Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
София 15.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и втория януари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1953 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 659 от 8.10.2018г., по касационната жалба на П. Н. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № 27 от 12.01.2018г. по в.гр.д. № 856 по описа за 2017г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 139 от 17.07.2017г. по гр.д. № 807/2016г.на Районен съд Свищов, с което упражняването на родителските права по отношение малолетното дете Н. П. Н., [дата на раждане] от съвместното съжителство на родителите си А. С. П. и П. Н. П. е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето на детето, за бащата е определен режим на лични отношения – всяка първа и трета събота и неделя от месеца с приспиване, за времето от 9.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя, на рождения ден на детето, на рождения ден на бащата, както и през първите пет дни от Коледната и Великденската ваканции, като детето прекарва с бащата празниците Бъдни вечер и Коледа през нечетните календарни години, вторият ден на новогодишните празници, както и един месец през лятото, който не съвпада с редовния платен годишен отпуск на майката, осъден е бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 150лв., считано от влизане в сила на настоящето решение, ведно със законната лихва, и са отхвърлени предявените претенции от П. Н. П. на основание чл.127 ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Н., за определяне на местоживеенето на детето при бащата, за определяне на режим на лични отношения с майката и осъждането й да заплаща издръжка като недоказани и са присъдени следващите се разноски.
Касационно обжалване е допуснато по въпроси, касаещи задължението на съда по чл.236 ал.2 ГПК да изложи мотиви, съобразно които формираният от него краен правен извод да е въз основа на цялостна преценка на всички относими за спора обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 1/12.11.1974г. по гр.д.№ 3/74г., съобразявайки наведените възражения и направените искания по делото и относно начина на разпределение на разноските в производството по чл.127 ал.2 СК, по които е констатирано противоречие с решение № 169 от 2.10.2017г. по гр.д.№ 1672/2016г. на І т.о. и определение по чл.274 ал.3 ГПК с № 385 от 25.08.2015г. по ч.гр.д.№ 3423/2015г. на І г.о.
В съдебно заседание страните се явяват лично и се представляват. Изразеното от процесуалният представител на касатора становище е за основателност на жалбата, като искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на неговото искане да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Н., родено на 29.06.2004г., да бъде определено при него местожителството на детето, да бъде определен режим на лични контакти с майката всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00часа в събота до 17часа в неделя, с право на приспиване при майката, 20 последователни дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, вторите два дни от Коледните и втория ден от новогодишните празници, като майката взема и връща детето от дома на бащата, да бъде осъдена майката да заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 150лв., считано от 8.11.2016г., както и за минало време от 8.11.2015г. до 8.11.2016г., ведно със законната лихва. Претендира и направените по делото разноски.
Становището на ответната страна е за неоснователност на касационната жалба. Желае въззивният акт да бъде потвърден. Претендира направените разноски.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира по въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване следното:
Съгласно закона и установената съдебна практика /вж. т.19 от ТР № 1/2001г.,по т.д.№1/2000г., решение по гр.д.№ 1672/2016г. на І т.о./ дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор, поради което във въззивното производство съдът следва да извърши самостоятелна преценка на целия фактическия и доказателствен материал по делото и да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на исковите претенции. Фактическите и правни изводи на решаващата въззивна инстанция, изведени след изпълнение на задължението за обсъждане на събраните по спора доказателства и преценка на доводите на страните, следва да са ясно и точно отразени в мотивите към решението. Съгласно т.1 от ТР № 1/2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията в дейността на въззивната инстанция не следва да се прилагат в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на публичен интерес. Когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, както в случая е за интереса на роденото от съвместното съжителство на страните, ненавършило пълнолетие дете, при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката, негово задължение е да събере, включително и служебно, доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства. Примерно изброяване на подлежащите на установяване праворелевантни факти за посочената хипотеза, се съдържа в Постановление № 1/1974г.на Пленума на ВС. При постановяване на акта си, съдът дължи обсъждане и преценка на всички установени обстоятелства досежно възпитателски качества на родителите, техният морален лик, проявените грижи и отношение към детето, желанието им да упражняват родителските права, полът и възрастта на детето, както и неговата привързаност към всеки един от родителите, помощта на трети лица, социалното обкръжение, жилищно-битовите и други материални условия на живот. От значение обаче са не отделните, а съвкупността от релевантните за случая обстоятелства, което задължава съдът да извърши комплексна преценка на установените конкретни факти, давайки самостоятелна оценка на значимостта на всеки един от тях и извеждайки правният си извод съобразно приетите за съществени в случая обстоятелства.
По делото въззивният съд, като е приел, че и двамата родители имат желание и възможности да се грижат за детето си и „полагат усилия за създаване на живот на детето, при който то да не се чувства лишено от нещо”, е предоставил упражняването на родителските права на майката с водещият мотив, че „децата следва да се възпитават от своите родители” и „водеща роля следва да заема единият родител, а не прародителя”. Като допълнителен аргумент е посочил, че майката е закупила на 23.06.2017г. жилище в близост до училището на детето и че нейната комуникацията с детето не е прекъсвана, а то „споделя и се чувства щастливо при контактите си с нея”. Преценил е и че майката не би ограничавала, а напротив – би стимулирала контактите между детето и неговата баба”. Крайният му извод е, че тя „е по-добрия избор за детето”.
Установените по делото факти, които въззивния съд не е коментирал в решението си /поради което следва да се приеме, че не са съобразени от него/ са следните:
Съвместното съжителство на настоящите страни по делото е продължило от 2000г. до 19.05.2015г.,когато ответницата е напуснала семейното жилище заедно с детето. Двете за кратко са живели при леля на майката, а след това в жилище под наем.
Считано от м.09.2015г. детето Н., което понастоящем е на 14г. и половина, живее постоянно с баща си, който полага ежедневните грижи по нейното оглеждане и възпитание, подпомаган от своите родители /главно от майка си/, в чийто дом живеят и където детето разполага със самостоятелна стая. Настоящият иск е предявен от бащата.
Двамата родители работят – ищецът в „Драгажен флот- Истър” АД и е с трудово възнаграждение 460лв.,а майката като „окачествител”в „Свилоза ЯРН” ЕООД и „Е.Миролио”ЕООД. Трудовото й възнаграждение е 710лв.и получава семейни добавки за деца по чл.7 ал.1 ЗСПД от 37лв.
Съгласно социални доклади с изх.№ ПР/Д-ВТ-СВ/5-011 от 8.02.2017г. и изх.№ ПР/Д-ВТ-СВ/5-013 от 24.02.2017г. отношенията между родителите са влошени, като „двамата не поддържат отношения и комуникация” /вж.стр.77 от гр.д.№ 807/2016г./ Това е станало причина те да бъдат неколкократно насочвани към Център за обществена подкрепа С. /ЦОП/ за ползване на различни социални услуги. В доклада е констатирано, че „всяка от страните проявява склонност към употреба на отчуждаващ техники в отношенията с детето. Поведението им е провокирано от силното желание да спечелят одобрението му и в резултат да полагат цялостните грижи по отглеждането и възпитанието му” /вж.стр.81/. Екипът, изготвил доклада е посочил,че „детето, родителите и прародителят се нуждаят от специализирана подкрепа и консултиране, за доразвиване на компетенциите си в насока пълноценно задоволяване на емоционалните потребности на детето, подкрепа за преустановяване употребата на отчуждаващите техники в общуването с него”.
Първият сключен от страните договор е от м.01.2017г., за краткосрочна социална услуга:„Подкрепа и консултиране на семействата от общността – да се определят възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, привързаността на детето към родителите, социално обкръжение и материални възможности на всеки от родителите и мерките по упражняване на родителските права”, във връзка с което е сформиран екип и са планирани графици за срещи. Изготвеният доклад изх.№ ПР/Д-ВТ-СВ/5-013 от 24.02.2017г. приема, че „двамата родители разполагат с необходимия капацитет, възпитателските качества и ресурс, за да полагат пълноценни и адекватни грижи за детето”, както и с „мрежа от роднини и приятели, на които да разчитат при необходимост”. Наблюдава се „отслабена връзка между детето с родителите, но съхранена лоялност към всеки от тях”. Констатирано е, че за Н. водеща фигура е „прародителят по бащина линия. Н. е силно привързана към г-жа Т. и обитаваното жилище”. Тя „проявява склонност към манипулиране на възрастните, предвид ситуацията”.
На 23.03.2017г.- майката е потърсила съдействие от Отдел „Закрила на детето” поради факта, че бащата възпрепятства контакта й с детето. Тя е направила и искане за ползване на друга услуга от ЦОП за работа с детето за да избегне отчуждаване на връзката с родителя, но бащата не е изразил съгласие. На 4.05.2017г. майката е потърсила съдействие и от Дирекция Социално подпомагане [населено място], за което е изготвен Протокол от проведена среща, в който е записано, че след проведена между майката и детето среща на 26.04.2017г., „детето отказва срещи с майка си”.
Изслушана в съдебно заседание на 12.05.2017г., социалният работник Й. потвърждава, че детето отказва контакти с майката. Въпреки, че ежедневният път на детето до училище, минава покрай дома, който майката е наела, то не я посещава. На свидетелката е известно, че майката се интересува от детето – посещавала е училището и е разговаряла с класния ръководител.
По делото са налични Протоколи за проведени срещи, от които са установява, че между детето Н. и неговата майка е проведена среща на 9.06.2017г. от 15.30ч. до 19.15ч. в дома й и на 15.06.2017г., в Дирекция социално подпомагане С..
Според бащата – Н. се е срещала с майка си, през зимата на 2015г.-2016г. – един път месечно за по 1-2часа, от пролетта на 2016г., срещите са се увеличили на 2-3 пъти месечно, за около час, като детето нито веднъж не е преспивало при нея.
Със социален доклад изх.№ СЛ/Д-ВТ-СВ/342-010 от 16.06.2017г. , след преценка на всички обстоятелства е констатирана „необходимост от ползване в социална услуга в ЦОП С., поради наличие на условия, които могат да доведат до определен риск за детето Н. в бъдеще”. Констатираният /на 20.04.2017г./ риск е от „родителско отчуждение и бъдещи негативни прояви” /вж.стр.157/. На бащата е издадено задължително предписание за съдействие от 10.05.2017г., въз основа на което той е подал заявление с вх.№ СЛ/Д-ВТ-СВ/342-005 от 29.05.2017г.за ползване на дългосрочна шест месечна социална услуга: „Консултации на родителите и детето за умения за решаване на конфликти в семейна среда и подобряване на взаимоотношенията между родител-дете, работа с психолог за превенция от родителско отчуждение и извършване на наблюдения и впечатления в училище и семейна среда на всеки един от родителите и за психо-емоционалното състояние на детето”.
По данни на майката, отразени в социалния доклад от 8.02.2017г.– тя е закупила на детето таблет, заплащала е стойността на ползвания мобилен интерент, давала е 70лв.,джобни за лагер, както и различни суми във връзка със задоволяване на конкретни нужди. Ежемесечна издръжка не е заплащала.
Според свидетелката Т. /баба на Н. и майка на ищеца/, причината детето да остане да живее при тях е факта, че майката е работила на смени и за детето не е било удобно през някои вечери да спи при майка си, а през други – при баща си. Н. самостоятелно е направила избора си. Според свидетелката, бащата не възпрепятства контактите на детето с майката. Напротив – знае, че двете се срещат, макар и не често. Потвърждава, че детето минава ежедневно покрай дома на майка си и заявява, че ако Н. иска, никой не може да й попречи да посещава майка си, но тя не желае. Знае от Н., че тя е ходила няколко пъти в дома на майката и веднъж на ресторант с нея. Заявява, че не са чести срещите им. Установява, че майката не е била склонна да плаща разходи във връзка с детето, като сочи конкретни случаи на отказ да заплати стойността на поръчани очила за Н., както и за подарък на нейна приятелка. Подарила й е таблет „преди образуване на делото”. Твърди, че за учебната 2015/2016г. майката е дала 30лв., които са били недостатъчни за подготовка за учебния процес. Давала е и по 40лв. ежемесечно, тъй като 35лв. са получаваните от нея детски надбавки. Когато Н. искала да отиде на лагер, майката не й разрешавала, но й е дала 70лв. джобни, които според свидетелката са дължимите за м.06 и м.07 детски. Твърди, че самостоятелна стая Н. има само в нейното жилище, докато в това на майката – за нея е подготвено общо помещение, в което не е възможно тя да покани приятелките си. Майката не е водила детето на лекар, на имунизации, всички възникнали нужди /включително и поставените брекети/ са задоволявани от бащата. Във връзка с учебния процес помощ на детето е оказвала само бабата. Всичките ежедневни нужди – свързани с хранене, учене, споделяне, необходимост от съвети, подкрепа и грижа, също са поети от свидетелката. Според нея – срещите в ЦОП и посещенията социалните работници в училището са довели до това детето да изпита „ужас”, да бъде „притеснено, изплашено, да се срамува от децата”, които са задавали въпроси. Детето е искало да сменя училището.
Фактът, че детето не желае да живее в дома на майката, се установява и свидетеля З., който е правил ремонт на гарсониерата, в която майката живее. Същият установява, че е питал Н. защо не се отбива при майка си, а тя е отговаряла, че не иска.
Свидетелките К. и Д. установяват, че Н. и майка се срещат, разбират се, не са се карали. Според свидетелката К. – Н. не желае да спи при майка си. В последно време – не отговаряла на обажданията на майка си, а на предложенията да излязат – отказвала. Майката редовно давала пари на детето, купувала й е това, от което има нужда /дрехи и обувки/, включително и й е давала пари за екскурзия /60лв. до Р./, интересувала се е от учебния процес, като е посещавала училището и се е срещала с класния ръководител. Според свидетелката Д., майката е насърчавала детето да учи, давала й е съвети как да постъпи, като това е бил „преди година, през пролетта”. Свидетелката установява, че е присъствала на техни средства и е видяла, че те са били ”щастливи, че са заедно, организирали са пикници, разходки”. Свидетелката установява, че от разговор с нея й е известно, че предположенията на ответницата са, че при конктактите й с детето, от страна на бащата и бабата „има употребен контрол или вмешателство”.
Изразеното от детето желание, при изслушването му в съдебно заседание е да живее при баща си. Заявява, че говори с майка си по телефон, „по месинджър, видео чат” и че ходи при нея, когато поиска.
Ответница, изслушана /на 18.12.2017г./ пред въззивната инстанция заявява, че след постановяване /на 17.07.2017г./ на първоинстанционното решение, детето отказва всякакъв контакт с нея. Заявява: „блокирала ми е телефона, месинджира, всички медии, социални, включително телефона”. Разказва, че при случайна нейна среща в магазин – на 7.12.2017г. с бащата и детето, Н. се е „дръпнала” и е избягала. След постановения съдебен акт – майката се е срещнала три пъти с нея, в присъствие на социален работник от Отдел „Закрила на детето”.
В потвърждение на факта, че след постановяване на първоинстанционния акт, детето не желае контакт с майката е и представения пред въззивният съд изпратен до нея имейл от 18.07.2017г., в който се съдържа следният текст: ”Ако искаш, се обади на всички социални и полиции, аз няма да дойда при теб никога”.
Имайки пред вид изложеното, даденият отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване и всички гореописани доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира постановеният въззивен акт за неправилен досежно изведеният извод, че интересът на детето налага родителските права да бъдат предоставени на майката. Съгласно горецитираното Постановление № 1/1974г.на Пленума на ВС – детето следва да остане при този родител, който е полагал и полага най-големи грижи за него. За Н., е безспорно, че считано от м.09.2015г., всички грижи по отглеждането и възпитанието й се полагат от нейният баща, с решаващата помощ на неговата майка /бабата на детето/, като двамата са тези които заплащат основните средства за задоволяване на неговите потребности и те са тези, които й оказват ежедневното съдействие и подкрепа. Няма съмнение, че майката прави всичко възможно, за да не загуби връзката с детето си, но в случая – техните срещи са по-скоро епизодични /за периода 2015-2016г. между един и три пъти месечно, а от 2017г., във връзка с настоящия съдебен спор поддържането на връзка е силно затруднено, пред вид демонстрираното нежелание на детето да контактува с майка си/.
При тези факти, в конкретният случай, от решаващо значение е възрастта на детето, което към настоящия момент е навършило 14 години. Касае се за момиче, в специфична възраст, способно да взема определени решения, да ги изразява и да устоява собственото си мнение. Съществено е, че в тази възраст не принудата, а комуникацията е единственият начин, по който детето може да бъде убедено да преосмисли решенията си и да предприеме определени действия.
В случая Н. е категорична в желанието си да продължи да живее заедно с баща си. Възпитателските качества на посочения родител са извън съмнение, като е безспорно установено, че той разполага и с постоянната помощ на майка си, която вече се е утвърдила като водеща фигура в живота на Н. и към която детето е силно привързано. Н. е свикнала в дома на бащата, където живее от 09.2015г. Там разполага със самостоятелна стая, която е подредена по начин, който й харесва, в този дом се чувства добре, възприемайки установената там семейна среда, след раздялата на родителите си, за сигурна и спокойна. Създаденото усещане на сигурност в дома, осигурените отлични жилищно-битови и други материални условия на живот, установената взаимна привързаност на детето с бащата, а в случая и с бабата, неговата възраст и факта, че отказва контакти с майката са обстоятелствата, въз основа на които съдът извежда извода си, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на бащата. При него следва да бъде определено и местоживеенето на детето.
Настоящият съдебен състав е категоричен, че осъществяването на лични контакти с всеки един от родителите е от решаващо значение за изграждане на детето като пълноценна личност. В негов интерес е този контакт да не се прекъсва. Личните контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права трябва да са достатъчно и да са ефективни, така че да се поддържа между тях естествената емоционална връзка; детето да се чувства свободно, сигурно и закриляно от родителя си, а раздялата между родителите му да не е пречка за физическото му, умствено, нравствено и социално развитие. Съдът дължи защита на тези интереси, които следва да бъдат водещи при определяне режима на лични отношения. В конкретният случай са налице достатъчно данни, от които да се направи извод, че от две години личните контакти между детето Н. и неговата майка не се осъществяват ефективно /или поне от 23.03.2017г., когато са първите официални данни, че майката е потърсила съдействие от Отдел „Закрила на детето”/. Констатираният от социалните органи още на 20.04.2017г. риск от „родителско отчуждение и бъдещи негативни прояви”, към настоящият момент явно не е преодолян, свидетелство за което е направеното от ответницата изявление пред въззивната инстанция, че след постановяване на първоинстанционното решение, детето отказва всякакъв контакт с нея. Налице е настъпила отчужденост между родител и дете, която установената съдебна практика /вж. решения по гр.д.№ 598/2009г. на ІV г.о., гр.д.№ 327/2018г. на ІV г.о./ приема, че налага – в интерес на детето – да бъде определен преходен период /в случая от шест месеца за всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00часа до 13 часа/, през който личните контакти да се осъществяват в присъствието на психолог, в Дирекция „Социално подпомагане”гр.С.. Целта е, с помощта на специалист, от една страна постепенно да се възстанови доверието и желанието на детето за осъществяване на контакти с майката, а от друга – да се помогне на майката да намери верният подход за да установи този пълноценният контакт, който всички данни по делото сочат, че тя желае. Затова обаче са необходими и усилията на бащата, на когото се предоставя упражняването на родителските права и на бабата /г-жа Т./, които следва да положат максимални усилия и да съдействат за възстановяване на връзката между майка и дъщеря. Те следва да осъзнаят, че пълноценната връзка на детето с неговата майка е решаваща за формиране на характера и ценностната система на детето и е от съществено значение за неговото спокойствие, сигурност и благополучие.
След изтичане на преходният период, настоящият съдебен състав намира, че следва да се определи обичайният режим на лични отношения за всички непълнолетни деца: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00часа в събота до 17часа в неделя, с право на приспиване при майката и 20 последователни дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
Майката дължи ежемесечна издръжка. С оглед средният размер на получаваното от нея възнаграждение /съобразно статистиката за района на [населено място] и датата през 2017г., от която са данните за трудовия й доход/, липсата на установени нейни други разходи и пред вид обичайните нужди на детето, която е ученичка в VІІІ клас, нейният размер следва да е 150лв.
Претенцията за минало време от 8.11.2015г. до 8.11.2016г., пред вид получената цена на иска, на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК, се явява недопустима и в тази част следва да бъде оставена без разглеждане.
Предявените насрещни искове се явяват неоснователни.
С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК, в полза на касатора следва да се присъдят установените като реално направени разноски за цялото производство, които са в общ размер на 1 355лв., от които за адвокатско възнаграждение 1200лв. /300лв. пред първата, 400лв. за втората и 500лв.за касационната инстанции/ и 155лв. държавни такси.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 27 от 12.01.2018г. по в.гр.д. № 856 по описа за 2017г. на Окръжен съд Велико Търново и потвърденото с него решение № 139 от 17.07.2017г. по гр.д. № 807/2016г.на Районен съд Свищов и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права за роденото от съвместното съжителство между П. Н. П. ЕГН [ЕГН] и А. С. П. ЕГН [ЕГН] малолетно дете Н. П. Н. ЕГН [ЕГН] на неговия баща и законен представител П. Н. П. с адрес: [населено място] [улица], при когото определя и МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на непълнолетното дете.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между майката А. С. П. ЕГН [ЕГН] с адрес : [населено място] [улица] и детето Н. П. Н. ЕГН [ЕГН] както следва:
През първите шест месеца, считано от датата на обявяване на решението, срещите да се осъществяват всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00часа до 13 часа, в присъствието на психолог, в Дирекция „Социално подпомагане”гр.С..
След този шест месечен период – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00часа в събота до 17часа в неделя, с право на приспиване при майката, 20 последователни дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА А. С. П. ЕГН [ЕГН] с адрес : [населено място] [улица] да заплаща на Н. П. Н. ЕГН [ЕГН], действаща лично, със съгласието на баща си П. Н. П. ежемесечна издръжка в размер на 150лв./сто и петдесет лева/, считано от обявяване на решението до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването й.
ОСТАВЯ без разглеждане претенцията за присъждане на издръжка за периода от 8.11.2015г. до 8.11.2016г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. С. П. ЕГН [ЕГН] против П. Н. П. ЕГН [ЕГН] насрещни претенции като неоснователни.
ОСЪЖДА А. С. П. ЕГН [ЕГН] с адрес : [населено място] [улица] да заплати държавна такса в размер на 216 лв. по иска за издръжка, както и на П. Н. П. сумата от 1 355лв. /хиляда триста петдесет и пет лева/, разноски по делото.
КОПИЕ от решението да се изпрати на Дирекция „Социално подпомагане” [населено място].
РЕШЕНИЕТО е окончателно, с изключение на частта, в която претенцията е оставена без разглеждане, в която подлежи на обжалване с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :