ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 790
София, 18.06.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3697 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М. като процесуален представител на М. В. И. от срещу въззивното решение на СГС от 19.ІІ.2013г. по в.гр.д. № 3712/2012г.
Ответницата по касационната жалба П. Г. Г. от София чрез процесуалния си представител адв.К. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е потвърдил решението на СРС от 24.ІІІ.2011г. по гр.д. № 784/2010г., с което са отхвърлени предявените от М. В.И. срещу П. Г.Г. искове за изменение на мерките относно личните контакти на бащата с децата Е. М.И. и А. М.И., определени с решение на СРС по гр.д. № 3174/2007г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел въз основа на свидетелски показания, че майката добре се грижи за децата и те се чувстват добре с нея. Взети са предвид представените социални доклади от ДСП „О.” и ДСП „К. с.”, според които майката не създава пречки за осъществяването на контакти на децата с бащата, че жилищните условия при нея са подходящи за отглеждането им, че на децата им харесвало да бъдат с баща си, но не и да са при него от петък вечер, тъй като желаят тогава да са с майка им и не желаят да се разделят с нея за по-дълго време, че на децата не им харесвало бащата да удря и да обижда майката. Съдът е приел при тези обстоятелства, че ищецът се е съобразявал единствено с неговите интереси за по-разширен режим на лични отношения, без да се съобразява с желанието на децата, които в конкретния случай не са изразили желание за по-разширен режим, споделил е напълно становището на социалната служба с оглед информацията в социалния доклад на ДСП „К. с.” и е заключил, че по-разширен режим на лични контакти на този етап няма да е в интерес на децата.
В изложението на М. В.И. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите „дали социалният доклад представлява доказателствено средство по дела за определяне режим на лични отношения между родители и деца и допустимо ли е той да свидетелства за отразените в него факти и да стои в основата на мотивите на постановения съдебен акт” и „дали изменената със СК от 2009г. правна уредба на отношенията по определяне на режима на лични отношения между родители и деца е самостоятелно основание за промяна на първоначално определения режим и то при липса на доказателства, че определянето на предвидения с измененията по-широк режим не е в интерес на децата”, които въпроси били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение само по първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос. По втория въпрос касационно обжалване не следва да бъде допускано, тъй като по него въззивният съд не се е произнесъл.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, І бр. ВС, № 1119 от 19.ІІ.2013г. по гр.д. № 3712/2012г.
УКАЗВА на М. В. И. от в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 65лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва за насрочване в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: