Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 790
София, 29.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 453 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение от 07.12.2011 г. по въззивно гр.д. № 1578 /2011 г. на Софийския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено изцяло решение от 19.02.2011 г. по гр.д. № 4863 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., 9 с-в., с което жалбоподателят е осъден да заплати на А. Л. С. по иск с правно основание чл.49 ЗЗД сумата 100,000 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина и В. П. М., ведно със законната лихва, считано от 03.05.2005 г. до окончателното заплащане на главницата и жалбоподателят е осъден да заплати разноски на ищеца за двете инстанции и държавна такса на СГС. Жалбоподателят обжалва решението в частта, с която с него е отхвърлено възражение за съпричиняване и е отхвърлено възражение за погасителна давност по отношение на законната лихва.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, в частта, с която са отхвърлени възраженията му, като излага основания за това.
Насрещната страна А. Л. С. твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, искът е оценяем и цената му не е под 5,000 лева.
Ищецът търси обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпяла в резултат на смъртта на сина и, настъпила от токов удар във водата на фонтана на площад С. на 03.05.1995 г. в 23.15 часа, поради това, че съоръжението не е било обезопасено от ответника.
За да постанови обжалваното решение, с което е намерил иска за основателен, определил е размера на обезщетението и е разгледал и възраженията на жалбоподателя за съпричиняване и за погасителна давност по отношения на изтеклата лихва и ги е намерил за неоснователни, въззивният съд е приел по отношение на възражението за съпричиняване (по чл.51,ал.2 ЗЗД), че пострадалият В. П. М. е влязъл във водата с приятелката си без да е имал признаци да е бил повлиян от алкохол и за влизането във водата на фонтана не е имало нормативна забрана, касаеща обществения ред, нито написан на съоръжението текст; по възражението за погасителна давност е приел, че не е направено в едномесечния срок по чл.131,ал.1 ГПК от получаване на молбата – уточнение на исковата молба, подадена в изпълнение на указания на съда за уточнение на началния момент, от който се претендира изтекла лихва (получил е молбата – уточнение на 27.09.2010 (л.123), а е направил възражението едва в съдебното заседание на 10.02.2011 г., това е решаващият мотив за отхвърляне на възражението.
Във връзка с оплакванията си за неправилност на въззивното решение в обжалваната част жалбоподателят е извел следните правни въпроси, за които твърди че осъществяват основания по чл.280,ал.1 ГПК:
1. Материалноправни въпроси : кои са елементите на фактическият състав на съпричиняването по чл.51,ал.2 ЗЗД, дали има такова (съпричиняване) при нарушаване на общоприети и опитни правила на поведение и не е ли достатъчно (за да има съпричиняване) резултатът да е в пряка причинна връзка с поведението на пострадалия.
Въпросите са обусловили изхода от произнасянето по възражението за съпричиняване, а следователно и за размера на обезщетението на претърпените неимуществени вреди.
Въпросът дали, за да има съпричиняване, е достатъчно резултатът да е в пряка причинна връзка с поведението на пострадалия, като част от въпроса за фактическия състав на съпричиняването, е разрешен в противоречие с разрешението в посоченото решение № 1461 /29.11.1993 г. по гр.д. № 114 /1993 г. на ВС, ІV г.о., в което е прието, че влошеното здравословно състояние на работника е допринесло за вредоносния резултат – той е получил инфаркт по време на управление на автомобила при изпълнение на служебните му задължения, който (инфарктът) не е причинил смъртта, но като е довел до моментно влошаване на жизнени функции, е допринесъл за удара с автомобила, който е причинил смърт от тежки мозъчни увреждания, т.е. инфарктът е съпричинил вредоносния резултат.
Този въпрос е разрешен и в противоречие с разрешението в посоченото решение № 631 /29.04.1984 г. по гр.д. № 631 /29.04.1984 г. по гр.д. № 1331 /1984 г. на ВС, ІV г.о., с което е прието, че поведението на пострадалото дете, което е ослепяло с едното око в резултат на това, че е взело участие в правнонерегламентирана игра на фунийки, представлява съпричиняване.
С противоречивото разрешаване на изведения въпрос е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване..
Въпросът дали има съпричиняване при нарушаване на общоприети и опитни правила на поведение е от значение за точното прилагане на закона (чл.51,ал.2 ЗЗД) и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
2. Във връзка с оплакванията си за неправилност на въззивното решение в обжалваната част по възражението за погасителна давност на част от лихвите жалбоподателят е извел процесуалноправния въпрос : дали при нередовна искова молба съдът не следва ли да връчи уточняваща искова молба със съответните указания по чл.131 ГПК, за да настъпят последиците на чл.133 ГПК
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд въпросът не е обуславящ, т.к. първоинстанционният съд е връчил на жалбоподателя (ответник по иска) препис от уточняващата молба, връченият препис от уточняващата молба (л.106) е получен от жалбоподателя (ответник по иска) на 27.09.2010 (л.123), а той е направил възражението си едва в съдебно заседание на 10.02.2011 г. (л.136,стр.2,най-горе), към това следва да се добави, че не е следвало началният момент да бъде уточняван, т.к. в исковата молба ясно е поискано присъждане на лихва от смъртта (л.2 на исковата молба, най-долу) и ясно е написано, че увреждането е настъпило със смъртта на В. П. М. на 03.05.1995 г., това е единствената дата на деликта (на която са се осъществили релевантните за спора факти, посочени в исковата молба). Т.е. не е имало какво да се уточнява, указанията са дадени от прецизност (л.98) по не съвсем основателно искане в отговора на жалбоподателя (л.91), в който няколкократно е посочена датата на деликта.
3. материалноправен въпрос: с кой давностен срок се изсрочва вземането по чл.86 ЗЗД.
И този въпрос не е обуславящ, доколкото с решаващите мотиви е прието, че възражението е преклудирано.
Жалбоподателят следва да заплати на ВКС държавна такса в размер на 2,000 лева за разглеждане на касационната му жалба.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 07.12.2011 г. по въззивно гр.д. № 1578 /2011 г. на Софийския апелативен съд, г.о. в частта по възражението по чл.51,ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия В. П. М..
Указва и дава възможност на [фирма] в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 2,000 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.