О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 790
гр. София, 23.07.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1348 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 8.06.2009 год. по гр. д. № 258/2009 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от М. К. К., К. Д. С. /починал в хода на производството и заместен от останалите ищци/ и Д. К. Д. против К. Д. П., И. П. И. и Д. П. И. за признаване, че последните не са собственици на 118/718 ид. ч. от реалната част с площ 409 кв. м. от ПИ № 453 по ПНИ на СО „М”, оцветена в жълт цвят на скицата на л. 63 в първоинстанционното производство и вместо това уважил предявения отрицателен иск в тази част.
В останалата отхвърлителна част въззивният съд оставил в сила решението на първоинстанционния съд.
Въззивното решение се обжалва и от двете страни с касационни жалби в срока по чл. 283 ГПК.
Ищците, чрез пълномощника им адв. М. Н. го обжалват в частта, с която е отхвърлен иска им за 600/718 ид. ч. от реалната част с площ 409 кв. м. от имота, попадаща във възстановения им земеделски имот, както и по отношение на разноските, с оплаквания за неговата неправилност. Считат, че не са налице предпоставките на параграф 4”а” ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване право на собственост от ответниците, тъй като не е налице надлежно предоставяне право на ползуване върху спорния имот, както и по отношение извода за наличие на сграда в имота, построена до 1.03.91 год.
В представеното изложение, вкл. и допълнително такова, касаторите обосновават допускането на касационното обжалване с поставяне на материалноправните въпроси, по които съдът се е произнесъл, отнасящи се до преценката за наличието на предпоставките за трансформиране на право на ползуване в право на собственост и наличието на сграда в имота, като се позовават на решението с № 350 от 29.06.2009 год. по гр. д. № 2624/2008 год. на ВКС, ІІ г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ответниците, чрез пълномощника им адв. Ив. Д. , обжалват решението в частта, с която е уважен отрицателния установителен иск против тях за 118/718 ид. ч. от спорната реална част от имота с № 453 по ПНИ, с оплаквания за неправилност.
Допустимостта на касационното обжалване на решението в тази му част обосновават в представеното изложение с произнасянето на въззивния съд относно площта на имота, която не е заявена в исковата молба, върху който се допуска трансформация на правото на ползуване в право на собственост, който е противоречиво решаван в представената съдебна практика – решения на ВКС и решение на ВОС, за което няма данни да е влязло в сила.
Всяка от страните оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване на решението в обжалваната му част от другата страна.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да отхвърли предявеният отрицателен установителен иск за собственост върху частта от имота, попадаща в границите на възстановения по ЗСПЗЗ на ищците имот № 83 по КП от 1997 год. и намиращ се в терен по параграф 4 на кв. Владиславово, м. „М”, въззивният съд е приел за доказано възражението на ответниците, че отстъпеното на К. П. право на ползуване по ПМС № 76 е трансформирано в право на собственост върху имота, при условията на пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ до размер на 600/718 ид. ч. от реалната част с площ 409 кв. м. Съдът е обсъдил представените доказателства, установяващи наличието на предпоставките за закупуване на имота, включително и наличието на сграда, построена до 1.03.91 год., с оглед данните в заключението на техническата експертиза и свидетелските показания. За да уважи обаче предявения отрицателен иск за ид. ч. в размер на 118/718 въззивният съд приел, че площта на НПИ е 718 кв. м., а ответниците са платили оценените 600 кв. м., поради което и за разликата не могат да се легитимират за собственици на основание параграф 4”а” ППЗСПЗЗ.
Един от спорните въпроси по делото действително е бил този за наличието на сграда към 1.03.91 год., за да се породи правото на изкупуване на земята от страна на ползувателката К. П. Въззивният съд приел, че построеното в имота преди горната дата представлява сграда, по аргумент на пар. 1в, ал. 3, т. 1 ДР на ЗСПЗЗ, като е кредитирал заключението на техническите експертизи, установяващи характеристиката й на паянтова стопанска сграда, трайно прикрепена към земята, електрифицирана и водоснабдена, за сезонно обитаване, в каквато насока са и събраните свидетелски показания. Позовал се е и на съблюдаването на нормативните изисквания към релевантния момент – чл. 303б, ал. 3 ППЗТСУ, чл. 177 от Наредба № 5/77 год., като е приел за ирелевантно обстоятелството за законност на постройката. По този въпрос касаторите, ищци са изложили в изложението си съображения, представляващи по същността си касационни основания за неправилност на решението, които обаче не могат да се разглеждат в настоящето производство и които не могат да обосноват наличието на основания за допускане на касацията. За последното е необходимо този правен въпрос, имащ значение за изхода на спора, да е решен противоречиво в представената съдебна практика – решението на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, като касаторите уточнят в какво се състои констатирананото противоречие. В случая това не е така, а изброяването на установените по двете дела факти, обусловили различни правни изводи, не може да обосноват наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същите съображения са относими и към другия поставен въпрос, касаещ предоставянето на правото на ползуване и установяването му със съответните доказателства.
Затова и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в частта му, обжалвана от ищците.
Относно жалбата на ответниците – релевантният въпрос, обусловил извода за уважаване против тях отрицателния установителен иск в размер на 118/718 ид. ч. от реалната част, попадаща в границите на възстановения на ищците имот, е предпоставен от факта на площта на новобразувания поземлен имот – дали е в размер 600 кв.м., колкото е предвиден в закона за закупуване, и в ПНИ или това е площта на имота по кадастралния план. По този въпрос представената съдебна практика не сочи на противоречиво произнасяне с оглед на липса на такъв спор, а и самите касатори не сочат на такова конкретно противоречие. Съображенията им за неправилен извод на въззивния съд по отношение площта на имота по ПНИ не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а за неправилност на изводите на съда, по което на настоящия етап касационната инстанция не може да се произнесе. Доколкото обаче този въпрос има значение за допустимостта на решението, с оглед заявеното от ищците в исковата им молба спорно право, то касационното обжалване в тази част на въззивното решение следва да се допусне по съображенията, изложени в т. 1 от мотивите на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС относно липсата на обвързаност на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания при поставяне на въпрос за валидност и допустимост на въззивното решение. В тези случаи не е изключено служебното начало на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, вкл. и в производството по чл. 288 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Затова по жалбата на ответниците следва да се допусне касационно обжалване на решението в обжалваната от тях негова част, а преценката за валидността и допустимостта, както е посочено в цитираното тълкувателно решение, ще се извърши с решението по същество на подадената жалба.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 803 от 8.06.2009 год. по гр. д. № 258/2009 год. на Варненския окръжен съд, ІІ състав, по подадената от М. К. К. и Д. К. Д. касационна жалба против него, в обжалваната от тях част.
ДОПУСКА касационно обжалване на горното въззивно решение в частта му, обжалвана с касационната жалба на К. Д. П., И. П. И. и Д. П. И., чрез адв. Ив. Д.
УКАЗВА на касаторите К. Д. П., И. П. И. и Д. П. И., чрез адв. Ив. Д. , да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и представят вносния документ в едноседмичен срок от съобщението, след което делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: