Р Е Ш Е Н И Е
№ 796
гр. София, 19.11.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 20 октомври през 2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан. Богданова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1023/08 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а от ГПК, отм., вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд Смолян /ОС/ по гр.д. №173/07 г. В жалбата се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на решението и се иска отмяната му.
Ответниците по жалба Д. горско стопанство/л. , преди замяната по пар.67 от ПЗР на ЗГ, ДВ бр.43/08 г./, Д. а. по горите и М. на р. р. и благоустройството не изразяват становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл.218е от ГПК намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното решение е уважен предявеният от Държавното л. / след изменението на ЗГ от 2007 г. по делото са конституирани М. на земеделието и горите и председателят на Държавната а. по горите, които представляват държавата по дела за държавни гори, на осн. чл.7, ал.6 от ЗГ/ срещу касатора иск по чл.108 от ЗС. Прието е, че предявяването на иска е действие на обикновено управление и може да се извърши от ищеца при правомощията му по чл.24 от ЗГ, както преди, така и след измененията на ЗГ от 2007 г.. Признато е, че държавата е собственик на имот №186005, представляващ 9,98 дка иглолистна гора в м.”Келебека”, в землището на гр. Д. и ответникът е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на имота на стопанисващото и охраняващо държавните гори на осн. чл.24 от ЗГ – ред. ДВ бр.64/07 г., Д. л. /ДЛ/. Ответникът по иска – сега касатор, не се легитимира като собственик на имота с решението на ПК , гр. Д. №509/10.05.01 г., за възстановено му право на собственост върху този имот в нови реални граници, на осн. чл.14, ал.5 от ЗВСГЗГФ. Според нея, възстановяването на правото на собственост на лица по чл.14, ал.1 от ЗВСГЗГФ, каквото безспорно е ответникът, се извършва в границите на частни гори и земи от горския фонд за територията на съответното землище, определени с постановление на МЗДИ по чл.20 от Закона за горите от 1925 г. или други налични документи и / или картен материал. Възстановената на ответника по иска с решението на ПК въз основа на задължителния за нея протокол на областната комисия по чл.14, ал.4 от ЗВСГЗГФ гора обаче е държавна – доказано е, че попада в „яйляците” – летни пасбища. Затова въззивният съд е констатирал материалноправната незаконосъобразност на административния акт за възстановяване правото на собственост на ответника върху имота и е приел, че той няма и не може да противопостави на ищеца права на собственик по реституция, основани на този акт.
Решението на въззивния съд е допустимо:
Спорът за правото на собственост на ответника върху имота не е вече разрешен с друго влязло в сила съдебно решение. Това по адм..д. № 10822/04 г. на ВАС, на което се позовава касаторът, отменя като незаконосъобразно постановеното по реда на чл.32, ал.1 от ЗАП решение на ОСЗГ, с което е отменено решеинето на ПК за възстановяване на правото на собственост на касатора върху имота, поради просрочие на предложението на прокурора за отмяна. Или адм. съд не се е произнесъл по предпоставките за възстановяване на правото на собственост, а само е констатирал липса на процедурните за отмяна по реда на чл.32, ал.1 от ЗАП на решението на ПК за възстановяване собствеността.
На осн. чл.14, ал.7 и 8 от ЗВСГЗГФ решенията на ОСЗГ /преди – ПК/ не подлежат на обжалване, а при спор за материално право заинтересованите лица осъществяват правото си по общия исков ред. ДЛ, като държавен орган с определени в ЗГ правомощия, не е участвало в процедурата по чл.14 от ЗВСГЗГФ – тя се развива между лицата по ал.1 и органите по ал.3 и 6 / Областна комисия и ОСЗГ-преди ПК, която действа при условията на обвързана администрация/. Затова не е задължено да се съобрази с резултата й на осн. чл.220, ал.1 от ГПК, отм., а като трето заинтересовано лице по см. на ал.8 може да осъществи правата си по исков ред.
Решението на ОС е и правилно:
Касаторът не оспорва качеството си на лице по чл.14, ал.1 от ЗВСГЗГФ, предпоставящо приложимост на процедурата за възстановяване на собствеността в следващите алинеи и обект на възстановеното право по ал.5 – частни гори и земи от горския фонд, определени по посочения там начин. Законът не дава възможност на такова лице да се възстанови право на собственост в нови реални граници върху гора от държавния горски фонд, както в общия случай по чл.4, ал.2, вр. с чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ. При косвения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното с иска решение на ПК №509/01 г. -ТР №2/91 г. и ТР №6/06 г., се констатира противоречието му със законовите предпоставки за възстановяване на собствеността. Решението на ПК не произвежда действието, към което е насочено – не легитимира ответника по иска като собственик на имот, възстановен му по адм. ред, както е приел и въззивният съд.
Имотът е предаден на ответника по иска с протокол за въвод от 2001 г., който установява владението – твърдения и доказателства, че не владее имота ответникът не е заявил и посочил пред инстанциите по същество.
Жалбата е неоснователна – въззивното решение е допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Окръжен съд Смолян по гр.д. №173/07 г. от 27.11.07 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: