О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 796
гр. София, 22.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 03 февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1597 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника [община], чрез адв. Г. И. срещу решение от 10.06.20010 г. по в.гр.дело № 339/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 48/17.02.2010 г. по гр.дело № 443/2009 г. на Велинградския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на касатора, че наследниците на П. Г. С., б.ж. на [населено място] , поч. на 15.09.1983 г. са били собственици на недвижим имот с площ от 300 кв.м. при съседи – улица, М. Г. и Д. К., съставляващо имот пл. № * в кв. * по плана на [населено място] към момента на одобряване на кадастралния план на [населено място] със заповед № 300-4-12 от 23.03.2004 г., както и че е допусната грешка в плана от 2004 г., като погрешно собствения им недвижим имот не е нанесен в него като самостоятелен имот.
Жалбоподателят мотивира доводи за недопустимост на обжалваното решение и за неправилност, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Счита, че въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, както и по нередовна искова молба, съответно по предявен установителен иск без да е налице правен интерес от търсената с иска защита.
В изложението към касационната жалба поддържа, че въззивния съд е разрешил правните въпроси както следва –1. за наличието на правен интерес от предявения иск, при липса на данни да е осъществена административната процедура, предвидена в чл.52,ал.3 ЗКИР, че ищцата не е сезирала компетентния орган – съответната служба или Агенцията по кадастъра за произнасяне по отстраняване на твърдяната грешка в кадастралния план от 2004 г., решаван противоречиво от съдилищата – цитирано е решение С решение № 8/9/31.05.2002 г. по гр.дело № 978/2001 г. на ВКС IV г.о., определение № 1048/18.09.2009 г. по гр.дело № 4709/2008 г. на ВКС I г.о., 2. за редовността и допустимостта на исковата молба и заявяване правата на трети лица, които не участват в процеса, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, 3. следва ли да се уважи предявен иск по чл.53,ал.2 ЗКИР при заявен петитум в исковата молба, който обективира претенция за установяване право на собственост към настоящия момент, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответника по жалбата М. П. М. не е изразила становище по касационната жалба.
Решението на Пазарджишкия окръжен съд не е обжалвано и е влязло в сила в частите му както следва – в частта му, с която е обезсилено решение № 48/17.02.2010 г. по гр.дело № 443/09 г. на Велинградския районен съд в частта, с която е прието за установено, че към момента на одобряване и действието на кадастралния и регулационен план от 1983 г. на [населено място] П.М. и наследници на П. С. са собственици на недвижим имот с площ от 300 кв.м. с пл. № * в кв.* по плана на [населено място] и е прекратено производството по делото и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение по гр.дело № 443/09 г. на В., с която е уважен предявен иск от М. П.М. с пр.осн.чл.53,ал.2 ЗКИР и е отхвърлен предявения иск от М.М. за признаване за установено по отношение на [община], че към момента на влизане в сила на кадастралния план на [населено място] от 2004 г. е собственик на недвижим имот пл. № * в кв.* по плана на града.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск с пр.осн.чл.53,ал.2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на Община [населено място], че към момента на влизане в сила на кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед № 300-4-12 от 23.03.2004 г. наследниците на П. С. са собственици на недвижимия имот с пл. № * в кв.* с площ от 300 кв.м. е основателен.
Прието е, че ответницата по жалбата М. М. и останалите наследници на П. Г.С., б.ж. на [населено място], поч. на 15.09.83 г. се легитимират като собственици на недвижим имот дворно място от 300 кв.м., находящо се в [населено място], съставляващо имот пл. № * в кв.* при съседи – улица, М. Г. и Д. К. на основание наследяване.
В полза на наследниците на П. С. е издаден констативен нотариален акт № */12.06.1987 г. за право на собственост, издаден възоснова на обстоятелствена проверка. Със същия наследниците на П. С. са признати за собственици на процесния имот на основание давностно владение и наследяване.
Възоснова на заключението на в.л. по назначената СТЕ и приложения по делото констативен нотариален акт № */1933 г., издаден на наследодателя П. С. е прието, че по плана на града от 1957 г. процесния имот е бил с площ от * кв.м., нанесен като имот пл. № * и в разписната книга на[жк]и е записан на името на П.С. на основание посочения нотариален акт.
С плана от 1957 г. южната част от имота с площ от около * кв.м. е включена в терен с отреждане „Цветни оранжерии” в кв.*, около 274 кв.м. попадат в [улица], проектирана по западната фасада на кв.355 и [улица], проектирана по северната фасада на кв.355 и около 82.5 кв.м. попадат в терен северно от [улица],1132. Прието е, че улицата е реализирана на място.
Съдът е приел, че в [община] и СГКК [населено място] няма данни за отчуждаване на имот пл. № * за предвидените мероприятия по плана, съответно не са представени доказателства за извършено обезщетяване.
Прието е, че в последващия регулационен план на [населено място] от 1983 г. имот пл. № * не е нанесен в кадастралната основа.
Със заповед № 300-4-12/23.03.2004 г. на Изпълнителния директор на АК е одобрен нов кадастрален план за тази част на [населено място], съответно с решение № 229/04.08.2004 г. на ОбНС [населено място] и нов регулационен план. В кадастралния и регулационен план от 2004 г. имот пл.№ * не е нанесен. Западната част от процесния имот попада в улица, западно от кв. *, а останалата му източна част в УПИ *, УПИ * и УПИ * в кв.*.
Прието е, че имот с пл. № *, чието попълване в кадастралната основа на действащия план в кв.* е отказано с решение № 221/2008 г. на ОбНС [населено място] на ищцата е част от имот пл. № * и е с площ 294 кв.м.
При така установените факти съдът е приел, че предявеният иск е с пр.осн.чл.53,ал.2 ЗКИР и касае установяване право на собственост в полза на наследниците на П. С. към минал момент – момента на одобряване на кадастралния план на [населено място] от 2004 г.
Прието е, че процесният имот е бил отчужден по силата на одобрения със заповед № 4326/06.08.1955 г. уличнорегулационен план при действието на ЗПИНМ/отм./.
Съдът е взел предвид разпоредбите на чл.39,ал.1 от ЗПИНМ/отм./ в редакцията, обнародвана в Изв. бр.227/1949 г. и е приел, че имота, отреден съобразно улично-регулационния план за мероприятие на народните съвети се счита отчужден по силата на самата регулация, че отчуждаването е произвело действие и при неизплащане на обезщетение, но само ако имота е зает от съответното мероприятие.
Относно частта от имота, отреден за „Ц. о.” съдът е приел, че мероприятието не е осъществено и не може да се счита за отчуждено, като се е позовал на разпоредбите на чл.74а ЗПИНМ/отм./, според които разпоредбата на чл.39,ал.1 ЗПИНМ/отм./ се прилага и по отношение на улични регулации, влезли в сила до 09.07.1956 г., ако до същата дата недвижимия имот не е зает за съответното мероприятие. Прието е, че за частта от имота, предвиден за оранжерии не е установено в полза на наследодателя на ищците да е изплащано обезщетение при действието на ЗПИНМ/отм./, съответно ППЗПИНМ/отм./. С оглед на това съдът е приел, че наследниците на П. С. са останали собственици на процесната част, тъй като Д. не е придобила правото на собственост, поради отчуждаване. Прието е, че процесната част от имота от 274 кв.м., представляващи източната част от имот пл. № * не е имало основание за заснемане в границите на парцел * За оранжерии с плана от 1983 г. За тази част от имота съдът е приел, че планът от 1957 г. не е приложен и регулационните граници по него не могат да служат за имотни граници на имотите по новия кадастрален план.
Прието е, че в кадастралната основа на плана от 1983 г. е допусната грешка, като процесната част от имота не е заснета и нанесена в него, като имот на ищците. При заснемането на кадастралната основа през 2004 г. според въззивния съд е следвало да се отчете собствеността върху тази част от имот пл. № *, което не е било направено и нанесените кадастрални граници на имотите са неверни.
При тези съображения съдът е приел искът за основателен.
По правните въпроси:
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първия правен въпрос, поставен от жалбоподателя в изложението за наличието на правен интерес от предявения иск, при липса на данни да е осъществена административната процедура, предвидена в чл.52,ал.3 ЗКИР, че ищцата не е сезирала компетентния орган – съответната служба или Агенцията по кадастъра за произнасяне по отстраняване на твърдяната грешка в кадастралния план от 2004 г.
С решение № 8/9/31.05.2002 г. по гр.дело № 978/2001 г. на ВКС IV г.о. е изразено становище, че наличието на правен интерес е процесуална предпоставка за завеждане на иска по чл.32,ал.1,т.2 ЗТСУ/отм./, че правният интерес се доказва с представяне по делото на изричен отказ на Общинската администрация да състави акта по чл.86 ППЗТСУ/отм./. Правният въпрос въззивния съд е разрешил по аналогичен начин. Цитираното определение № 1048/18.09.2009 г. по гр.дело № 4709/2008 г. на ВКС I г.о. е постановено по реда на чл.288 ГПК и не обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК предполага разрешаване на правния въпрос от значение за изхода на делото в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставените правни въроси по 2-ри от изложението за редовността и допустимостта на исковата молба и заявяване правата на трети лица, които не участват в процеса, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Съобразно т.4 от ТР / 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, която е приложима и при действащия процесуален ред при констатирана нередовност на исковата молба от въззивния съд последният следва да я остави без движение с указание до ищеца да я отстрани, като при неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие с посочената задължителна практика.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос в п.3-ти от изложението, а именно следва ли да се уважи предявен иск по чл.53,ал.2 ЗКИР при заявен петитум в исковата молба, който обективира претенция за установяване право на собственост към настоящия момент. Правният въпрос касае приложното поле на чл. 129,ал.1 и 2 ГПК, които норми са ясни и непротиворечиви и не се нуждаят от тълкуване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 311 от 10.06.2010 г. по в. гр. дело № 339/2010 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, с която е оставено в сила решение № 48/17.02.2010 г. по гр.дело № 443/2009 г. на Велинградския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на Община [населено място], че наследниците на П. Г. С., б.ж. на [населено място], поч. на 15.09.1983 г. са били собственици на недвижим имот с площ от 300 кв.м. при съседи – улица, М. Г. и Д. К., съставляващо имот пл. № * в кв.* по плана на [населено място] към момента на одобряване на кадастралния план на [населено място] със заповед № 300-4-12 от 23.03.2004 г., както и че е допусната грешка в плана от 2004 г., като погрешно собствения им недвижим имот не е нанесен в него като самостоятелен имот по касационна жалба вх. № 3449/19.07.2010 г., подадена от Община [населено място], представлявана от кмета на общината Ив.Л., чрез адв. Г.И..
Делото да се докладва на Председателя на II г.о. на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: