О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 793
София 18.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2934 по описа за 2015год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. П. В. чрез адв.Л. Н. срещу решение № 17581 от 21.10.14г.по в.гр.дело № 16768/12г.на Софийски градски съд.С него е отменено решението на СРС,29 състав от 22.10.12г.по гр.дело № 13477/12г.в обжалваната част и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от същата страна срещу П. на РБългария иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 пр.1 ЗОДОВ/в ред.преди изм.ДВ,бр.98/12г./за сумата 2000 лв,претендирана като обезщетение за неимуществени вреди за периода 9.06.03г.- 4.04.11г.вследствие на повдигнато обвинение по чл.210 НК,по което е оправдан с влязла в сила на 6.04.2011г.присъда по нохд № 2206/09г.на СРС,106 състав,ведно със законната лихва от 6.04.2011г.до окончателното изплащане.
В останалата част,с която искът е отхвърлен за разликата над 2000 лв до пълния предявен размер от 15 000 лв,първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по жалбата П. на РБългария не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел,че от събраните по делото доказателства се установява наличието само на първия от елементите на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.2 пр.1 ЗОДОВ /в ред.преди изм.с ДВ,бр.98/12г./,а именно: незаконност на повдигнатото срещу ищеца обвинение,по което образуваното наказателно производство е приключило с оправдателна присъда.Изложени са съображения,че ищецът не е провел пълно и главно доказване на останалите елементи от фактическия състав – не са доказани твърдяните неимуществени вреди,които да са в причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение.При този изход на делото въззивният съд е осъдил ищеца да заплати държавна такса в размер на 640 лв.
Настоящият съдебен състав счита,че в разглеждания случая поставеният от касатора въпрос : винаги ли при наличието на незаконно обвинение и влязла в сила оправдателна присъда лицето,спрямо което е било водено наказателното производство търпи неимуществени вреди и дали неангажирането на допуснатите гласни доказателства само по себе си води до недоказване на претърпени неимуществени вреди,е от значение за изхода на спора и е от значение за точното прилагане на закона,поради което на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Касационно обжалване следва да се допусне и по процесуалния въпрос за размера на дължимата държавна такса при отхвърляне на иска по чл.2 ЗОДОВ,като разрешен в противоречие с практиката на ВКС,което обуславя допустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 17581 от 21.10.14г., постановено по в. гр.дело № 16768/12г.на Софийски градски съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.