4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 793
С., 22.12. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 15 декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 559/2010 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на Г. И. Ч., Б. Д. Ч., Р. Г. Ч., Я. Д. Ч. и Б. Д. Ч. против въззивно решение на Софийски градски съд от 22.11.2004 год. по гр. дело № 833/2004 год., с което е отхвърлен иска на жалбоподателите против [фирма] и държавата представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството за признаване за установено, че отказите от право на собственост, извършени от Д. Г. Ч. и И. Г. Ч. с декларация с нотариална заверка на подписите съответно на 31.08.1953 год. и на 02.09.1953 год. върху 4/5 идеални части от дворно място с площ от 1820 кв. м, находящо се в [населено място], [улица], представляващо парцел ІХ от кв. 247 при К. регулационен план, С. землище, при посочени съседи и от 4/5 идеални части от масивна двуетажна постройка с тераса, едноетажна постройка-канцелария и навес е нищожен, поради това, че е направен в полза на Комитета за наука, изкуство и култура за работа по Разпореждане на Министерски съвет № 1703/27.05.1952 год., като решение от 28.02.2003 год. по гр. дело № 9399/2001 год. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен иска за нищожност поради това, че отказът изхожда само от двама от тримата съсобственици на имота и иска за нищожност поради това, че не бил вписан е влязло в сила.
Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост с искане за неговата отмяна.
Ответникът [фирма] [населено място] оспорва касационната жалба.
Ответниците И. Х. Ч. и държавата представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.).
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С решението е прието, че решението на първоинстанционният съд е влязло в сила по отношение отхвърлените исковете за нищожност на отказа от право на собственост поради това, че не бил вписан и поради това, че не е направен от всички съсобственици, като необжалвано, при което съдът се ограничил до претенцията за нищожност поради това, че отказът от право на собственост е направен в полза на Комитета за наука, изкуство и култура за работа по Р. № 1703/27.05.1952 год. Прието е, че отказът от право на собственост не е направен под условие, собствеността да се придобие от друг правен субект, а не от държавата. Прието е, че към 1953 год., когато е направен отказа от право на собственост е действал Закона за собствеността и в разпоредбите на чл. 99 и чл. 100 (редакция към 1953 год.), за да произведе действие, отказът трябва да е в писмена форма с нотариална заверка на подписа и да е вписан – изисквания за действителност изпълнени с декларацията от 31.08.1953 г. и 02.09.1953 год., когато са били нотариално заверени подписите на наследодателите на жалбоподателите, вписан на 07.12.1953 г. Прието е, че правото на собственост след отказа се придобива от държавата (аргумент от чл. 6 ЗС редакция 1953 год.) и като е направен в полза на Комитета за наука, изкуство и култура, собствеността е преминала пак в полза на държавата. В подкрепа на този извод е посочено, че дори да се приеме, че К. е персонифицирано държавно учреждение, собствеността върху предоставените им за стопанисване и управление вещи се счита държавна (арг. от чл. 8 и чл. 9 от Правилника за държавни имоти от 1952 г. и нормите на чл. 7 и чл. 10 от ЗС редакция 1953 год.), от което следва, че уговорката в декларацията, че отказите ще ползват едно държавно учреждение за определена работа е уговорка в полза на държавата. Посочено е още, че уговорката, предвид установеното по делото, че отказът е направен, за да се осигури материална база за работа на колектив утвърден с Р. № 1703/27.05.1952 год., в който е участвал наследодателя И. Ч. е мотив, а не условие на отказа, когато действието на волеизявлението е зависимо от едно бъдещо несигурно събитие. Посочено е, че мотивът е ирелевантен за действителността на едностранното волеизявление, при това той не е незаконен, което е дало основание на съда в заключение да приеме, че отказът от право на собственост е валиден, не е засегнат от твърдения порок, породил е правно действие и да отхвърли иска като неоснователен.
Решението е правилно.
При изяснена фактическа обстановка и правилна преценка на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до правилни фактически и правно-обосновани изводи за неоснователността на иска.
Съдът е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти – отказът от право на собственост ползва държавата и макар да е направен в полза на правосубектно държавно учреждение, той е направен в полза на държавата, тъй като гражданскоправния режим на учрежденията е функция на гражданскоправния режим на държавата към 1953 год., така както е регламентиран в Закона за собствеността – чл. 6, чл. 7, чл. 10, чл. 99 и чл. 100 и Правилника за държавните имоти от 1952 г. – чл. 8 и чл. 9. Държавните учреждения придобиват само право на оперативно управление и стопанисване на веща, която остава държавна собственост. Това се потвърждава от решението на ИК на СГНС взето с протокол № 57/26.11.1953 год. имотът, предмет на отказа, да се отстъпи на К. за разкриване на експериментална база в изпълнение на Р. 1703/1952 год.
Законосъобразен е извода на съда, че отказът от право на собственост не е направен под условие, което по своята правна същност представяла уговорка, по силата на която пораждането или прекратяването на исканите правни последици се поставят в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Правилно съдът е посочил, че условието (събитието) не може да се предполага, а следва да бъде изрично заявено. Виждането на съда, че отказът е мотивиран, за да се подсигури материална база на колектив утвърден с разпореждане на МС от 1952 г., в който участвува отказалият се наследодател И. Ч. и в този смисъл, уговорката в полза на К. е по-скоро мотив на отказа, е формирано в съответствие с доказателствата по делото, а мотивът е ирелевантен за действителността на едностранното волеизявление, още повече, че той в случая не е незаконен.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 22.11.2004 год. по гр. дело № 833/2004 год. на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ