Р Е Ш Е Н И Е
№ 792
гр.София 23.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева в присъствието на прокурора ………………………….. изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 1594 по описа за 2008 год.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07г.във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на Д. В. М. против решение от 7.01.08г.по гр.дело № 1443/07г.на Варненския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 1* от 17.05.07г.по гр.дело № 1918/06г.на Варненския районен съд в частта,с която касаторът е осъден да заплати на А. В. М. сумата от 8 800 лв,представляваща дължимото по отчетна сделка по договор за поръчка от 31.07.03г.като припадаща се част от продажбата на недвижим имот,ведно със законната лихва от 7.03.07г.до окончателното изплащане на сумата.
Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и искът-отхвърлен.
Ответникът по касационната жалба А. М. моли решението да бъде оставено в сила по съображения,изложени в писмена защита. Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:.
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна,че страните по делото са братя – на В. М. Г. наред с преживялата съпруга Я,тяхна майка. С пълномощно № 4* от 31.07.03г.на нотариус Т. М. А. М. е упълномощил брат си Д. М. да го представлява при продажбата на дела му от наследствен недвижим имот,намиращ се в м.”М”,както и да получи и предаде на близките му или на него полагаемата се от продажбата сума. С нот.акт № 190/04г.е извършена продажба на сънаследствения имот за сумата от 52 807 лв,която е платена на продавачите. Спорно било по делото дали сумата 8 800лв, представляваща частта на А. е предадена на майката Я. Г. като негова близка. За установяване на този факт ответникът е представил разписка,изходяща от нея,оспорена от ищеца досежно верността на съдържанието й. Съдът е изложил съображения,че в тежест на ответника,като ползваща се от частния документ страна,е да установи при условията на пълно и главно доказване твърдените от него факти и при липса на други ангажирани доказателства по делото за получаване на процесната сума от майката, е направил извод за основателност на предявения иск.
Касационната жалба е неоснователна.
Решението е законосъобразно. Правилна е правната квалификация на спорното материално право – чл.284 ал.2 от ЗЗД. Релевантните за спора факти и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл.188 ал.1 от ГПК/отм.. Правилно е разпределена доказателствената тежест между страните. Изводите на въззивния съд са обосновани и съответстват на доказателствата по делото. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,които да обосноват касиране на обжалвания съдебен акт.
В чл.75 от ЗЗД е установено правилото,че длъжникът трябва да престира на кредитора или на редовните му представители ,за да се освободи от задължението. В случая такова изпълнение не е налице. Спорът е за това дали има изпълнение,направено на трето лице- майката на страните,попадаща в категорията”близки”. Истинността на частния свидетелстващ документ,какъвто представлява разписката,съставена във връзка с изпълнението на ответника на задължението му по отчетната сделка,е оспорена от ищеца. Съгласно чл.154 ал.3 изр.2 от ГПК/отм./тежестта за доказване истинността пада върху ответника,който я е представил. За това той не е ангажирал никакви доказателства и правилно съдът е приел,че не е доказано точно изпълнение по отчетната сделка.
По изложените съображения и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл.64 ал.2 от ГПК/отм./касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лв,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18 от 7.01.08г.,постановено по в.гр.дело № 1443/07г.на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. В. М.,с ЕГН ********** от гр. В.,ул.”С”№ 16 да заплати на А. В. М.,с ЕГН ********** от гр. В.,кв. Възраждане бл.39 вх.6 ет.8 ап.137 сумата 300 лв/триста/разноски по делото за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.