Р Е Ш Е Н И Е
№ 793
гр.София 26.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева в присъствието на прокурора ………………………….. изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 1627 по описа за 2008 год.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07г.във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на М. И. Д.,Р. Н. Д. и П. Н. Д. против решение № 10 от 5.02.08г.по гр.дело № 28/07г.на Ловешкия окръжен съд,с което е отменено решение № 458 от 20.11.06г.по гр.дело № 614/04г.на Троянския районен съд и вместо него е постановено друго,с което са отхвърлени предявените от касаторите против В. А. А. искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС.
Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон,за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторите молят решението да бъде отменено и да бъде постановено друго,с което да се уважат предявените искове.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба В. А. моли решението да бъде оставено в сила.
Постъпила е и частна жалба от И. Д. П. на О. А. против протоколно определение от 11.09.07г.по в.гр.дело № 28/07г.на Ловешкия окръжен съд,с което му е наложена глоба в размер на 50 лв. Счита определението за неправилно и моли да бъде отменено.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна,че с договор от 20.06.88г.,сключен с председателя на ИК на ОНС гр. Л. на ищеца Н. Д. ,починал в хода на процеса и заместен от законните си наследници- касатори в настоящото производство,било учредено право на строеж върху държавно дворно място,находящо се в гр. А.,кв. Видима,цялото от 904 кв.м.,съставляващо УПИ * в кв.81 по плана на града. Правото на строеж било реализирано,като била построена масивна двуетажна жилищна сграда – нот.акт № 184/95г. На ответника В също било учредено право на строеж в съседния УПИ * в кв.81 ,който го реализирал като построил жилищна сграда. С договор за продажба на общински имот от 5.08.04г. О. гр. А. е продала на ответника и терена,представляващ УПИ * кв.81 по плана на гр. А.,кв. Видима,с площ от 968 кв.м. Ответникът изградил ограда между двата съседни парцела,за която ищецът твърдял,че не съвпада с вътрешната регулационна линия и навлиза в УПИ-VІ с 53 кв.м. От назначената от въззивния съд тройна съдебно-техническа експертиза било установено,че изградената ограда не съвпада с регулационната линия между УПИ * -471 и УПИ * – навлиза в УПИ * с 0.28 м,което като площ е 1.72 кв.м.,а в УПИ * навлиза с 0.55 см,което като площ е 6.67 кв.м. Според вещите лица отклоненията в площите на имотите,които се получават от изградената ограда и регулационната линия са в допустимите норми по Наредба № 3 за ССПКККР.
При така установените факти въззивният съд е приел,че предявените искове за предаване владението на реална част от дворно място с площ 53 кв.м.и за премахване на оградата с правно основание чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС не могат да бъдат успешно проведени,тъй като ищците не са доказали,че ответникът им пречи да ползват терена около сградата,която са построили върху общинска земя. Въз основа на техническата експертиза е приел,че отклоненията на построената от ответника ограда от вътрешната регулационна линия между двата съседни парцела са незначителни и са в допустимите норми при определяне на площта на поземления имот съгласно чл.19 от Наредба № 3 за ССПКККР.
Касационната жалба е неоснователна.
Решението е правилно. Релевантните за спора факти и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл.188 ал.1 от ГПК/отм./Изводите на въззивния съд са обосновани и съответстват на доказателствата по делото. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,които да обосноват касиране на обжалвания съдебен акт.
Съгласно чл.64 от ЗС собственикът на постройката може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение,освен ако в акта,с който му е отстъпено право на строеж,е постановено друго. Следователно акцесорно към правото на собственост на постройката в хипотезата на чл.63 от ЗС е само правото на ползване на мястото и поради това защитата на ограниченото вещно право следва да се осъществи чрез предявяване на иск по чл.109 от ЗС против трето лице,което осъществява действия,които смущават правомощията на суперфициарния собственик по чл.64 от ЗС. Ето защо въззивният съд законосъобразно е приел,че не са налице основания за уважаване на иска за ревандикация.
Негаторният иск може да бъде успешно проведен тогава,когато на правото на собственост се пречи с неоснователни,противоправни и неправомерни действия. Тази защита е допустима и за титуляра на отстъпеното право на строеж и правото му на владение и на незастроената част от парцела. В случая от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за основателност на тази претенция. Видно от заключението на техническата експертиза построената от ответника ограда действително не съвпада с вътрешната регулационна линия,но отклоненията,които вещите лица са установили са незначителни и в допустимите норми. Неоснователни са оплакванията на касаторите,че съдът неправилно е възприел заключението на тройната експертиза. При изготвяне на заключението си от 28.11.07г. вещите лица са ползвали цифров модел от кадастралния план и от регулационния план на кв. Видима,гр. А. ,предоставен им от А. по кадастъра-Служба по ГКК Л. Преценката на заключението на вещите лица е въпрос на вътрешното убеждение на съда,което не подлежи на касационен контрол.
По тези съображения крайният извод на въззивния съд за неоснователност на предявените искове по чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС,е правилен и решението следва да се остави в сила.
По частната жалба на О. гр. А.
С протоколно определение от 11.09.07г. Ловешкият окръжен съд е наложил глоба на основание чл.73 от ГПК/отм./в размер на 50 лв на кмета на О. гр. А. за това,че не е предоставил изготвения цифров модел на кв. Видима на вещите лица за изготвяне на тройната експертиза.
Частната жалба е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.73 от ГПК/отм./ако трето,неучастващо в делото лице откаже да представи поискан му от съда документ или предмет за изследване,за който е установено,че се намира у него,съдът му налага глоба от 20 лв до 50 лв в зависимост от обстоятелствата и го подканва отново да го представи. В случая с протоколно определение от 14.06.07г.въззивният съд е задължил О. гр. А. да предостави на вещите лице картоните със стария/действащ /кадастър в кв.81 и извлечение от цифровия модел на регулацията за спорните парцели. С писмо изх. № 1147/26.06.07г. О. А. е изпратила копие от картона с действащия кадастрален план и копие от действащия регулационен план за кв.81,кв. Видима,А. ,като е уведомила съда ,че няма общ справочен регистър на осовата мрежа за кв. Видима,както и че няма техническа възможност да предостави скици на процесните парцели в цифров вид. При тези данни неправилно съдът е наложил глоба на О. гр. А. след като не е било възможно да представи исканата докуменция. Ето защо наложената на основание чл.73 от ГПК/отм./следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10 от 5.02.08г.,постановено по в.гр.дело № 28/07г.на Ловешкия окръжен съд.
ОТМЕНЯ протоколно определение от 11.09.07г.по гр.дело № 28/07г.на Ловешкия окръжен съд,с което на основание чл.73 от ГПК/отм./ на О. гр. А. е наложена глоба в размер на сумата 50 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.