2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
гр. София, 22.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4311 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 73 ЗЧСИ.
Образувано е по жалбата на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители, чрез юрисконсулт С. И., против решение от 19 юни 2018 г. по дисциплинарно дело № 9/2018 г. на дисциплинарната комисия на Камарата, с което искането на Камарата за ангажиране на дисциплинарна отговорност срещу частния съдебен изпълнител П. Н., рег. № .., район на действие района на окръжния съд в [населено място], във връзка с постъпила жалба с вх. № 0389/21.08.2017 г. по описа на Камарата, поради липса на дисциплинарно нарушение.
В жалбата се поддържа, че решението на дисциплинарната комисия е неправилно, необосновано и постановено при липса на наложено наказание, съответстващо на констатираните нарушения. Твърди се, че частният съдебен изпълнител е допуснала нарушение на правилата за местната подсъдност, предвидени в чл. 427, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, вр. чл. 2, ал. 4 ЗЧСИ, и не е спряла изпълнителни дела след представяне на определение за спиране на изпълнението. След подробно описване на хронологията на извършените действия по трите изпълнителни дела, се сочи, че действително към момента на образуване на изпълнителните дела действащата разпоредба на чл. 427, ал. 1, т. 1 ГПК сочи, че молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират движимите вещи, върху които е насочено изпълнението, но и по трите дела длъжник е банка, чиято платежоспособност е ноторно известна и несъмнена, особено предвид задълженията по трите дела в общ размер на 35626,30 лева, и поради тази платежоспособност до поисканото действие от страна на взискателите по делата не се е стигнало изобщо; тъй като частният съдебен изпълнител е професионалист, тя е била в състояние да прецени, че притезанията ще се удовлетворят или чрез постъпване на сумите по наложен запор върху банкова сметка, или ще постъпят доброволно по специалната сметка на ЧСИ, и с оглед на това съдебният изпълнител е била длъжна да прецени, че изпълнението по процесните изпълнителни дела излиза извън местната й компетентност. Поддържа се, че посоченият изпълнителен способ е посочен фиктивно и чрез серия от позволени правни действия се стига до забранен от закона резултат, а именно заобикаляне на нормативно установените изисквания за местната компетентност на съдебния изпълнител. Жалбоподателят сочи, че тъй като целта на спирането по реда на чл. 420 ГПК е да се избегне принудителното изпълнение по оспорената заповед за незабавно изпълнение, докато е висящ искът по чл. 422 ГПК, в конкретния случай самото спиране, постановено от съда, има незабавно действие и съдебният изпълнител следва да спре действията по изпълнителното дело, независимо, че определението, с което е постановено спирането, не е влязло в сила, а и за самото спиране на изпълнението е необходимо само депозиране на определението на съда пред съдебния изпълнител. Въпреки това ответницата е дала указания на длъжника и по двете дела в тридневен срок да представи заверен препис от влязлото в сила определение на съда за спиране на изпълнението, като в противен случай постъпилите суми по делото „ще подлежат на разплащане/разпределение”. Освен това сумите са възстановени на длъжника чак на 15.09.2017 г. – близо два месеца след депозиране на определението пред съдебния изпълнител. Сочи се и че на същия съдебен изпълнител е било наложено наказание порицание за нарушение на чл. 427, ал. 1 и ал. 2 ГПК с решение по дисциплинарно дело № 43/2017 г.
Ответницата частен съдебен изпълнител П. Н., рег.№ … при КЧСИ, в отговор на жалбата оспорва оплакванията и сочи доводите си за правилността на обжалваното решение.
Министърът на правосъдието, чрез главен юрисконсулт Ю. Б., счита, че не е участник в производството пред ВКС, тъй като не е инициирал дисциплинарното производство, по което е постановено обжалваното решение, и не е обжалвал решението, а по същество приема жалбата за неоснователна.
С обжалваното решение дисциплинарният състав приема, че нарушението на чл. 427, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, вр. чл. 2, ал. 4 ЗЧСИ не е извършено – и трите дела са образувани срещу един и същ длъжник, като към датата на образуване на трите дела според текста на чл. 427, ал. 1 т. 1 ГПК, местната подсъдност може да се определи и с искане за насочване на изпълнение към движими вещи, намиращи се на територия в район на действие извън седалището на длъжника, и това е направено и с трите молби за образуване на делата. Не е пристъпено към извършване на опис на движимите вещи, поради това, че другите посочени способи са дали резултат, а по изпълнително дело № 521/2017 г. дългът е платен доброволно. Нарушението по чл. 420 ГПК също не е извършено – по изпълнителни дела № 487/2017 г. и № 488/2017 г. представените определения не съдържат отбелязване за влизане в сила, и се цитира решение № 212 по т.д. № 754/2017 г., І т.о., ВКС. Посочено е и че сумите, събрани по двете изпълнителни дела, са възстановени на длъжника и не е настъпил вредоносен резултат за нито една страна.
По делото се установява, че и по трите изпълнителни дела длъжник е „Първа инвестиционна банка” АД, със седалище и адрес на управление в [населено място]. И по трите дела взискателите са поискали принудителното изпълнение да се насочи към притежаваните от длъжника движими вещи, включително касови наличности, намиращи се на адрес в [населено място].
С определение № 6818 от 12 юли 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 17439/2016 г. по описа на районния съд в [населено място], във връзка с постъпило възражение от длъжника „Първа инвестиционна банка” АД срещу заповед за изпълнение, придружено с частни жалби и молба за спиране на изпълнението, е преценено, че молбата за спиране на изпълнението е депозирана в двуседмичния срок от връчване на заповедта, и предвид представено надлежно обезпечение за кредитора по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД в размер на претендираното задължение по изпълнителното дело, изпълнението по изпълнителното дело № 488/2017 г. по описа на ЧСИ П. Н. е спряно. Отразено е, че в тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. Определението е депозирано пред ЧСИ на 19.07.2017 г. Частният съдебен изпълнител на 24.07.2017 г. е уведомил молителя, че в тридневен срок от получаване на уведомлението следва да представи заверен препис от влязлото в сила определение. Определението е влязло в законна сила на 15 ноември 2017 г. На 26.07.2017 г. ЧСИ е отказала превод/предаване на суми към взискателя по изпълнителното дело до приключване на ч.гр.д. № 17439/2016 г. Постановлението за прекратяване на изпълнителното дело е от 10 август 2017 г. по искане на взискателя, влязло в законна сила на 28 август 2017 г.
С определение № 6812 от 12 юли 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 54/2017 г. по описа на районния съд в [населено място], във връзка с постъпило възражение от длъжника „Първа инвестиционна банка” АД срещу заповед за изпълнение, придружено с частни жалби и молба за спиране на изпълнението, е преценено, че молбата за спиране на изпълнението е депозирана в двуседмичния срок от връчване на заповедта, и предвид представено надлежно обезпечение за кредитора по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД в размер на претендираното задължение по изпълнителното дело, изпълнението по изпълнителното дело № 487/2017 г. по описа на ЧСИ П. Н. е спряно. Отразено е, че в тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. Определението е депозирано пред ЧСИ на 19.07.2017 г. Частният съдебен изпълнител на 24.07.2017 г. е уведомил молителя, че в тридневен срок от получаване на уведомлението следва да представи заверен препис от влязлото в сила определение. На 26.07.2017 г. ЧСИ е отказала превод/предаване на сумите към взискателя по изпълнителното дело до приключване на ч.гр.д. № 54/2017 г. Постановлението за прекратяване на изпълнителното дело е от 10 август 2017 г. по искане на взискателя, влязло в законна сила на 28 август 2017 г.
Изпълнително дело № 524/2017 г. е образувано на 27.07.2017 г., като с разпореждане от 14.08.2017 г. е извършено разпореждане за плащане на постъпили суми, и тъй като е постъпило плащане на целия размер на задължението, ведно с дължимите лихви, разноски и такси по изпълнителното производство, делото е приключено.
Обжалваното решение е правилно.
Решението е постановено след извършен подробен анализ на доказателствата по делото, обсъдени във връзка с твърденията за извършени нарушения на правилата за местната компетентност на съдебния изпълнител и за дължимите действия от страна на съдебния изпълнител в случай на спиране на делото от съда. Правилно дисциплинарният състав е заключил, че действията на съдебния изпълнител не са довели до нарушаване на закона.
И трите процесни изпълнителни дела са образувани срещу един и същи длъжник, чиито седалище и адрес на управление са извън района на действие на частния съдебен изпълнител. Изричното искане на взискателите е принудителното изпълнение да се насочи срещу притежаваните от длъжника движими вещи, включително и касови наличности, намиращи се на адрес в района на действие на частния съдебен изпълнител. Според действащия към момента на образуване на изпълнителните дела текст на чл. 427, ал. 1, т. 1 ГПК, местно компетентен да осъществи изпълнението е съдебният изпълнител, в чийто район се намират движимите и недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението. Ето защо не е съществувала законна пречка съдебният изпълнител да образува дела по съответните молби за изпълнение.
Правилно е прието, че за съдебния изпълнител не е съществувало задължението да спре изпълнението по дела № 487/2017 г. и № 488/2017 г. Процесуалният закон предвижда спирането на изпълнението да се извърши с акт на съда. След като определението по искането за спиране съгласно чл. 420, ал. 3 ГПК подлежи на обжалване, то съдебният изпълнител не може да преустанови дължимите изпълнителни действия въз основа на определение за спиране на изпълнителното производство в случай, че то не е влязло в сила. В този смисъл е и съобразената от дисциплинарния състав практика на ВКС (решение № 212 по т. д. № 754/2017 г., I т. о.).
Интересите на длъжника и по трите дела не е нарушен. Не са предприети действия по събиране на вземания по отношение на имущество, намиращо се в район, различен от района на действие на съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител не е пристъпила към осъществяване на изпълнителни действия при спряно от съда изпълнително производство, не е пристъпила и към извършване на опис на движимите вещи, тъй като изпълнението е осъществено чрез други посочени способи, а по дело № 521/2017 г. длъжникът е погасил задължението в срока за доброволно изпълнение.
Оплакването за необоснованост на обжалваното решение е неоснователно. Искането на Камарата на частните съдебни изпълнители за ангажиране на дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител е отхвърлено мотивирано и при точно съобразяване на относимите обстоятелства и приложението на закона. Ето защо обжалваното решение следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 19 юни 2018 г. по дисциплинарно дело № 9/2018 г. на дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: