8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 794
[населено място] ,23,10,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и първи октомври , през две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1748 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против решение № 103 / 27.11.2012 год. по т.д.№ 289 / 2012 год. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 217 / 27.06.2012 год. по т.д. № 388/ 2011 год. на Бургаски окръжен съд . Със същото са уважени предявените от [фирма] против касатора обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 88 ал.1 пр. второ вр. с чл. 82 ЗЗД – обезщетение за вреди от развалянето на сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот , съизмеримо с размера на начислимата върху платените от ищеца на ответника 5 033 600 лева лихва, в размер на 2 121 791 лв. – съобразно приложим най-висок лихвен процент по срочни депозити над 2 год. на [фирма] , за периода от 01.01.2007 год. до 07.04.2011 год. , както и идентично определена лихва върху платените от ищеца 193 600 лв. за периода от 07.04.2011 год. до 22.06.2011 год. , в размер на 3 726,80 лева , както и с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД – обезщетение за забава в изпълнение задължението на ответника за възстановяване на заплатените суми, предвид развалянето на договора , за периода от развалянето – 08.11.2010 год. до датата на фактическо издължаване на всяка от тях, съответно : на 07.04.2011 год. / възстановена платената продажна цена от 4 840 000 лв. / , на 22.06.2011 год. / възстановени 96 500 лв. – разноски по вписване на договора , в размер на 2 % върху цената / ,на 01.07.2011 год. / възстановени 178 340 лв. – твърдени като заплатени на трети лица – изпълнители на възложени в полза на ответника археологически проучвания и консервиране , разноски / и на 11.08.2011 год. / изплатени 96 500 лв. – местен данък за сключването на сделката в окончателна форма , в размер на 2 % върху цената / – общ размер на присъдена лихва за забава – 232 401 лева. Касаторът твърди недопустимост на въззивното решение, предвид присъждането на обезщетение по чл.82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД кумулативно, върху едни и същи суми и за съвпадащи периоди . В евентуалност оспорва и правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл . 26 ал.1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД , досежно изводите за недоказаност на възраженията на ответника за нищожност на предварителния договор поради невъзможен предмет, алтернативно – поради липса на съгласие , както и в противоречие с условието за непосредственост и предвидимост на търпимите от ищеца вреди , в причинна връзка с виновно поведение на ответника , предпоставило разваляне на договора . Твърди основания за допускане на касационното обжалване в хипотези на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба , предвид необоснованост на основание за допускане на касационното обжалване , поради непокриване на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК по втори, трети и четвърти въпроси и недоказаност на допълнителен селективен критерий по всеки от поставените въпроси. Страната намира, че същите са фактологично обусловени, относими към преценка на правилността на въззивното решение, на основанията по чл. 281 т.3 ГПК, различни и несъвместими с тези по чл. 280 ал.1 ГПК .
Върховен касационен съд, Търговска колегия , първо търговско отделение , констатира че жалбата е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт , подлежащ на касационно обжалване .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът претендира обезщетение за вреди / пропуснати ползи / от несключването на окончателен договор , на основание сключен с ответника предварителен договор , за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот , находящ се в старата градска част на Н. , развален по вина на [община], с предизвестие на ищеца по реда на чл. 87 ал.1 ЗЗД , породило действие считано от 08.11.2010 година . Твърди ,че в изпълнение на условията на предварителния договор е заплатило на ответника сумите : 4 840 000 лева / цена на бъдещата покупко – продажба / , 193600 лв. – заплатени режийни разноски по вписване на договора и местен данък – всяко перо в размер на 96 800 лв. – 2 % върху продажната цена , както и сумата 178 340 лева – направени разходи за археологически проучвания и консервиране . Не оспорва възстановяването на сумите от ответника , съответно : на 07.04.2011 год. – възстановена цена от 4840000 лв. , на 22.06.2011 год. – възстановени 96 500 лв. – режийни разноски по вписването на сделката, в размер на 2 % върху цената , на 01.07.2011 год. – възстановени 178 340 лв. – твърдени като заплатени на трети лица – изпълнители, но в полза на ответника , разноски за археологически проучвания и консервиране и на 11.08.2011 год. – възстановени 96 500 лв. – местен данък . Твърди, че в резултат на несключването е претърпял вреди , съизмерими с начислимата върху общата сума от 5 033 600 лв. лихва, съобразно приложим най-висок лихвен процент по срочни депозити над 2 години в лева , на [фирма] / в която банка е удостоверено поддържането на банкови сметки от ищеца , имащ качеството и на мажоритарен акционер в същото дружество / , за периода от 01.01.2007 год. / първият ден на период към който се явяват заплатени от ищеца всички преждепосочени суми / и до 07.04.2011 год. – датата на възстановяване цената от 4 840 000 лева , а също обезщетение за идентично начислими вреди върху сумата от 193 600 лв. / режийни и местен данък / за периода от 07.04.2010 год. до 22.06.2011 година .Кумулативно, обаче, ищецът е претендирал и обезщетение за забава в издължаване на подлежащите на връщане с развалянето на договора суми, съизмерима със законната лихва върху всяка от преждепосочените суми с различно основание , за период от развалянето на договора – 08.11.2010 год . до датата на която е възстановена съответната сума . Размерът на обезщетението по чл. 82 ЗЗД е установен с икономическа експертиза, изцяло кредитирана от съда , на база лихвен процент / 9,74 % / по срочни депозити на сектори „ Нефинансови предприятия и домакинства „ на [фирма] към м. октомври 2009 год., без яснота в мотивите относно приложимостта му , вкл. в рамките на целия исков период и още повече за минал период .
За да отхвърли възраженията на ответника за нищожност на сделката – предвид обявяването на конкурс и сключването на предварителния договор въз основа на така проведения конкурс, с предмет придобиване правото на собственост върху идеални части от имот , находящ се в старата градска част на Н. , в противоречие с решението на О. съвет на Н. ,в упражняване правомощията му за разпореждане с частна общинска собственост, на основание чл.21 ЗМСМА – за предварително обособяване от общия имот с приблизителна площ от 28 дка , на 2 самостоятелни имота, единият от които с площ от 20 дка , който именно имот да бъде продаден чрез конкурс, след приключване на процедурата по частично изменение на подробния устройствен план – въззивният съд е споделил съображенията на първоинстанционния, че с оглед характера на договора – предварителен, а не окончателен , респ. установяващ условията за сключването и подготвящ сключването на окончателния договор, доколкото обособяването на прехвърлимата идеална част в отделен имот е въпрос на техническо решение , то не се касае за невъзможен към момента на сключването на предварителния договор предмет . Паралелно е изложил и извод за доказано съществуваща към момента на сключването на предварителния договор обособена част от общия имот – № 9047 от кв.18а по кад. план на Н. , с договорената площ от 20 дка . Противно на предходното е обосновал и извод за съществуващ към момента на сключването , но недостатъчно индивидуализиран обект , т.е. споделяйки тезата на ищеца , че обособяването на идеалните части в реална част със съответни имотни характеристики е въпрос на индивидуализация, с оглед техническото разрешение на обособяването в отделен имот , необходима към момента на сключването на окончателния договор . Поставяйки същият знак за равенство между индивидуализацията на предмета на сделката , съгласно предварителния договор – идеални части от имот и тази в решението на О. съвет на район Н. – за продажбата на обособим след частично изменение на подробен у стройствен план реален поземлен имот , въззивният състав е приел , че същото изпълнява функцията на съгласие за сделката от страна на органа, оправомощен с разпоредителни правомощия по отношение на частната общинска собственост .
В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК касаторът поставя следните въпроси : 1 / Допустимо ли е за един и същ период , върху едни и същи суми, от които ищецът е бил лишен в изпълнение на предварителния договор , да се присъди обезщетение за вреди на общо основание – чл. 82 вр. с чл. 88 ал.1 пр. 2 ЗЗД и обезщетение за пропуснати ползи, в размер на законната лихва за забава , на основание чл.86 ЗЗД ? Въпросът се поставя в обосноваване касационен довод за недопустимост на въззивното решение и в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с реш.№ 64 / 03.06.2011 год. по т.д.№ 476 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС , респ. чл. 280 ал.1 т.2 ГПК – реш.№ 34 / 07.03.2007 год. по гр.д.№ 529 / 2006 год. на ІІ т.о. на ВКС ; 2 / Може ли да се извърши разпореждане с имот – общинска собственост , след като решението на О. съвет – Н. / органът натоварен с разпоредителни правомощия , съгласно чл.21 ЗМСМА е взето под условие и това условие не се е сбъднало и валиден ли е договорът ? Въпросът се обосновава в хипотеза на чл.280 ал.1 т. 2 ГПК – противоречие на въззивното с решение № 76 / 19.06.2008 год. по т.д.№ 102 / 2008 год. на Бургаски апелативен съд ; 3 / С оглед отговора на първи въпрос, какво е правното основание на иска ? – поставен в хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с постановено по реда на чл.290 ГПК реш. № 210 / 22.12.2009 год. по т.д.№ 327 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС и 4 / Може ли търговско дружество да доказва пропуснати ползи , чрез размера на лихвата която би получило , ако сумите са на депозит в банка ? – предявен в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Настоящият състав намира, че поставените втори и трети въпроси са фактологично обусловени от обстоятелствата по делото, по начало зададени неадекватно на релевантната фактическа обстановка, тъй като предмет на исковете не е действителността на окончателната сделка , единствено имаща вещно-транслативен ефект и в този смисъл разпоредителна, а на предварителния договор с чисто облигационни правни последици . При мотивиране на решението въззивният съд не е приел, че се касае за предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот под условие ,в качеството му на бъдещо несигурно събитие . Такова би било договарянето за покупко – продажба на реален поземлен имот, под условие , че би бил обособим от общ съществуващ към момента на сключването имот , в съответствие с действителното решение на О. съвет Н. . Въззивният съд е приел, че разпореждането с идеални части от общия имот представлява недостатъчна индивидуализация на реално прехвърлимия , съгласно решението на О. съвет Н. имот , напълно възможна към момента на сключването на окончателния договор , с реализирането на частично изменение на подробния устройствен план. Нещо повече, съдът е приел, че и към момента на сключването на предварителния договор, това обособяване на самостоятелен имот, в съответствие с предмета на даденото от О. съвет – Н. съгласие , е било налице , очевидно изхождайки от съдържанието на чл. 1 от самия предварителен договор . Не съществува и съмнение относно правните основания на които са предявени исковете и спрямо които / чл. 88 ал.1 пр.2 вр. с чл. 82 и чл. 86 ал.1 ЗЗД / , а не спрямо основателността им , е без значение дали предварителния договор има за предмет сключване на окончателен договор за покупко-продажба , но под условие или предварителен договор с подлежащ на конкретизация, респ. индивидуализация до сключването на окончателния договор предмет. Принципът за диспозитивното начало в процеса, обусловено от волята на ищеца , изключва значимостта на действително релевантните факти и обстоятелства спрямо квалификацията на спора , основан на твърденията на ищеца . Като непокриващи общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК , тези два въпроса не обосновават основание за допускане на касационното обжалване, като излишно , а и невъзможно е коментирането на сочените допълнителни селективни критерии по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК .
Третият от поставените въпроси се явява релевантен – отговор на същия е обусловил решаващия извод на въззивния съд за присъждане на обезщетение, съизмеримо с начислимата лихва, съобразно приложим лихвен процент за срочни депозити в лева на конкретна банка , в която ищецът поддържа банкови сметки . Въпросът, обаче, не е обоснован с допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 ТР №1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – посочване на непълна, неясна или противоречива правна норма , приложението на която е предпоставило отговора и по тълкуването на която е създадена противоречива съдебна практика или пък непротиворечива такава, но подлежаща на преодоляване като неправилна или на осъвременяване, предвид развитието на обществените отношения или изменения в законодателството , с цел осигуряване точното прилагане на закона и развитието на правото .По същество отговорът предпоставя съобразяване на конкретните факти по спора ,в обосноваване на извод за характеристиката на претендираните вреди / пропуснати ползи / , като преки , непосредствени и предвидими / доколкото не се твърди недобросъвестност на ответника / към момента на пораждане на задължението, т.е. по приложението на чл. 82 ЗЗД . Следователно и тук въпросът е фактологично обусловен, непредпоставящ еднозначен, а в съответствие с конкретиката на спора отговор, което изключва характеристиката му на правен, по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Първият от поставените въпроси , макар неправилно отнесен към недопустимост на въззивното решение в касационните основания по чл. 281 ГПК , / но доколкото квалификацията на порока е прерогатив на решаващия съд последното се явява ирелевантно / , покрива характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК – включен е в предмета на спора и отговор на същия е обусловил решаващия извод на съда : за допустимо кумулиране на обезщетение за вреди, в по-голям размер от презумптивната ,съизмерима с лихва за забава вреда , ведно с обезщетение за забава , съизмеримо със същата законна лихва , за един и същ период от време / от развалянето на договора до съответните дати на фактическо възстановяване на сумите / , върху едни и същи суми , от които ищецът е бил лишен , с оглед сключения договор , последващо развален. Независимо от невъвеждането му изрично с въззивната жалба, кумулирането е подлежало на съобразяване, с оглед императивния характер на приложимия чл. 82 ЗЗД . Обоснован е допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,с цитираното решение постановено по реда на чл. 290 ГПК – реш.№ 64 / 03.06.2011 год. по т.д.№ 476 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС. Макар конкретния правен въпрос да е със съдържанието – „ дължи ли продавачът по предварителен договор за продажба обезщетение за вреди в размер на законната лихва върху платения от купувача депозит , ако виновно не изпълни задължението си да сключи окончателен договор „ – дължимият по въпроса и формулиран от съда отговор, по необходимост е предпоставил отграничаването на периода на дължимо обезщетение по чл. 86 ЗЗД – като санкция за забавяне на изискуемо парично задължение , възникващо в идентична на настоящата хипотеза от момента на развалянето на договора , от периода на дължимо обезщетение за търпими за периода на действие на договора и до развалянето му вреди от задържането на сумата – чл.82 вр. с чл. 88 ал.1 пр.2 ЗЗД.Отграничаването на двата периода, с оглед различното основание на дължимо обезщетение за вреди от задържането на една и съща сума, логично извежда недопустимост на кумулирането им , предвид липсата на съответни за всяко от дължимите видове обезщетения предпоставки за това : наличие на забава , за периода от предоставянето на сумите до развалянето на договора , респ. основание за задържане , чиито правни последици са последващо заличени , с оглед развалянето – за периода след развалянето на договора и до възстановяването на сумите . Несъстоятелно , а и изключено от констатираното противоречие в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, е позоваването на основание по чл. 280 ал .1 т.2 ГПК.При това цитираното реш. 34 / 07.03.2007 год. по гр.д.№ 529 / 2006 год. на ІІ т.о. на ВКС не отговаря на изискването за обективен идентитет на относима хипотеза с тази по настоящото решение , предвид което и противоречив отговор на идентичен правен въпрос в двете решения . В реш.№ 34/ 2007 год. са разгледани иск за обезщетение за продължено след срока на наемния договор ползване на недвижим имот , съизмеримо с наемната цена за ползването му , на основание чл. 82 ЗЗД / уважен / и иск за договорна неустойка за забава , която съдът е приел , че има зачетен характер и не изключва правото на страната да претендира обезщетение за реално претърпени по – големи вреди , при изрично констатирана нередовност на исковата молба досежно така предявеният иск относно действително претендираното от страната – неустойка за забава или закъснителна лихва по чл. 86 ЗЗД върху присъденото обезщетение , предвид което и въззивното решение в тази му част е обезсилено като процесуално недопустимо .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 103 / 27.11.2012 год. по т.д.№ 289 / 2012 год. на Бургаски апелативен съд.
УКАЗВА на [община], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за платена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса от 47 158,37 лева .
След представяне доказателства за плащането или изтичане на указания срок, делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение на ВКС – за насрочване или на състава – за прекратяване .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :