Решение №798 от 3.11.2016 по гр. дело №1146/1146 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 798
Гр. София, 03.11.2016 година

Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговска дело № 1104/2015 г. за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] София срещу решение на Варненския апелативен съд № 378/23.12.2014 г. по т.д.№ 601/2014 г., с което е потвърдено решение № 54/11.12.2013 г. по описа на Разградския окръжен съд по т.д.№ 45/2013 г. в обжалваните му части. С първоинстанционния съдебен акт [фирма] С. е осъдено да заплати на [фирма] София сумата 78 690,33 лв., дължима в изпълнение на поето по договор от 29.11.2012 г. парично задължение ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното й плащане и е отхвърлен искът срещу него за разликата до предявения размер 86 923,73 лв., както и предявеният при условията на солидарност иск против [фирма] Р. за сумата 86 923,73 лв., представляваща парично задължение по договор от 29.11.2012 г. В жалбата на ищцовото дружество [фирма] се поддържа, че постановеното въззивно решение е неправилно в отхвърлителните му части поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът обосновава приложно поле на обжалването с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото материалноправен въпрос „Следва ли изричното съгласие на кредитора по смисъла на чл.102 ЗЗД да съдържа текст досежно заместването на длъжника от трето лице или може да се извлече по тълкувателен път от съдържанието на договора”. Претендира се отмяната на решението и солидарно осъждане на ответниците.
В отговора на [фирма] се поддържа, че касационната жалба е недопустима поради липса на ясно и конкретно формулирани от касатора въпроси, обуславящи изхода на спора и обсъдени в решаващите мотиви на съда. Посочените в изложението по чл.284 ал.3 ГПК въпроси се отнасят до правилността на обжалвания акт, а оплакванията за неправилност не могат да се разглеждат във фазата на селектиране на жалбата.
Ответникът по касация [фирма] С. не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и на доводите на страните приема следното:
Касационната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване валидно и допустимо въззивно решение на Варненския апелативен съд и съдържанието й отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, тълкувайки общата воля на страните, обективирана в тристранно споразумение от 29.11.2012 г., че липсва волеизявление за встъпване в дълг, което би било основание за възникване на солидарна отговорност на двамата ответници. Налице е изрично волеизявление на втория от тях – [фирма] – да заплати на ищеца дължимата от ответното [фирма] сума без каквато и да е индиция за поемане на солидарна отговорност със стария длъжник. Последният е изпълнил задължението си към ищеца с доставката на бройлери, осъществена в изпълнение на тристранното споразумение, непогасена е останала част от задължението на [фирма] в размер, установен чрез заключение на съдебно-икономическа експертиза – 78 690,33 лв. Искът срещу втория ответник е уважен до посочения размер и отхвърлен в останалата му част, а искът срещу първия ответник е изцяло отхвърлен. На основание чл.272 ГПК въззивният съд е препратил и към мотивите на Разградския ОС, в които е прието, че в процесния договор страните ясно са разграничили предмета на установените между тях търговски отношения, вида и размера на задълженията си, произтичащи от различни източници – договор за доставка на фураж между ищеца и първия ответник и договор за доставка на пилета между първия и втория ответник. С подписването на споразумението е постигнато съгласие между трите страни купувачът на пилета [фирма] да погасява задължението си към своя доставчик „Н. 10” за плащане на цената им чрез плащания към ищеца „В.”, който е титуляр на вземане за цена на фуража, доставен на ответника „Н. 10” за угояване на бройлери. Подписвайки споразумението, ищецът се е съгласил вземането му за цена на фуража да бъде удовлетворено чрез плащания от [фирма] по банков път.
В съобразителната част на двете решения е прието, че не е налице соченото от ищеца законно основание за възникване на солидарна отговорност – встъпване в дълг на трето лице по съглашение с кредитора.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на решението на Варненския АС до касационен контрол.
Изложението на касатора съдържа един правен въпрос, за който се сочи, че е от значение за изхода на делото – формулирания в т.2 материалноправен въпрос. Точка 1 не съдържа правен въпрос, а твърдение, че третото лице може да замести длъжника на основание чл.102 ЗЗД само с изричното съгласие на кредитора. То възпроизвежда част от съдържанието на правната норма на чл.102 ЗЗД и от него не може да се изведе въпрос, а касационният съд не е овластен да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Що се отнася до втория въпрос, същият не е разрешен в обжалвания акт и не е обусловил правната воля на въззивния съд, обетивирана в решението му. Правната фигура „заместване в дълг” е обсъдена само доколкото разкрива сходство с встъпването в дълг по смисъла на чл.101 ЗЗД, на който изрично се позовава касаторът в исковата си молба, за да обоснове наличие на законно основание за възникване на солидарна отговорност между ответниците. За да отхвърли иска срещу първия ответник, съдът е приел, че задълженията на двамата ответници произтичат от различни облигационни източници – договори с различни страни и различен предмет – за доставка на фураж и на бройлери, а процесното споразумение съдържа клаузи относно начина на изпълнение на произтичащите от тях парични задължения за цена на доставките. Липсват клаузи на кумулативно поемане на дълг и присъединяване на нов длъжник при условията на солидарна отговорност, както и изрични волеизявления на ответниците за поемане на общо задължение към ищцовото дружество. Такива са решаващите мотиви за липсата на солидарна отговорност между ответниците, а изложените съображения за уреденото в чл.102 ЗЗД привативно поемане на дълг или заместване в дълг според легалното определение са от субсидиарен характер. Заявеният от касатора въпрос относно начина на изразяване на изрично съгласие от кредитора със заместването на длъжника от трето лице не може да бъде квалифициран като правен въпрос от значение за изхода на спора, съставляващ общо основание за допускане на жалбата до касационен контрол по смисъла на т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не обуславя решаващата воля на съда.
Въпросите, повдигнати от касатора във връзка с неправилност на изводите, до които е достигнал въззивният съд при обсъждането на доказателства относно наличието на изрично съгласие на касатора-ищец за заместване в дълг, не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК. Материалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, не и за правилността на обжалваното решение.
По изложените съображения въззивното решение на Варненския апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, ТК, състав на второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 378 от 23.12.2014 г. по т.д.№ 601/2014 г. на Апелативен съд В..
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top