4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 792
София, 16.12. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 01.12. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 377 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т. 2 и т.3ГПК по повод постъпила касационна жалба от С ”Б.”, чрез адвокат Л. Д., с вх.№1585 от 28.02.2011 год. на Софийския апелативен съд, срещу решение №97 от 19.01.2011 год. по т.д.№225/2010 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е отменено изцяло отхвърлителното решение №21 от 22.03.2010 год. по гр.д.№812/2009 год. на Софийския окръжен съд и по реда на чл.258 ГПК е уважен предявеният от [] срещу касатора иск за прекратяване на сдружението на основание чл.13, ал.1,т.3, б.”а” ЗЮЛНЦ. Първоинстанционният съд е квалифицирал предявеният иск като такъв с правно основание чл.537, ал.2 във вр. с чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.13, ал.1,т.3, б.”а” ЗЮЛНЦ. Приел е, че Общината е трето заинтересовано лице, чийто правен интерес извежда от правните последици по чл.604 ГПК. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска като неоснователен, защото е счел, че не са налице твърдените в исковата молба нарушения на чл.10, ал.1, ал.2, ал.4, чл.11, ал.1, чл.12, ал.1, чл.14, ал.4 чл.15, ал.2 от Закон за сдружения за напояване/З./ и Устава на сдружението. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд също е приел, че искът е допустим, квалифицирал го е като такъв само по чл.13, ал.1 т.3,б.”а” ЗЮЛНЦ и е приел, че при учредяване на сдружението са допуснати следните нарушения: на чл.10, ал.2 З.- за необходимостта от публикация на поканата за предварителното събрание; на чл.11 ал.1 във вр. с чл.6, ал.2 З.- за необходимия кворум за провеждане на учредително събрание; на чл.14, ал.4 З.- за необходимите подписите на протокола за учредяване на сдружението и устава, като и че площта на територията на сдружението за напояване по смисъла на §1,т.2 от ДР на З. е посочена различно в Заповед №РД 09-992 от 16.10.2001 год. на Министъра на земеделието и горите за откриване процедурата за учредяване на сдружението- в размер на 730 дка, и в чл.4 ал.1 от устава – 457.865 дка.
Касаторът С „Б.” твърди, че обжалваното решение е недопустимо на следните основания: 1/ постановено извън петитума на въззивната жалба/арг. от чл.269 ГПК по отношение приетото нарушение по чл.10, ал.2 З./; 2/ постановено по непредявен иск- за приетото нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.1 във вр. с чл.6, ал.2 З. относно редовността на свиканото учредително събрание и 3/ поради липса на правен интерес за ….- ищец от предявяване на иска по чл.13, ал.1,т.1, б.”а” във вр. с ал.2 ЗЮЛНЦ, защото правото на собственост върху язовира премина върху сдружението не на основание решението за регистрация му, а на основание §3, ал.1 ПЗР на З.. Подържа недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустим иск- нормата на чл.13, ал.1,т.3, б.”а” ЗЮЛНЦ, уреждаща прекратяване по иск на всеки заинтересован на сдружения с нестопанска цел, е неприложима за прекратяване на С. за напояване, учредено по З.. Навежда доводи за наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК- решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила при квалификацията на предявения иск и относно разпределение на доказателствената тежест, при нарушение на материалния закон- чл.10, ал.2, чл.11, ал.1, чл.14, ал.4, З., чл.13, ал.3 ЗЮЛНЦ, както и че е необосновано.
Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК относно първия поставен правен въпрос, а именно „Приложима ли е разпоредбата на чл.13, ал.1,т.3, б.”а” ЗЮЛНЦ по иск за прекратяване на сдружение за напояване, регистрирано по З.?” Поставя въпроси за допустимостта на въззивното решение, с което съдът се е произнесъл извън предмета на въззивната жалба и извън предмета на исковата молба/ раздел ІІ от изложението по чл.284 ал.3 ГПК към касационната жалба/, както и въпроси за правния интерес на общината от предявяване на иска/раздел ІІІ от изложението/, за които подържа допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК. В раздел ІV формулира правен въпрос за правната квалификация на иска, с който се релевират пороци при учредяване на сдружението- чл.537, ал.2/стар чл.431, ал.2 ГПК/, неправилно посочен като чл.604 ГПК/стар чл.498 ГПК/ или иск по чл.13 ал.1,т.3, б.”а” ЗЮЛНЦ, в раздел VІІ поставя въпроса дали подлежат на съдебен контрол редовността на учредителното събрание на сдружението за напояване, след като съобразно специалната норма на чл.37, ал.4 З. решенията на общото събрание на сдружението, когато противоречат на повелителни разпоредби на закона или на устава, подлежи на обжалване пред надзорния орган.
Ответникът по касационната жалба [] чрез адвокат Р. Р. признава, че въпросът за правния интерес на …….от предявяване на иска по чл.13, ал.1,б.”а” ЗЮЛНЦ е от значение за изхода на делото, но по него има формирана задължителна съдебна практика -т.3 на ТР1-2002-ОСГК и решение №5 от 08.02.2011 год. по т.д.№270/2010 год. на ВКС, І Т.О. Оспорва изцяло останалите основания за достъп до касация, претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение ще следва да се допусне до касационен контрол само по първия поставен въпрос, а именно „Приложима ли е разпоредбата на чл.13, ал.1,т.3, б.”а” ЗЮЛНЦ по иск за прекратяване на сдружение за напояване, регистрирано по З.?”. По него липсва практика на ВКС, която да се произнася по субсидиарното приложение на двата закона, поради което разрешаването му ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото- налице е допълнителният критерии за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Останалите въпроси, формулирани в раздел ІІ, ІІІ, ІV и V, в частта за действието на нарушаването на чл.10, ал.2 З. към редовността на самото учредително събрание на сдружението, не представляват самостоятелно основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК. Те се обхващат от основанията за твърдяната недопустимост на обжалваното решение, която има приоритет пред доводите за неговата неправилност. По вероятната недопустимост на обжалваното решение съдът е длъжен да се произнесе дори служебно/т.1 на ТР 1-2010 ОСГКТК/.
Решението не следва да бъде допуснато до касационен контрол и по останалите въпросите, формулирани в раздел V от изложението към касационната жалба в частта за приложими ли са изискванията за кворум по чл.11, ал.1 във вр. с чл.6, ал.2 З. на учредителното събрание и за предварителното събрание, свикано по чл.10, ал.2 З., защото не са обусловили правните изводи на съда. Искът с правно основание чл.13, ал.1,т.1,б.”а” ЗЮЛНЦ е уважен поради посочените пороци в учредителното събрание, а не в предварителното. Въпросите по раздел VІ-за територията на сдружението за напояване, също не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, защото не те единствено са обусловили изводите на въззивния съд за допуснати закононарушения при учредяване на сдружението.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №97 от 19.01.2011 год. по т.д.№225/2010 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав.
УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 40 лв.ДТ, както и да представи доказателства за това.
След представяне на доказателства за внесена ДТ, делото да се докладва на председателя на І Т.О. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: