4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
С., 07,12,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 148 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 7471 от 16.V.2012 г. на Д. Ц. С. от С., подадена против решение на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 19.VІІ.2011 г., постановено по гр. д. № 991/2011 г., с което – като неоснователен – е бил отхвърлен нейния иск с правно основание по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, предявен на 18.VІІІ.2006 г. срещу ответното народно читалище „В. Д.”-С.,[жк]: за отмяна на решенията на неговото общо събрание, взети в заседанието му, проведено на датата 28.ХІ.2005 г.
Единственото оплакване на касаторката С. е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което тя претендира касирането му и присъждане на разноски, вкл. платеният адвокатски хонорар.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Д. Цв. С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по следните шест материалноправни въпроса, както следва: 1/ Знаела ли е тя за взетите на проведено на 7.ІІ.2005 г. Общо събрание на народно читалище „В. Д.” решения?; 2/ Бил ли е длъжен съдът да провери наличието на узнаване на взетите решения от страна на ищцата?; 3/ След изтичане на предвидения в чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ преклузивен срок ли е била подадена исковата й молба?; 4/ От кога започва да тече този срок, в случаите в които „лицето не е присъствало на проведеното Общо събрание и не е било уведомено за него по надлежния ред”?; 5/ Следва ли да бъдат отменени като незаконосъобразни взетите от общото събрание решения, в случаите, в които не са спазени всички изисквания за свикването му?; 6/ Притежавала ли е С. като член на читалището към датата на общото събрание правото да поиска отмяната на едно незаконосъобразно решение с оглед разпоредбата на чл. 2 от закона за народните читалища и чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ? Във връзка с така формулираните въпроси касаторката се позовава на Опр. № 547/28.ІХ.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро отделение, постановено по ч. т. дело № 526/09 г., а също и на едно първоинстанционно решение на Хасковския ОС от 21.ХІІ.2008 г., постановено по гр. дело № 131/07 г., за което обаче липсват данни то да е влязъл в сила съдебен акт.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация народно читалище „В. Д.”-С.,[жк]писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Същевременно в този отговор по жалбата се поддържа, че произнасянето на въззивната инстанция е било по един недопустим иск – предвид новелите на чл. 15 ЗНЧ, датиращи от месец юни 2009 г. и действащи към настоящия момент. Следователно макар и без своя жалба, ответното по касация юридическо лице /арг. чл. 2, ал. 2 ЗНЧ/ се позовава на порок на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивно производство пред САС, касационната жалба на Д. Цв. С. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационния контрол, са следните:
Съгласно т. 1 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката /арг. ч. 130, ал. 2 ЗСВ/ постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното решение. Ако съществува вероятност последното да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността или недопустимостта му, да се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
В случая се констатира вероятност постановеното от САС решение да е процесуално недопустим съдебен акт не само заради изричното становище на ответното по касация народно читалище в този смисъл, но и предвид обстоятелството, че конститутивният иск за отмяна на процесните решения на неговото общо събрание, проведено на датата 28.ХІ.2005 г., квалифициран „по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ”, е бил отхвърлен от въззивната инстанция с единственото съображение, че е бил подаден след изтичането на съответния едномесечен преклузивен срок за това, считано от узнаването им, установен в чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ. Към датата на подаване на исковата молба /18.VІІІ.2006 г./ е била в сила разпоредбата на чл. 2 ЗНЧ, съгласно която народните читалища са дефинирани като културно-просветни сдружения, представляващи поради това юридическа лица с нестопанска цел. При завеждане на делото в първостепенния съд обаче, в сила е била и нормата на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ (Обн. ДВ, бр. 81 от 6.Х.2000 г.), според която решенията на общото събрание (на юридическо лице с нестопанска цел – бел. на ВКС) подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава. Към същия меродавен момент действащата редакция на ЗНЧ не е предвиждала препращане към уредбата на ЗЮЛНЦ за неуредените в този специален закон случаи, тъй като текстът на чл. 30 е добавен в същия нормативен акт едва през м. юни 2009 г. Нещо повече: при завеждане на делото по конститутивния иск на Д. ЦВ. С. срещу народното читалище „В. Д.”-гр. С., единствено упражняващият надзор върху дейността на читалищата министър на културата е могъл „да иска отмяна на решенията на общите събрания на читалищата, които противоречат на устава или на закона, от окръжния съд, в чиито район се намира седалището на читалището”. При наличието на специална уредба относно активната процесуална легитимация за водене на иск пред съответния окръжен съд /в случая СГС, арг. чл. 88 ЗСВ/ за отмяна на решения на общо събрание на читалище, която изключва приложението на по-късно приетия общ закон за юридическите лица с нестопанска цел, е налице висока степен на вероятност двете низови съдилища да са се произнесли по претенция на ненадлежна страна в процеса.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1388 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 19.VІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 991/2011 г.
У К А З В А на касаторката Д. Цв. С. от С., че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаването на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 15 лв. /петнадесет лева/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената по реда на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК допълнителна д. т., делото да се докладва на председателя на първо отделение от търговската колегия на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2