска, при положение, че не е надлежно сезиран и има ли силата на закон по смисъла на чл.20, ал.1 ЗЗД договор за възлагане управление на дружество и следва ли да бъде изпълняван точно съобразно чл.63 ЗЗД. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящата инстанция намира, че по въпросите допустимо ли и произнасяне от страна на въззивния съд по неправилно определена, разгледана и присъдена от първоинстанционния съд правна квалификация на правата претендирани от една от страните и допустимо ли е въззивния съд да променя правното основание на иска не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване. На същите въззивния съд не е дал разрешение в обжалвания съдебен акт, поради което те не са от значение за изхода на спора и не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС.
Що се касае до въпроса има ли силата на закон по смисъла на чл.20, ал.1 ЗЗД договор за възлагане управление на дружество и следва ли да бъде изпълняван точно съобразно чл.63 ЗЗД Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен насрещен иск за заплащане на обезщетение в размер на 7440 лв. за неспазен срок на предизвестие при прекрятаване на договор за управление на дружество, тъй като съдът е дал разрешение на същия в противоречие с практиката на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.10.2015г. по гр.д.№151/2015г. на ОС Кърджали само в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен насрещен иск на Л. Л. А. срещу [фирма] за заплащане на обезщетение в размер на 7440 лв. за неспазен срок на предизвестие при прекрятаване на договор за управление на дружество, ведно със законната лихва считано от 03.07.2012г.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в съдебно заседание след внасяне на държавна такса от Л. Л. А. в размер на 148, 80 лева , за което да му се съобщи, като му се укаже да представи копие от вносния документ в канцеларията на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: