О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 791
гр. София 21.07.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 24 март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 298 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ищците Х. А. Х. и Ш. А. Х.-Е. срещу решение № 54/25.10.2010 г. по в.гр.дело № 283/2010 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 34/26.02.2010 г. по гр.дело № 532/2009 г. на Видинския районен съд. С последното е отхвърлен предявения иск от жалбоподателите против ответниците С. В. В., К. В. Ж., С. Н. В., К. Г. Л., С. С. Ц., В. С. З. и Н. П. С. да отстъпят собствеността и предадат владението на Х. А. Х. и Ш. А. Х. Е. върху недвижим имот – пасище мера от 27 528 кв.м., находящо се в землището на [населено място], съставляващо имот № * четвърта категория в м.”А. в.” по плана за земеразделяне, като неоснователен.
Със същото решение е признато за установено по отношение на С. В. В., К. В. Ж., С. Н. В., С. С. Ц., В. С. З. и Н. П. С., че Х. А. Х. и Ш. А. Х.-Е. не са собственици на недвижими имоти – пасище мера от 27. 528 дка., находящо се в землището на [населено място], съставляващо имот № * четвърта категория в м.”А. в.” по плана за земеразделяне и нива от 2.202 дка., находяща се в землището на [населено място], съставляваща имот № *, четвърта категория в м.”А. в.” по плана за земеразделяне и е отменен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот възстановен по ЗСПЗЗ № 3/2001 г. на нотариус при В..
Жалбоподателите поддържат основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК в частта по предявения главен иск – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. В частта на въззивното решение, с която е уважен предявения насрещен иск жалбоподателите поддържат доводи за недопустимост на решението, тъй като насрещният отрицателен установителен иск е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес, както и за неправилност на решението в тази част при наличие на всички касационни основания за отмяна, предвидени в чл.281,т.3 ГПК.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. за наличието на правен интерес по предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, като абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск и за допустимостта на иска, решаван противоречиво от съдилищата – цитирани са решение № 1079/10.11.2008 г. по г.д.№ 3275/2007 г. на ВКС IV г.о., решение № 1019/10.05.1996 г. по гр.дело № 519/95 г. на ВКС IV г.о., решение № 338/25.05.2009 г. по гр.дело № 161/2009 г. на Софийски окръжен съд, 2. дали при предявен отрицателен установителен иск относно правото на собственост върху два недвижими имота и липса на правен интерес от установяването на единият от недвижимите имоти акцесорният иск по чл.537, ал.2 ГПК следва да бъде уважен изцяло за двата имота, решен в противоречие с практиката на ВКС – цитирани са посочените решения на състави на ВКС и СОС, 3. за възможността в производството по иск за собственост, основана на земеделска реституция ответникът да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че техният наследодател не е бил собственик на имота към момента на обобществяването му, ако той самият не е заявява права върху имота към този момент, решаван противоречиво от съдилищата – цитирано е решение №122/17.03.2006 г. по гр.дело № 2436/2004 г. на ВКС IV А г.о.
Ответниците по жалбата К. В. Ж., С. С. Ц., С. Н. В., С. В. В., Н. П. С. и С. В. С., чрез адв.пълномощника Е. Б. С. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Като извърши проверка за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси от жалбоподателите съдът констатира следното:
С въззивното решение съдът е приел, че предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС от жалбоподателите е неоснователен.
За да направи извода съдът е приел, че жалбоподателите Х. А. Х. и Ш. А. Х.-Е. са наследници по закон – деца на А. Х. Х., починал на 22.04.1982 г., чието име е идентично с името А. Х. Х.. С решение № 377/29.03.99 г. на ПК [населено място] е възстановено правото на собственост върху имотите пасище мера от 27 528 кв.м., находящо се в землището на [населено място], съставляващо имот № * четвърта категория в м.”А. в.” по плана за земеразделяне и нива от 2.202 дка, четвърта категория в м.А. в.” им. № * по плана за земеразделяне на наследниците на А. Х. Х.. С протокол № 27/15.06.99 г. на ПК В. ищцата по първоначалния иск е въведена във владение на имотите. В полза на първоначалните ищци е издаден констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 3/08.01.2001 г. за процесния имот – пасище, мера от 27.528 дка в землището на [населено място], съставляващо имот № * в м.”А. в.” по плана за земеразделяне и нива от 2.202 дка, представляваща имот № * по плана за земеразделяне в м.”А. в.” на [населено място].
С влязло в сила решение № 290/25.10.2002 г. по гр.дело № 469/2001 г. на Видинския районен съд е признато за установено по отношение на ищцата Ш. Х., че А. Х. Х. не е наследник по закон на Д. Х.М. Ш., А. Б. М. Ш., Р. Б. Х.М. Ш. и С. А.М. Ш. по предявен иск от [община], Т. К. И., К. В. Ж. и И. В. К.. Със същото решение е прието за установено, че процесните имоти към момента на включването им в ТКЗС са били собственост на наследниците на Д. Х. М. Ш., б.ж. на [населено място].
При тези данни съдът е приел, че предявеният иск с пр.осн.чл.108 ЗС е неоснователен. Прието е, че решението, с което в полза на ищците е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху процесните имоти не може да се противопостави на ответниците, тъй като същите не са участвали в административното производство. Възприети са изводите на първоинстанционния съд, че след като с влязло в сила решение № 290/25.10.2002 г. по гр.дело № 469/2001 г. на В. в което са взели участие лица, които са страни и в настоящото производство – Ш. Х. и ответницата К. Ж. то силата на пресъдено нещо следва да се зачете за тези страни относно обстоятелството, че А. Х.-наследодател на ищците по настоящия спор не е наследник по закон на Д. Ш. и че процесните имоти към момента на образуване на ТКЗС са били собственост на наследниците на Д. Ш.. Прието е за доказано, че наследодателят на ищците не е собственик на процесните имоти и ищците като негови наследници не могат да предявят правото на собственост върху тях. По отношение на ищеца Х. Х. съдът е приел, че правото му на собственост върху процесните имоти е възстановено от ПК възоснова на попълнена молба-декларация от ищцата Ш. Х., устаноявваща изгодни за нея факти, които не се подкрепят от доказателствата по делото. Прието е за неустановено спорните имоти да са внесени в ТКЗС от наследодателя на ищците А. Х., поради което същите не могат да придобият правото на собственост върху имотите по наследство. С оглед на това съдът е направил извода, че ищците не са доказали, че са собственици на спорните имоти. Относно упражняването на фактическа власт върху имотите от ответниците съдът не се е произнесъл, поради неустановяване на първата предпоставка от фактическия състав на чл.108 от ЗС, а именно неустановяване принадлежността на правото на собственост от ищците върху процесните имоти.
Съдът е приел, че насрещният отрицателен установителен иск, предявен от ответниците срещу ищците е основателен. Наличието на правен интерес съдът е обосновал с издадения в полза на ищците по първоначалния иск констативен нотариален акт за собственост № */2001 г. върху процесните имоти. Прието е, че искът е основателен, тъй като по делото е установено, че първоначалните ищци не са наследници на Д. Ш. и поради това към момента на ТКЗС не са били собственици на спорните имоти. С оглед основателността на този иск съдът е приел, че следва да се отмени и издадения констативен нотариален акт за собственост в полза на ищците на осн.чл.537,ал.2 ГПК.
При тези съображения съдът е приел, че първоинстанционното решение следва да се потвърди.
По правните въпроси:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правния въпрос, поставен в п.1-ви от изложението на жалбоподателите за наличието на правен интерес по предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, като абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск и за допустимостта на иска.
С решение № 1079/10.11.2008 г. по г.д.№ 3275/2007 г. на ВКС IV г.о. е прието, че правният интерес от предявения установителен иск представлява абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск и при липсата му искът е недопустим. Според съдебния състав правен интерес от предявяване на установителен иск е налице, когато ищците са заявили материални права върху имота, които са нарушени от ответниците.
С решение № 1019/10.05.1996 г. по гр.дело № 519/95 г. на ВКС IV г.о. е застъпено становището, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск. Когато ищецът може да предяви осъдителен иск е недопустимо предявяването на установителен иск, че съдът е длъжен да следи служебно за наличието на интереса и че той следва да бъде налице към момента на приключване на устните състезания.
Цитираното решение № 338/25.05.2009 г. по гр.дело № 161/2009 г. на Софийски окръжен съд не е влязло в сила.
Правният въпрос за наличие на правен интерес от предявения насрещен отрицателен установителен иск въззивният съд е решил в противоречие с разрешението, дадено в цитираните решения на състави на ВКС.
Следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по третия правен въпрос, формулиран в изложението за възможостта в производството по иск за собственост, основана на земеделска реституция ответникът да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че техният наследодател не е бил собственик на имота към момента на обобществяването му, ако той самият не е заявява права върху имота към този момент.
С решение №122/17.03.2006 г. по гр.дело № 2436/2004 г. на ВКС IV А г.о. е изразено становище, че в производство по ревандикационен иск основан на земеделска реституция ответникът не може да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят им не е бил собственик на имота към момента на внасянето му в ТКЗС, ако той самият не заявява такива права към същия момент. С въззивното решение съдът е разрешил правния въпрос в противоречие с разрешението в посоченото решение по гр.дело № 2436/2004 г. на ВКС IV А г.о.
Поставения въпрос в п.2-ри от изложението касае правилността на обжалваното решение и не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 54/25.10.2010 г. по гр.дело № 283/2010 г. на Видинския окръжен съд по касационна жалба вх. № 3159/17.12.2010 г., подадена от ищците Х. А. Х. и Ш. А. Х.-Е., чрез адв. К. С..
Указва на жалбоподателите Х. А. Х. и Ш. А. Х.-Е. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС сумата 30 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представят платежен документ.
След изпълнение на указанието делото да се докладва да Председателя на II г.о. на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: