О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 795
София, 20.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2821 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 ГПК
Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби – от А. Г. Ц. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. и от Кооперация „Добрила-Д”, представлявана от председателя К., чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № 29 от 28.02.2019г. по в.гр.д. № 675/2018г. на Апелативен съд Пловдив, в частта, с която е потвърдено решение № 993 от 12.07.2018г. по гр.д.№ 2209/2015г. на Окръжен съд Пловдив като е осъдена Кооперация „Добрила-Д” да му заплати сумата от 7 012лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи с нереализирана реколта от розов цвят за 2015г., отглеждани в собствени на ищеца ПИ с идентификатор 68080.56.170 и ПИ с идентификатор 68080.56.134, находящи се в землището на [населено място], м.”Гьоловете”, което е в причинна връзка с извършеното на 15.04.2015г. по възлагане на ответника от „Авио дизайн” ЕООД пръскане с препарат Акурат на обработваните от кооперацията масиви, засети с житни култури, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2015г., като е отхвърлен иска в останалата част до сумата от 26 394лв., присъдена е сумата от 629лв., представляваща претърпяна имуществена вреда, изразяваща се в направени три допълнителни пръскания на розовите насаждения в гореописаните ПИ, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2015г., като е отхвърлен иска в останалата част до пълния размер от 810лв. и е отхвърлен иска за сумата от 4 200лв., представляваща претърпяна имуществена вреда, изразяваща се в стойността на изцяло унищожените 600 корена рози, засадени в същите ПИ, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2015г. и са присъдени разноски.
Срещу подадените две касационни жалби са постъпили два отговора от двете страни, всяка една от който оспорват допустимостта и основателността на подадената от другата страна жалба.
Касационите жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт, като е посочил, че възприема заключението на вещото лице Б., на стр.396 от делото на ОС, което „стъпва на базисни цени, а не на предполагаеми добиви, които могат да бъдат повлияни и от други фактори”. Като е отчел обстоятелството, че „през 2015г. ищецът е реализирал определено количество розов цвят на стойност 8 296лв.”, е направил извода, че: „сумата от 7 012лв. е най-адекватен паричен еквивалент на обема на причинените имуществени вреди, изразяващи се в нереализирана реколта за 2015г.”
Съобразно тези мотиви и в двете касационни жалби, касаторите се позоват на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като поставят идентичният въпрос за задължението на съда да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, както и да се произнесе по изложените доводи, твърдения и възражения на страните? Длъжен ли е въззивният съд да посочи в мотивите си доказателствата, въз основа на които приема даден факт от предмета на спора за установен? Позовават се на противоречие на възвивния акт с множество съдебни решения, които цитират.
В изложението към касационаната си жалба, касаторът А. Г. Ц., който обжалва въззивния акт,в частта с която исковете му са отхвърлени, поставя още и въпросите: 1. Претенцията за заплащане на стойността на унищожената реколта, претенция за обезщетение за пропуснати ползи от трайно насаждение ли е или е претенция за обезщетение на причинени вреди, съответно приложима ли е Наредбата за базисните цени на трайните насаждения при определеня оценката на вредите?, 2. Длъжен ли е въззивният съд, при наличие на противоречива заключения на различни вещи лица, да изложи мотиви по какви съображения възприема едно или не кредитира друго заключение? Може ли съдът да не възприеме заключение без да се мотивира защо и в коя част не го възприема и следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му? Първият от тези въпроси, касаторът поставя на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като развива доводите, че липсата на разграничение между претенцията за обезщетение на причинените вреди и за обезщетение на пропуснати ползи, е от значение и за преценката за допустимостта на производството, с оглед възможността съдът да се е произнесъл по непредявен иск. Вторият въпрос поставя на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като счита, че е в противоречие с установената практика с решения по гр.д.№ 2710/2017г. на І г.о. и гр.д.№ 612/2018г. на ІІІ г.о. Отделно, счита постановения въззивен акт и за очевидно неправилен, тъй като присъдената сума не кореспондира със средните добиви за района за 2015г., с площта на собствените имоти, нито с причинените вреди и по никакъв начин не е в съответствие с принципа за пълна репарация на вредите.
В изложението към касационаната си жалба, касаторът Кооперация „Добрила-Д”, който обжалва въззивния акт, в частта с която исковете са уважени, също счита акта за очевидно неправилен
Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационно обжалване по поставените и от двете насрещни страни въпрос, касаещ задължението на съда да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, както и да се произнесе по изложените доводи, твърдения и възражения на страните, включително и да посочи доказателствата, въз основа на които приема даден факт от предмета на спора за установен, който – в случая въззивният съд, пред вид постановените твърде ограничени мотиви, е разрешил в противоречие с трайно установената съдебна практика. Доколкото касационното обжалване се допуска и по двете касационни жалби, държавна такса следва да се внесе от всеки един от касаторите.
С оглед на изложеното, на основание чл.280 ал.2 т.1 ГПК, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 29 от 28.02.2019г. по в.гр.д. № 675/2018г. на Апелативен съд Пловдив.
УКАЗВА на А. Г. Ц. от [населено място], [улица], вх.А, ап.5, че следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора, по същество, в размер на 951 лева /деветстотин петдесет и един лева/ и да представи документ за това в канцеларията на съда, в 7-дневен срок, от получаване на съобщението, като в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
УКАЗВА на Кооперация „Добрила-Д”, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявана от председателя К., че следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора, по същество, в размер на 306 лева /триста и шест лева/ и да представи документ за това в канцеларията на съда, в 7-дневен срок, от получаване на съобщението, като в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.