Р Е Ш Е Н И Е
№ 794
гр.София 23.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева в присъствието на прокурора ………………………….. изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 1705 по описа за 2008 год.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07г.във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на Х. Р. Г. против решение № 647 от 14.11.08г.по гр.дело № 861/07г.на Пазарджишкия окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 600 от 8.06.07г.по гр.дело № 150/07г.на Пазарджишкия районен съд. С него е допусната делба на земеделски земи,находящи се в землището на с. Г.,Пазарджишка област, при квоти за съделителите: по 4/16 ид.ч.за М. Б. и А. Б. ; по 2/16 ид.ч.за С. Г. ,Х. Г. и М. И. и по 1/16 ид.ч..за П. М. и П. М.
Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон,за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго,с което се зачете направеното в нейна полза завещание,съответно да се променят квотите,при които е допусната делбата.
Ответникът по касационната жалба М. Б. моли решението да бъде оставено в сила по съображения,изложени в писмена защита.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:.
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна,че страните са законни наследници на Б. А. Б. ,починал на 11.04.1995г. М. и А. Б. са негови синове,С. Г. и Х. Г. са наследници по право на заместване от коляното на починалия му син Р. А. ,а М. И. ,П. М. и П. М. са наследници по право на заместване на починала дъщеря П. В. С решение № 5Б056/25.01.99г. на ПК гр. П. са възстановени в полза на наследниците на Б. Б. четири земеделски имота в съществуващи/възстановими/стари реални граници,а останалите единадесет имота са възстановени с решение № 6Б045/5.04.99г.на ПК гр. П. с план за земеразделяне. С нотариално завещание,съставено на 6.12.91г.общият наследодател е завещал на внучка си Х. 16 дка земеделски земи,находящи се в землището на с. Г.,в блок на ТКЗС към момента на съставянето му.
При така установените факти въззивният съд е приел,че между страните е възникнала съсобственост по отношение на процесните земеделски имоти и е допуснал делба при законните квоти. Изложил е съображения,че въз основа на нотариалното завещание в нейна полза Х. Г. не може да има по-големи права в съсобствеността отколкото като наследница на Б. Б. по право на заместване на починалия му син Р. ,тъй като предмет на завещанието са 16 дка земеделски земи,които не са индивидуализирани и не може да се направи извод, че към момента на смъртта си общият наследодател е бил техен собственик,както и че те са част от процесните. Освен това е прието,че нотариалното завещание от 6.12.91г.не е универсално,а частно завещателно разпореждане и като такова не е произвело правно действие съгласно чл.19 ал.1 от ЗН.
Касационната жалба е неоснователна.
Решението е законосъобразно. Релевантните за спора факти и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл.188 ал.1 от ГПК/отм./Изводите на въззивния съд са обосновани и съответстват на доказателствата по делото. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,които да обосноват касиране на обжалвания съдебен акт.
Нотариалното завещание,съставено на 6.12.91г. от общия на страните наследодател Б съдържа завещателно разпореждане със земеделски земи. С оглед характера на разпореждането с конкретни имоти се касае до завет по смисъла на чл.16 ал.2 от ЗН. Заветът произвежда своето правно действие и конкретно завещаният имот преминава в патримониума на заветника. Това е възможно само дотолкова,доколкото същият съществува като такъв в наследството на завещателя. Разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗН установява недействителност на завета по отношение на вещи,които към момента на откриване на наследството не са принадлежали на наследодателя. След като основанието да се зачете частното завещателно разпореждане е наличието на вещта в патримониума на завещателя към момента на откриване на наследството,то ако към този момент няма завършила процедура по възстановяване собствеността на конкретен земеделски имот с решение на поземлената комисия,то заветът е недействителен. В случая по отношение на земеделските земи,предмет на завета,не е установено да са били в патримониума на завещателя към момента на откриване на наследството- 11.04.1995г. Процесните земеделски земи са възстановени с решение на поземлената комисия от 1999г.,т.е.правото на собственост е възстановено след смъртта на завещателя. Ето защо се налага изводът ,че към момента на откриване на наследството земеделските земи,предмет на завета,не са принадлежали към имуществото на наследодателя,поради което не е настъпило и частното правоприемство. Заветът е недействителен,тъй като по делото не е установено завещателят да е бил собственик на земеделските земи,предмет на завета,при откриване на наследството.
По тези съображения крайният извод на въззивния съд,че завещателното разпореждане е недействително,е правилен и решението следва да се остави в сила.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 647 от 14.11.07г.,постановено по в.гр.дело № 861/07г.на Пазарджишкия окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.