ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 796
София,18.06.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 2269 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. Г. от [населено място] и А. А. Б. от [населено място], чрез пълномощника им адвокат Н. И. срещу решение №397 от 07.10.2014г., постановено по в.гр.д. №471/2014г. по описа на Врачанския окръжен съд. С него е отменено изцяло решение №124 от 09.05.2014г., постановено по гр.д. №129/2014г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина и вместо него е постановено друго, с което е прието за установено, на основание чл.45 ЗЗД, вр. с чл.422 ГПК, по отношение на ищеца [фирма], [населено място], че ответниците Г. И. Г. и А. А. Б. му дължат солидарно сумата от 6 415 лв., представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда от извършен деликт /кражба на 11бр. бали памук с общо тегло 2 546 кг./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-20.12.2013г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 384.42 лв. обезщетение за забава за периода от 10.05.2010г. до 19.12.2013г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 693/21.12.2013г. по ч.гр.д. № 1168/2013г. на РС-Бяла Слатина.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е нищожно и недопустимо, респективно че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не взема становище по същата.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
С обжалваното въззивно решение Врачанският окръжен съд е отменил изцяло първоинстанционното решение на Белослатинския районен съд и вместо него е постановил друго, с което е уважил предявените от [фирма], [населено място] срещу Г. И. Г. и А. А. Б. обективно и субективно съединени установителни искове, главният от които с правно основание чл.45 ЗЗД, вр. с чл.422 ГПК за дължимост на сумата от 6 415 лв., представляваща обезщетение за нанесени на дружеството имуществени вреди от противоправните действия на ответниците /кражба на 11бр. бали памук с общо тегло 2 546 кг., установена с присъда по н.о.х.д. №125 от 2010 г. на РС-Тетевен/, съединен с иск за заплащане на лихва за забава с правно основание чл.86, ал.1, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД и чл.422 от ГПК за сумата от 2 384.42 лв. за периода от 10.05.2010г. /влизане в сила на присъдата на РС-Тетевен/ до 19.12.2013г./датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2013г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №693/21.12.2013г. по ч.гр.д. №1168/2013г. по описа на РС-Бяла Слатина.
Въззивният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, е приел за установено от фактическа страна, че дружеството-ищец е било в договорни отношения с [фирма], [населено място] въз основа на договор от 01.04.2004г., по силата на който последното дружество възлагало на [фирма] като изпълнител да произвежда прежда от 100% памук „на ишлеме”, като за изпълнение на поръчката му предоставяло необходимото количество гръцки памук, а изпълнителят [фирма] имал задължение да произведе памучна прежда при рандеман не по-нисък от 93%. По делото е приложено като доказателство н.о.х.д. №125/2010г. на Тетевенския районен съд, от което се установява, че с присъда №25/20.04.2010г. ответниците в процеса А. А. Б. и Г. И. Г. са признати за виновни за това, че през м. Август 2009г. и на 16.11.2009г. в [населено място], Л. област, при условията на продължавано престъпление, като съучастници, са отнели от владението на [фирма] [населено място] 11 бали памук, общо 1546 кг., на обща стойност 6 415 лв., собственост на дружеството, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК съдът им наложил наказание пробация с конкретно описани пробационни мерки. От наказателното дело съдът е приел за установено, че във връзка със сключения между двете дружества договор за изработка на памучна прежда, транспортът на памука през 2009г. извършвали подсъдимите, ответници по установителния иск-А. Б.-шофьор и Г. Г.-общ работник. По анонимен сигнал, че двамата крадат бали памук по време на транспортирането, била разпоредена щателна проверка за доставката на 07.11.2009г. Доставеният памук бил стоварен и камионът бил натоварен с точното количество прежда за обратния курс. След внимателна инвентаризация се установило, че липсват 7 бр. бали от доставения и отчетен като приет от [фирма] памук. По делото е установено, че двамата ответници продавали откраднатите бали на трето лице. Установено е още, че по идентичен начин, на неустановена дата през м.август 2009г. ответниците откраднали още 4 бали памук, или общо предмет на кражбата били 11 бали памук. От заключението на назначената и изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза въззивният съд е приел за установено, че спецификата на сключената между [фирма] и [фирма] сделка не изисквала фактуриране на памука от последното дружество при изпращането му, тъй като собствеността върху него не преминавала в [фирма]. Вещото лице, след като е прегледало и описало счетоводни документи, в заключението си прави извод, че по документи няма разлика между получения от [фирма] памук и предадената от него памучна прежда на [фирма] за м.август 2009г. и на 06.11.2009г., при съобразяване на уговорения между страните рандеман.
При така установената фактическа обстановка, Врачанският окръжен съд е приел от правна страна, че предявените субективно съединени главни искове са процесуално допустими и възраженията на ответниците в тази насока са неоснователни. Отговорността на ответниците за обезщетяване на дружеството-ищец произтича от извършен от тях деликт-кражба, за която са признати за виновни с присъдата по н.о.х.д.№125/2010г. на Районен съд-Тетевен. Ищцовото дружество е страна в материалното правоотношение, възникнало от извършения от ответниците деликт, поради което то е материалноправно легитимирано да предяви иска за обезвреда, а също така е носител и на типичната процесуалноправна легитимация да предяви иска, която произтича и се основава на материалноправната такава. Според приетото от въззивния съд, предявените искове са основателни, като правната им квалификация е чл.45 ЗЗД. Фактическият състав на непозволеното увреждане предпоставя доказване на следните кумулативни предпоставки: виновно противоправно поведение, причинени вреди и причинно-следствена връзка между тях. В случая, тъй като за извършения от ответниците деликт има постановена влязла в сила присъда, гражданският съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, следва да приеме, че деянието е извършено, при изложените от наказателния съд обстоятелства, че е противоправно и че извършителите са виновни, съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК. Доколкото щетата, включително нейният размер, са съставомерни, въззивният съд е приел за доказано, че щетата, причинена виновно от ответниците е в размер на 6 145 лв., представляваща стойността на откраднатите 11 бр. бали памук, общо 1546 кг. При непозволеното увреждане следва да се установи наличие на причинна връзка между противоправното поведение на дееца /в случая-двамата ответници/ и вредоносния резултат, тъй като тази връзка не се предполага, а подлежи на доказване. В тази връзка, Врачанският окръжен съд е приел, че в конкретния случай, въпреки че откраднатите бали памук не са били собственост на дружеството-ищец „ТК Т.”, а на друго дружество, което не е страна в процеса-„Б. 95”, [населено място], в резултат на кражбата е причинена вреда именно на дружеството-ищец. От заключението на счетоводната експертиза е установено, че по документи за м.август и м.ноември 2009г. полученото от [фирма] количество памук отговаря на предадената памучна прежда на [фирма]. Но успоредно с това, от приложеното наказателно дело се установява, че кражбата на памук е разкрита не след анализ на документи, които били изрядни, а на практика-памукът от камиона, доставен от ответника Б., бил свален и камионът бил натоварен със съответното количество памучна прежда за обратния курс до [населено място]. Едва тогава била установена липсата на бали памук, от доставения и отчетен като приет в [фирма]. Според въззивния съд изводът, който се налага е, че с действията си ответниците са успели да заблудят [фирма], че му доставят количества памук, съответстващ на документите, докато в действителност, част от балите с памук ответниците откраднали при транспортирането. Предавайки памучна прежда на [фирма], [населено място], съответстваща на количеството доставен по докумени памук и при съобразяване на договорения рандеман, ищецът [фирма] е увреден в размер на 6 415 лв., представляваща равностойността на доставените по-малко 11 бр. бали памук, които ответниците откраднали при транспортирането. В заключение, въззивният съд е приел, че по делото е доказано съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение №693/21.12.2013г. по ч.гр.д.№1168/2013г. на Белослатинския районен съд, понеже са доказани всички елементи на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, при което предявените срещу ответниците субективно съединени главни установителни искове следва да бъдат уважени, като се приеме за установено, че те дължат солидарно на дружеството-ищец сумата от 6415 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. При извода за основателност на главните искове, основателни са и обусловените искове за лихва за забава в размер на 2 348.42 лв. за периода от 10.05.2010г. /влизане в сила на присъдата по н.о.х.д. №125 от 2010г. на РС-Тетевен/ до 19.12.2013г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решение №397 от 07.10.2014г. по в.гр.д. №471/2014г. на Врачанския окръжен съд поради следните съображения:
Касаторите поддържат нищожност и недопустимост на обжалваното решение, както и неправилност поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила от страна на въззивния съд. Сочат основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Позовават се на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по г. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, според което, ако съществува вероятност решението да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да допусне касационно обжалване, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
С оглед твърденията на касаторите за недопустимост на съдебното решение Върховният касационен съд намира, че следва да допусне касационно обжалване на посоченото основание с оглед проверка допустимостта на съдебния акт.
Воден от горното Върховният касационен съд, Четвърто ГО
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №397 от 07.10.2014г., постановено по в.гр.д. №471/2014г. по описа на Врачанския окръжен съд.
ЗАДЪЛЖАВА касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса във връзка с разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 140 лв.
При неизпълнение в срок на указанията на съда, производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1/
2/