1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 795
гр.София, 11.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев т.д.№ 60101/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. С. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 534 от 24.03.2016 г. по гр.д.№ 4851/ 2015 г. С него е потвърдено частично и е отменено частично решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 3486/ 2014 г. и като краен резултат ЗК [фирма] е осъдено да заплати на жалбоподателя на основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) сумата 7 500 лв – обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.08.2013 г. при управление на товарен автомобил „И.” с рег. [рег.номер на МПС] от застрахован при ответника срещу риск „Гражданска отговорност на автомобилистите” водач, със законната лихва от 23.08.2013 г., като за разликата до пълния предявен пред въззивния съд размер от 42 000 лв претенцията е отхвърлена. С обжалваното решение Е. С. е осъден да заплати на ЗК [фирма] 1 920 лв разноски в първоинстанционното производство и 1 011,20 лв за втората инстанция.
ЗК [фирма] не е обжалвало въззивното решение, а жалбата на Е. С. е насочена само срещу тази част от решението, с което частично е отхвърлен предявеният от него иск и с която е осъден да заплати разноски. Поради това валидният въззивен съдебен акт е влязъл в сила в частта, в която искът е уважен до размер 7 500 лв.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига правни въпроси, които следва да бъдат уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС в следния смисъл: материалноправен въпрос за значението на обстоятелствата, стоящи извън волята на пострадалия и подтикнали го към осъществяване на съпричиняващо поведение по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД и процесуалноправни въпроси за естеството на порока, от който страда решение, в което решаващият орган е разрешил по противоположен начин в сравнение с друго негово решение (при еднакви правопораждащи факти) един и същ въпрос; и съставлява ли противоконституционна привилегия за определена категория лица правото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по смисъла на чл.78 ал.8 ГПК.
Ответната страна не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за основателно.
За да уважи частично предявения иск, въззивният съд приел за установено, че на 23.08.2013 г. ищецът пътувал в задния отсек на товарен автомобил „И.” с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Н. В. А.. За автомобила имало сключен договор за застраховка срещу риск „Гражданска отговорност на автомобилистите” между собственика му и ответното дружество. Докато управлявал автомобила по пътя [населено място] – [населено място] със скорост 105 км/ч (при максимално разрешена 60 км/ч), водачът му загубил контрол върху превозното средство и същото се ударило в крайпътно дърво. Задният отсек на автомобила, където се намирал ищецът, не бил оборудван със седалки и обезопасителен колан, тъй като не бил предназначен за превоз на хора. Затова при настъпилия удар ищецът получил травми (размачкване на четириглавия бедрен мускул на левия крак и контузни рани по главата и тялото), каквито при ползване на предпазен колан не биха настъпили. Поради несвоевременно предприето лечение, лявото бедро на пострадалия се възстановявало по-дълго от обичайния за този вид травми период, предприети са две оперативни интервенции, като понастоящем здравословното състояние на Е. С. е възстановено с механично ограничаване на движенията на лявата коленна става, което е дефинитивно. При тези фактически констатации съдът извел от правна страна, че ищецът има вземане за обезщетяване на вредите от деликт спрямо водача на товарния автомобил, чието виновно и противоправно поведение ги е причинило. За обезщетяване на тези вреди ищецът разполага и с възможността да насочи претенцията си пряко срещу застрахователя на делинквента (ответното дружество), поради което искът е основателен. Досежно размера на претенцията съдът посочил, че с оглед продължителността на страданията и семейното положение на пострадалия, както и предвид възстановеното му към момента на устните състезания здравословно състояние, неимуществените вреди възлизат на 15 000 лв. Те обаче следва да бъдат обезщетени до размер 7 500 лв, тъй като е основателно направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите предвид обстоятелството, че пострадалият по своя воля се е качил в товарния отсек на автомобила, където няма обезопасителни колани, а при ползване на такива вредите не биха настъпили. Съпричиняването е определено в размер 50 %, без да бъдат обсъдени доводите на пострадалия, че е бил принуден да извърши съпричиняващото действие. Съответно на частичното отхвърляне на иска, ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение и ищецът следва да заплати такова.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, не е обуславящ релевираният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос за естеството на порока, от който страда решение, в което решаващият орган е разрешил по противоположен начин в сравнение с друго негово решение (при еднакви правопораждащи факти) един и същ въпрос. Такъв въпрос не е включен в предмета на делото и не е разрешен в обжалваното решение, нито касаторът е установил, че един и същ решаващ орган е дал противоположно разрешение при едни и същи факти. В тази насока той е изложил единствено твърдения, без да представи доказателства.
Процесуалноправният въпрос, свързан с противоконституционността на разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК, е обуславящ, но няма претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Такова значение би имал въпрос, по който няма установена практика, а на горепосочения е даден отговор с решение на Конституционния съд № 10/ 29.09.2016 г. по к.д.№ 3/ 2016 г. В него е прието, че разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК е конституционосъобразна, а решенията на Конституционния съд са задължителни за всички съдилища в страната.
Материалноправният въпрос също е обуславящ, защото въззивният съд е определил процента съпричиняване без оглед обстоятелствата, твърдяни от пострадалия като принудили го да осъществи съпричиняващото поведение. Основателни са и доводите на касатора, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: няма данни за установена практика по него, поради което касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 534 от 24.03.2016 г. по гр.д.№ 4851/ 2015 г. в обжалваната част.
Жалбоподателят е освободен от задължението за заплащане на държавна такса.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: