2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
София, 19.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание десети юни през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1357 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. З. Н., против въззивното решение № 3627 от 28 май 2012 г., постановено по гр.д. № 16080 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е потвърдено решение № 6684664 от 25 август 2011 г., постановено по гр.д. № 34062 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. за признаване за незаконно на уволнението на А. Д. А. от [населено място], за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на дружеството да му заплати 8500,80 лева обезщетение за оставането му без работа за периода 10 юни 2010 г. – 10 декември 2010 г., и в полза на А. са присъдени разноски.
В касационната жалба и допълнението към нея се сочи, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано, защото е необоснован изводът на съда, че не е установен точният момент на депозиране на доклада с подвеждаща работодателя информация; несъстоятелно е обяснението на ищеца, че е допуснал техническа грешка, че не е знаел за вече сключения договор; докладът е вписан във входящата книга на 2 март 2010 г., а антидатираният договор на 18 март 2010 г.; при извършената смяна на управителите новият управител би могъл да сключи паралелен договор с втори изпълнител, което да доведе до тежки икономически резултати; събирането на оферти (предложения) за подбор на изпълнител не е тръжна процедура и ищецът не е извършвал произтичаща от длъжностната му характеристика дейност – представяйки три еднотипни оферти с различни цени ищецът недвусмислено цели опорочаването на избора; съдът не е посочил защо не кредитира сведенията на св. Т.; от поведението на ищеца произтичат недействителността на договора с НК „ЖИ” и създаване на корупционна практика при избор на изпълнител, а липсата на имуществена вреда не изключва дисциплинарната отговорност; не са ангажирани доказателства, че ищецът е останал без работа за съответния срок – при разместена доказателствена тежест е прието, че оставането без заетост по трудово правоотношение еустановено с копие от трудовата книжка. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се даде отговор на въпросите: при каква форма на вина следва да е осъществено поведение (действие или бездействие) от работника или служителя при извършване на действия, които съставляват злоупотреба с доверието на работодателя; вредата за работодателя представлява ли елемент от състава на дисциплинарното нарушение по чл. 187, т. 8 КТ (по двата въпроса се сочи решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК); с какви доказателствени средства се установява обстоятелството, че работникът е останал незает по трудово правоотношение в периода на претенцията по чл. 225 КТ и копието от трудовата книжка без съпоставянето й с оригинала за установяване на времето на вписване (респективно невписване) на ново правоотношение годно доказателство ли е за установяване на това обстоятелство (сочат се две решения на ВКС по отменения ГПК и едно по реда на чл. 290 и сл. ГПК).
Ответникът А. Д. А. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. А. Б., в отговор на касационната жалба сочи доводи за неоснователност на касационната жалба и се иска недопускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд препраща към решението на първата инстанция относно установеното от фактическа страна; работодателят е провел дисциплинарното производство съобразно изискванията на закона; от доказателствата по делото не се установява ищецът да е осъществил твърдените нарушения на трудовата дисциплина; злоупотреба с доверието на работодателя означава използването на оказано такова от него спрямо служителя за неправомерно извличане на определена облага за последния или за другиго, или за увреждане на работодателя, то е съставомерно само тогава, когато е извършено умишлено, предпоставя преднамереност в извличането на облагата или в увреждането на работодателя; от доказателствата по делото не се установява умисъл; в доклада по делото съдът е указал на работодателя, че в негова доказателствена тежест е да установи, че ищецът е работел по друго трудово правоотношение за процесния период, при наличие на такова твърдение от негова страна, при което доказателствената тежест е правилно разпределена между страните, а с представеното заверено копие от трудовата книжка безспорно се доказва, че за процесния период ищецът е останал без работа.
К. съд приема, че обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на дадените по първия и втория правен въпрос разрешения от въззивния съд с тълкуването, дадено от ВКС в решение № 542 по гр.д. № 1083/2010 г., ІV г.о.
По третия правен въпрос касационното обжалване не се налага да се допусне. Касаторът пита с какви доказателства следва да се подкрепи твърдението за оставане без работа поради незаконното уволнение, както и само копие от трудовата книжка без съпоставяне с оригинала такова доказателство ли е. По проблема за доказването на основанието на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е постановена обвързваща практика на ВКС (например решение № 132 по гр.д. № 1513/2009 г., ІV г.о.), според която констатацията, че след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка на работника няма отбелязване да е започнал работа при друг работодател, е достатъчно доказателство за установяване на факта на безработицата; работникът, който твърди, че е останал без работа, може да установи този факт успешно с представяне на трудовата книжка за констатация или на копие от документа; съответно работодателят е този, който, ако твърди че за исковия период работникът е получавал доходи от труд, носи тежестта да докаже този факт. В процесния случай към исковата молба е приложено и копие от трудовата книжка на ищеца. В отговора на исковата молба работодателят не е направил какъвто и да е коментар по претенцията по чл. 225, ал. 1 КТ, а ищецът е изразил още преди това намерение да представи трудовата книжка за констатация в оригинал. Искане за представяне на оригинала на трудовата книжка за справка не е сторено от страна на роботодателя. Ето защо напълно в съответствие с обвързващото тълкуване на ВКС, въззивният съд е приел основателността на заявената претенция, а допускането на касационното обжалване по поставения въпрос не се налага.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 250 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 3627 от 28 май 2012 г., постановено по гр.д. № 16080 по описа на Софийския градски съд за 2011 г.
УКАЗВА на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на съда доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 250 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване след представяне на доказателство за внесената държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: