О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 799
София 12.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на десети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2044 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби,подадени от О. К. Г. чрез адв.И. В. и от А. срещу решение № 1649 от 31.07.13г.по в.гр.дело № 1969/13г.на Софийски апелативен съд.С него е отменено решение № 499 от 21.01.13г.по гр.дело № 13979/11г.на Софийски градски съд в частта,с която е отхвърлен искът по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ,предявен от О. К. Г. против П. за разликата между присъденото обезщетение от 5 000 лв до 30 000 лв и е присъдил допълнително още сумата 25 000 лв.
Касаторът О. Г. обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част с оплаквания,че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен.Като основание за допустимост на касационното обжалване сочи хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Касаторът А. обжалва въззивното решение в осъдителната му част.Поддържа,че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване – правен въпрос,свързан с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД,разрешен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ – по отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление,като образуваното наказателно производство е прекратено,с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените неимуществени вреди.Изложени са съображения,че в периода на наказателното преследване,продължило около четири години,с наложена мярка за неотклонение”парична гаранция”, ищецът е претърпял душевни болки и страдания;изпаднал в депресия,влошило се здравословното му състояние – започнали проблеми с кръвното налягане; срината била професионалната му кариера,тъй като бил освободен от заеманите отговорни постове в [фирма] и не е могъл да намери работа по специалността си.Като е взел предвид пряката причинна връзка между наказателното преследване и състоянието на ищеца на психически стрес,несигурност,злепоставяне в семейния и обществен кръг,въззивният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.
В разглеждания случая поставеният от касатора С. въпрос се отнася до критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,който е от значение за изхода на спора и е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о. и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК, което обуславя допустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Утвърдената съдебна практика приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.
Въпросът,поставен за разглеждане в изложението на О. Г. е същият – за определяне на неимуществените вреди от съда по справедливост,поради което касационно обжалване следва да се допусне изцяло на въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1649 от 31.07.13г., постановено по в. гр.дело № 1969/13г.на Софийския апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.