О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 790
гр.София, 14.11.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2004 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 27/ 27.01.2017 г. по гр. д. № 460/ 2016 г., с което Пернишки окръжен съд, изменяйки решение № 411/ 28.04.2016 г. по гр. д. № 1136/ 2015 г. на Пернишки районен съд:
· на основание чл. 59 ЗЗД е осъдил А. Д. Д. да заплати на Р. О. Р. сумата 215. 00 лв. – това, с което неоснователно се е обогатила поради извършените в периода 2011 – 2013 г. от Р. подобрения в собствения на А. Д. апартамент в [населено място], като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 2 418. 67 лв.;
· на основание чл. 59 ЗЗД е осъдил Т. В. Д. да заплати на Р. О. Р. сумата 2 960. 00 лв. – това, с което неоснователно се е обогатила поради извършените в същия период от Р. подобрения в един имот в [населено място], общ. Земен, обл. П., съсобствен между Т. Д. и трети лица, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 21 585. 00 лв. и
· е разпределена отговорността за разноските по делото.
Решението се обжалва от Т. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол съответно на обжалваемия интерес на касатора за проверка на неговата правилност по следните въпроси (уточнени и конкретизирани според заявените касационни основания и дадените указания в т. 1 ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. Когато в съсобствения имот са извършени подобрения от държател, трето за съсобствеността лице и от единия от съсобствениците, използвал лично имота в периода на подобренията, възниква ли вземане за неоснователно обогатяване в полза на държателя и кой е длъжникът по него – съсобственикът, който също е подобрил имота или длъжници са и другите съсобственици, съразмерно на притежаваните идеални части? и 2. Следва ли да се зачете погасителен ефект на плащането, извършено от съсобственик в погашение на вземането за неоснователно обогатяване на държателя от подобряването на съсобствен имот, тогава когато държателят е насочил иска си срещу съсобственика, който съвместно с него е подобрявал имота в период на лично служене с общата вещ или фактът на плащането е ирелевантен? Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи обжалваното решение. Допълнителните основания от чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК обосновава с доводи, че въззивният съд ги е решил в противоречие с ТР № 85/ 02.12.1968 г., ППлВС № 6/ 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/ 1974 г. на ПлВС, с приложените решения на ВС и ВКС, а въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въведените касационни основания са, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон (чл. 59 ЗЗД, чл. 30, ал. 3 ЗС), съществено нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК (като достоверни са възприети показанията на свидетелите, доведени от ответника по касация-ищец, а са игнорирани на тези, доведени от касатора), на чл. 202 ГПК (не са обсъдени задълбочено доказателствата, събрани чрез заключенията на съдебно-техническите експертизи) и решението е необосновано (отречена е релевантността на погасяващ вземането факт на платената от други съсобственици на имота сума от 1 300 лв. в погашение на вземането по чл. 59 ЗЗД). Касаторът претендира направените по делото разноски.
Ответникът по касация Р. Р. възразява, че касационната жалба е недопустима, тъй като обжалваемият интерес е под 5 000 лв., повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Въззивното решение като необжалвано е влязло в сила в частта по иска на Р. Р. срещу А. Д., който е разгледан при условията на чл. 213, пр. 2 ГПК и е частично уважен.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационната жалба с допустим предмет, а отводът на ответника по касация по възражението за обратното – неоснователен. Не обжалваемият интерес, а цената на иска е релевантният критерий за преценка на обстоятелствата, визирани в чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК. Цената на иска, по който висящността на гражданското дело е пренесена пред настоящата инстанция, е над 5 000 лв. Следователно не е осъществено изключението от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК. Жалбата е подадена от легитимирана страна. Касатор е ответникът по този иск, а въззивното решение той обжалва в осъдителна част. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, а решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване, макар и само по първия материалноправен въпрос при допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съображенията са следните:
В обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че в период на съжителство на страните на брачни начала през 2011 – 2013 г. те са извършили строително-ремонтните дейности в един имот в [населено място], като дейностите са описани в исковата молба и са доказани чрез заключението на вещото лице инж. Ал. Ц.. Квалифицирал е извършеното като подобрения с три групи съображения. Първо, имотът е съсобствен между касатора Т. Д. и трети лица, а ответникът по касация Р. Р. е трето за съсобствеността лице. Следователно той е държател на подобрения (чужд) имот. Второ, извършеното е увеличило пазарна стойност на имота с 5 920 лв. Трето, съвместното (равностойно) участие на Т. Д. в подобряването на имота не изключва възникването на вземането по чл. 59 ЗЗД с кредитор ответника по касация, а е факт, релевантен за неговия размер (съдържание). Въззивният съд е добавил, че размерът задава по-малката измежду двете стойности – сумата 5 920 лв., а не по-високата – сумата 8 016 лв., която е сбор между стойността на вложените материали (6 256 лв.) и труд (1 760 лв.). След това е приел, че доколкото подобренията са резултат от съвместните усилия на страните и те са равностойни, касаторът Т. Д. на основание чл. 59 ЗЗД е длъжник на ответника по касация Р. Р. за сумата 2 960 лв. – половината от увеличената стойност на имота вследствие извършеното в него. Въззивният съд не е изложил мотиви, защо въпреки доказателствата, че този имот е съсобствен на Т. Д. и трети лица, намира за неприложима разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС. Спорен нея, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с дела си. Въззивният съд е възложил задължението по чл. 59 ЗЗД с кредитор държателя-подобрител в тежест само на Т. Д.. Съответно не е разсъждавал и върху нейното възражение в писмения отговор на исковата молба, пренесено пред втората инстанция като оплакване във въззивната жалба, че (неоспореното) обстоятелство на подобряването на имота в периода на фактическо съжителство на страните на брачни начала, през който Т. Д. си е служила лично с общата вещ, не изключва качеството на другите съсобственици на длъжници по вземането по чл. 59 ЗЗД, което ответникът по касация претендира само от нея по предявения осъдителен иск.
Пред първата инстанция са били събрани гласни доказателства, че преди дейностите да бъдат довършени на 30.10.2012 г. друг съсобственик на имота (свидетелят И. В.) по искане на ответника по касация Р. Р. му плаща сумата 1 300 лв., а плащането свидетелят е извършил в погашение своето и на други двама съсобственици задължения, възникнали от подобряването на имота (тези на Е. Стоянова и на В. В., съответно майка и сестра на свидетеля). Въззивният съд за разлика от първата инстанция е намерил, че това плащане е проява на съвместното участие (със средства) на Т. Д. в подобряването на имота. Изменил е първоинстанционното решение, а с въззивното решение на основание чл. 59 ЗЗД е осъдил Т. Д. да заплати на ответника по касация Р. Р. и сумата 1 300 лв. – разликата между присъдените 1 660 лв. и дължимите само от нея 2 960 лв.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира за включен в предмета на делото и обосноваващ изводите на въззивния съд първия (материалноправен) въпрос, повдигнат от касатора. По него касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато при допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точно такъв въпрос не е обсъден в приложената от касатора практика по извършено от ВКС и ВС нормативно и казуално тълкуване на обективното ни материално право откъм последователно провежданата забрана за неоснователно обогатяване в обществените отношения от подобряването на чужд/ съсобствен имот. Той е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Вторият повдигнат въпрос е предопределен от (положителния или отрицателен) отговор на първия въпрос. Поради това следва да се разгледа с решаването на правния спор, а настоящият състав намира за излишно и по него да обсъжда общото и допълнителните основания от чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 27/ 27.01.2017 г. по гр. д. № 460/ 2016 г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която Т. В. Д. е осъдена да заплати на Р. Р. на основание чл. 59 ЗЗД сумата 2 960. 00 лв. – това, с което неоснователно се е обогатила поради извършените в същия период от Р. подобрения в един имот в [населено място], общ. Земен, обл. П., съсобствен между Т. Д. и трети лица.
УКАЗВА на Т. Д. в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесени в полза на ВКС 59. 20 лв. – държавна такса по разглеждането на касационната жалба.
След представяне на платежния документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на касатора Т. Д. и на ответника по касация Р. Р., но не по-късно от изтичане на дадения срок.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.