Р Е Ш Е Н И Е
№79
гр.София, 27 юли 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
със секретар Аврора Караджова
при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 2004/2014 година
Подсъдимият Р. А. чрез своя служебен защитник е обжалвал по касационен ред потвърждаването в Софийския апелативен съд на осъдителната присъда срещу него, издадена в Софийския градски съд.
Градският съд с присъда № 162/14.V.2014 год. по нохд 53/14 е осъдил подсъдимия за грабежа на мобилен телефон от Д. А., извършен на 20.ІХ.2013 год. – престъпление по чл.199, ал.1, т.4 (още защото е било извършено при условията на опасен рецидив по чл.29, б.”а” и „б” НК), във връзка със 198, ал.1 и 20, ал.2 НК (и защото в извършването е участвало още едно, неустановено лице). Този грабеж е наказан с 6 години лишаване от свобода при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, а на пострадалия от него е присъдено обезщетение за равностойността на мобилния телефон (769 лв.).
Потвърждаването на присъдата във втората (въззивната) инстанция е станало с решение № 396/17.ХІ.2014 год. по внохд 892/14 след обжалване, инициирано като сегашното.
Въззивното решение е оспорено в касационната жалба с не съвсем строго придържане към основанията по чл.348 НПК, но с доводи, които засягат доказаността на обвинението и неговото потвърждаване в САС, въпреки неговата недоказаност. Искането е за ново разглеждане на делото във въззивната инстанция.
Жалбата е поддържана в съдебното заседание на касационната инстанция, а според участващия прокурор е неоснователна.
ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение.
В касационната жалба е направено възможното по конкретното дело, за да бъде разколебано обвинението – особено с настояването, че подсъдимият и пострадалият свидетел са единствените участници в делото с преки възприятия за инкриминирания инцидент; че са останали неустановени не само вторият извършител на грабежа, но и местонахождението на отнетата вещ; че пострадалият е разпознал подсъдимия и по съответния процесуален ред, но те и са се били запознали преди инцидента. Независимо обаче от тези доказателствени трудности по делото, те не са преодоляни с цената на процесуални нарушения, каквито трябва да се приеме, че има предвид касационната жалба.
Основният доказателствен проблем при установяването на престъплението е бил всъщност за достоверността на казаното от пострадалия и подсъдимия, и този проблем именно е решен правилно, макар че би могло и по-убедително, ако САС беше акцентирал изрично върху него. Такъв акцент във въззивното решение би бил още по-уместен при явно недостоверното алиби на Р.А., което пък на свой ред е разколебало другата част от защитната теза на последния – за неуредени между него и пострадалия хомосексуални отношения.
Иначе в касационната жалба се съдържат и други, съвсем неоснователни възражения, като например, че обвинението е прието за доказано чрез недопустими предположения или пък че съответните органи са бездействали да бъде разкрит съучастникът на осъдения.
Ръководен от всичко изложено и съобразно с приложимите разпоредби в глава двадесет и трета от НПК, ВКС-І н.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 396/17.ХІ.2014 год. по внохд 892/14 на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ