Р Е Ш Е Н И Е
N 799
София , 22.06.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на тринадесети октомври , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Бонка Дечева
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1666 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а , ал.1 ГПК /отм./.
С. К. П. е подал касационна жалба срещу решение № 93 от 4.01.2008 г. по гр.д. № 137 от 2007 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 31.05.2004 г. по гр.д. № 20 от 2002 г. на Бургаския окръжен съд и е отхвърлен иска на касатора срещу Главна данъчна дирекция, [населено място], понастоящем Н. а. п. и РДВР, [населено място] по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД и се иска солидарното им осъждане за настъпилите имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в размер са 44 000 лв. и неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. и лихви ,считано от датата на предявяване на исковете- 25.02.2002 г. Прави оплакване за наличието на касационни основания по чл.218б, б. “в” ГПК. Счита, че при постановяването на съдебният акт са допуснати съществени процесуални нарушения защото председател на състава на БАС е била г-жа Д. Ч., която е съпруга на Т. Ч., изпълняващ длъжността директор на РДВР , [населено място] към момента на извършване на незаконните действия , което е нарушение на чл.13, ал.1 ГПК вр. с чл.12, ал.2 ГПК. Това нарушение е съществено защото се е отразило на правото на защита на касатора. Допълнително намира, че решението е необосновано и материално неправилно.
Ответниците Н. и РДВР, [населено място] не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба е допустима защото е подадена в срока по чл.218в, ал.3 ГПК/отм./ от надлежна страна , срещу съдебен акт , който е неблагоприятен за нея.
Решението е постановено след отменително решение № 340/07 от 14.08.2007 г. по гр.д. № 2632 от 2005 г. на ВКС, Четвърто отделение, с което е било обезсилено предходното въззивно решение, което от своя страна е обезсилило предходното първоинстанционно решение и делото е върнато за произнасяне по същество по предявените искове. В отменителното решение е посочено, че иска следва да се квалифицира по общия ред за непозволено увреждане, регламентиран в ЗЗД – чл. 45 и сл. ЗЗД , а не по чл.1 от ЗОДВПГ.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователно е направеното оплакване за допуснато процесуално нарушение при постановяване на съдебният акт поради участието в състава по разглеждане на делото на съдията Д. Ч. , съпруга на Т. Ч., който е бил директор на РДВР в периода в който е осъществено претендираните незаконосъобразни действия, представляващи непозволено увреждане.
Разпоредбата на чл.13, ал.1 вр. с чл.12 от ГПК/отм./ не предвижда задължение за отвод на член съдия, включително и председател на състава по причина свързана със служебното положение на неговия съпруг. Следователно участието на съдията Д. Ч. в състава на съда , разглеждал спора не е противно на закона. В тази насока липсват причини да се приеме , че са налице процесуални нарушения при постановяването на решение .
Не представляват основание за отмяна различните виждания по приложението на закона от съдебните състави при инстанционното разглеждане на делото .
Бургаския апелативен съд е отхвърлил предявените в субективно и обективно съединение осъдителни искове от С. К. П. срещу Главна данъчна дирекция, [населено място], понастоящем Н. а. п. и РДВР, [населено място] по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД за осъществени незаконни действия при извършената данъчна проверка на 2.03.1999 г. и на 5.03.1999 г. при което са иззети златни накити. Претендирани са имуществени вреди и се е искало солидарното осъждане на ответниците за пропуснати ползи в размер са 44 000 лв., представляващи нереализирана печалба за периода от 2.03.1999 г. до 5.03.2000 г. през който са били иззети златните бижута от златарското ателие. В това ателие касатора е осъществявал дейността си като [фирма] . Изземването е осъществено при съвместната проверка от звеното към НАП Служба за предотвратяване и разкриване на данъчни измами и РДВР, [населено място].
В исковата молба е подържал, че проверката е незаконосъобразна тъй като е нарушена разпоредбата на чл.10, чл.16 и чл.19 от Инструкция № 4 от 1996 г. за организация на дейността на службата за предотвратяване и разкриване на данъчните нарушения. Подържал е и че изземването първоначално на 2.03.1999 г. на златни бижута с тегло 8 056,64 г. и повторно на 5.03.1999 г. на с тегло 994,61 г. е попречило на Едноличния търговец да реализира приходи от дейността си, която е упражнявал по занятие и му е нанесло имуществени вреди в посочените по-горе размери изразяващо се в нереализирана печалба от продажба на бижутата.
Втората претенция е за заплащане на неимуществени вреди, изразяващи се в уронването на личния и търговски престиж на С. К. П. , осъществено чрез демонстративното изземване на златните бижута и оповестяването на това действие на държавните органи в медиите му е нанесло и неимуществени вреди в размер на 25 000 лв.В исковата молба се претендира заплащането им тъй като е уронен авторитета му като добросъвестен търговец, собственото му добро име и е довело до отлив на клиенти. Исковете предявени с правно основание чл.45 вр. с чл.49 и чл.52 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни.
Настоящият състав споделя изводите направени от Бургаския окръжен съд по предявеният иск за присъждане на имуществени вреди.
Прието е, че е извършена планирана съвместна проверка на двете служби, която предварително не е била разгласена за да се запази тайната на осъществяването й. Провеждането на полицейската операция е станало със съдействието на данъчни служители, включително зам. началника на СПРДН Р. Д. , която е издала и заповед за извършването й. При самото извършване са присъствали съпругата и сина на касатора . Иззети са само тези бижутата, които не са били маркирани или са били без маркировка по БДС и то в присъствието на посочените роднини на едноличния търговец. Изземването е било в съответствие с правомощията на служителя на данъчната администрация съгласно чл.14, ал.2 от Инструкция № 4 от 1996 г. за организация и дейността на СПРДН. Била е изслушана съдебно счетоводна експертиза, която е установила, че не е установен отлив на клиенти през посочения период, а напротив месеците след март 1999 г. са били най печелившите за цялата 1999 г. Наведеният довод в касационната жалба ,че увеличаването на приходите се дължи на промяна на законодателството и освобождаване на дейността по продажба на златни бижута от частни златарски ателиета е неоснователен, тъй като изрично е било изследвано и установено , че в процесния период от март 1999 г. до март 2000 г. касатора не е имал лиценз за продажба, а само за поправка , преработка , обмяна и изработка на ювелирни изделия. Самият той е заявил в исковата молба, че се занимава с поправка, преработка , обмяна и изработка на ишлеме на ювелирни изделия, но не и с тяхната продажба. Било е установено по категоричен начин , че Едноличния търговец не е претърпял вреди- пропуснати ползи от извършената съвместна проверка от ответниците. Един от елементите на фактическият състав на чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД ,а именно настъпването на имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждането не е установен. От посочената по-горе експертиза се вижда, че следващите месеци и години са реализирани по-големи печалби от периода преди извършването на проверката. Тези факти са обусловили и правилният извод на въззивният съд , че иска за имуществени вреди е неоснователен , тъй като търговеца не може да претендира печалба от неразрешена за него търговска дейност. Това се отнася и за фирмата [фирма] , [населено място], която е представила златни предмети за реклама и консигнационна продажба. Допълнително може да бъде посочено, че не е установен фактическият състав на чл.49 ЗЗД, тъй като осъществилите проверката са административни служители към СПРДН , които са действали в съответствие със определения им статут в чл.12, ал.1, т.1-9 и чл.12а от Инструкцията . Констатациите от проверката са били докладвани в Районна прокуратура, [населено място] и е било образувано сл.д . № 994 от 1999 г. за извършени престъпления по чл.251, чл.242 ,чл.255- чл. 257 НК и иззетите бижута са послужили като веществени доказателства, които е било разпоредено да е съхраняват в Банка “Б.”. Именно за това освобождаването им на 5.03.2000 г. е станало по разпореждане на прокурора. Било е установена липсата на виновно и противоправно поведение от страна на служителите и на двамата ответника, поради което предявените искове са неоснователни.
Постановеното решение в частта за претендираните имуществени вреди е правилно , допустимо и обосновано и следва да се остави в сила.
Неправилно е решението в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на авторитета и доброто име на ищеца като търговец защото по делото е било установено , че служителите на ответниците са разгласили за проведената полицейска операция. В тази част решението е необосновано и незаконосъобразно и следва да се отмени .
Действително с Бюлетин № 2093 от 3.03.1999 г. на РДВР, [населено място] е съобщено , че е извършено изземване на “незаконни” златни изделия от магазин на фирма “С. –смарагд” с тегло от 8, 5 кг. По делото е представено съобщение/ л.137/ на Пресцентъра на МВР и връзки с обществеността в което са съобщени данните от направените проверки , като е посочено , че наред с другите търговски дружества е проверен и магазина на [фирма] , от които е иззето 8 , 5 кг. злато, което е незаконно. Свидетелят М. , който е бил началник на регионалното звено на служба СПРДН посочва, че за извършената проверка и количеството иззето злато е разбрал от Телевизията. Непосредствено след това – 4.03.1999 г. е публикуваната статия във в. “24 ЧАСА” със заглавие “Злато за 386 мил. арестувано в Б.” в която е посочено същото тегло на иззетите златни изделия, като е направена и квалификацията за осъществена незаконна дейност . Следователно дадена е преждевременна гласност за извършената проверка , като предварително е посочено , че е налице “незаконна дейност”, което действително е увредило търговското име на Едноличния търговец, нанесло му е неимуществени вреди , чийто размер следва да се определи при условията на чл.51 ЗЗД като се съобрази с икономическите условия при които е извършено увреждането. Увреждането е извършено съвместно от служителите на двата ответника . Отговорността на Националната агенция по приходите се съзира в нарушаването на чл.12, ал.3 от ДПК/ отм./ съгласно която разпоредба служителите в данъчната администрация и привлечените сътрудници, както и публичните изпълнители, експертите и другите лица – получатели на информация, са длъжни да пазят тайна и да не използват за други цели освен за прякото изпълнение на служебните си задължения всички станали им известни факти и обстоятелства. Следвайки тези принципи искането за присъждане на вреди е основателно в размер на 2 000 лв. , ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба , т.е. от 25.02002 г. , в какавато насока е направеното искане . Ответниците отговарят солидарно за причинените неимуществени вреди. Иска до пълния размер като неоснователен и следва да се отхвърли. По въпроса за недължимо внесените държавни такси следва да се направи отделно искане за освобождаването им.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 93 от 4.01.2008 г. по гр.д. № 137 от 2007 г. на Бургаския апелативен съд в частта , с която е отхвърлен иска по чл.1 от ЗОДВПГ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. а. п. и РДВР, [населено място] да заплатят солидарно неимуществени вреди на С. К. П. в размер на 2 000 /две хиляди/ лева , ведно със законната лихва , считано от 25.02.2002 г. до пълно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ в сила решение решение № 93 от 4.01.2008 г. по гр.д. № 137 от 2007 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на имуществени вреди.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: