Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
гр. София, 27.02.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при секретаря Н. Цекова в присъствието на
прокурора Лаков изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА касационно дело № 2952 по описа за 2011 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения Д. И. М. за възобновяване на ВНОХД № 2385/2011 г. на Софийски градски съд, НК, 7-ми въззивен състав и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 618/22.06.2011 г., с което е била изменена присъда от 23.03.2011 г. на Софийски районен съд по НОХД № 6576/2009 г., НО, 109-ти състав.
С тази присъда Софийският районен съд е признал подсъдимия Д. И. М. за виновен в това, че на 19.10.2008 г., в гр.С., пред будка № 25 на Женския пазар, чрез нанасяне на удари с дървена дъска по главата причинил тежка телесна повреда на Н. Д. И., изразяваща се в контузия на мозъка с многофрагментно счупване на слепоочната кост, представляващо постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл. 128 ал. 2, пр. 9, вр. ал. 1 и вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК е отложил за срок от 3 години. Осъдил е същия да заплати и разноските по делото.
С въззивното решение СГС е изменил присъдата на първата инстанция, като е отменил приложението на чл. 66 от НК и е постановил ефективно изтърпяване на наказанието при първоначален общ режим в затвор от открит тип съгласно чл. 61 ал. 1, т. 3, вр. чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС.
В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и упълномощения му защитник, се изтъкват доводи за наличие на основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на подсъдимия. Алтернативно се иска неговото изменение с прилагане на чл. 66 от НК.
Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. При разглеждането му по същество ВКС констатира, че то е частично ОСНОВАТЕЛНО в следната насока и предвид следните съображения:
Доводите за неизяснен механизъм на причиняване на телесното увреждане на пострадалия и неговия характер като тежка телесна повреда не се споделят от ВКС. Както първата, така и въззивната инстанция са изложили пространни съображения въз основа на какви точно доказателства са приели, че подсъдимият е ударил пострадалия И. със страничната част на дъска, при какви обстоятелства това се случило и в кой момент от скандала, провокиран първоначално от св. Г. А., в който впоследствие са се намесили и придружаващите го лица. Доказателствената съвкупност е била подробно, ясно и систематично обсъдена, като противоречивите показания на двете основни групи свидетели са били анализирани в детайли и е отразено поради какви причини и в какви части те са били кредитирани. В този аспект ВКС намира, че при оценката на доказателствените източници не са били допуснати процесуални нарушения, които да са довели до неправилно установяване на фактите по делото и конкретно тези, относими към механизма на причиняване на телесното увреждане на пострадалия. Изяснено е по несъмнен начин, че след като синът на подсъдимия е посочил лицето, което го е душило по време на конфликта при сергията, М. е насочил агресията си към него, удряйки го първоначално с юмруци, а после и с дъска, като не е престанал да върши това и след като пострадалият е паднал и е престанал да пази главата си с ръце, едната от които е била счупена. В това положение подсъдимият му е нанесъл няколко удара със страничната част на дъската, причинявайки му контузия на мозъка и многофрагментно импресионно счупване на лявата слепоочна кост, довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като до смъртен изход не се е стигнало поради своевременната и адекватна медицинска интервенция. Всичко това оправдано е дало основание на съда да приеме, че автор на увреждането е подсъдимият и че по своите медикобиологични характеристики то се съотнася към състава на чл. 128 ал. 2 от НК, поради което и основателно е отхвърлена тезата за причиняването му при падане на пострадалия върху терена. Затова ВКС намира, че въз основа на приетите за установени факти материалният закон е приложен правилно с осъждане на подсъдимия за престъпление по чл. 128 ал. 2, пр. последно от НК.
Процесуалните права на М. не са били ограничени поради отказа за допълнително експертно изследване на степента на възстановяване на пострадалия, вкл. чрез личен преглед и евентуална преоценка на вида на телесната повреда. Характерът и степента на увреждането на телесния интегритет се определят според настъпилите най-тежки последици за здравето на човека към момента на причиняването му или с оглед настъпили по-късно усложнения, които са в причинна връзка с него, като последващото подобряване на здравословното му състояние не повлиява промяна на правната квалификация на деянието Вж. Постановление № 3/27.09.1979 г. по н. д. № 6/1979 г. на Пленума на ВС, т. 18..
Основателни обаче са възраженията за явна несправедливост на наказанието поради отмяната на чл. 66 от НК.
За да постанови ефективно изтърпяване на наложеното наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, въззивният съд е селектирал и преекспонирал отделни аспекти от деянието, очертавайки, че то е било извършено на публично място пред много хора, с изключителна жестокост и цинизъм поради нанасяне на многократни удари в областта на главата на възрастен човек след падането му на земята и на тази основа е приел, че чрез условно наказание няма да се постигне целта „да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото”, а само „ще засили чувството за правен нихилизъм, трайно настанило се в българското общество”.
Без съмнение е, че при преценката относно приложението на чл. 66 от НК, е нужно съдът да констатира дали „целите на наказанието (вкл. изтъкнатата по чл. 36 ал. 1, т. 3 от НК) и преди всичко поправянето на осъдения” могат да бъдат постигнати без да се налага ефективно изтърпяване. Това обаче налага внимателна оценка на всички обстоятелства, които да позволят заключение дали чрез условно осъждане е възможно да се постигне не само поправителен ефект, но и останалите цели по чл. 36 от НК. В конкретния случай е очевидно, че е отдаден приоритет единствено на генералната превенция и напълно е игнорирана поправителната функция на наказанието. Това е направено чрез придаване на тежест на отделни аспекти от деянието, извадени от цялостния контекст от развитие на случая, а някои като например това, че пострадалият е възрастен човек, не е и верно – единствения възрастен човек, участвал в конфликта е св. Г. А., а св. Н. И. към този момент е бил на 26 г. Напълно е пренебрегнат факта, че упоритостта и интензитета на физическо въздействие върху пострадалия са били провокирани от неговото поведение към малолетния син на подсъдимия в предходния етап от инцидента, когато той го е хванал за шията, възприето от него като душене и то е било също толкова публично и пред множество хора. Реакцията на подсъдимия е била в отговор на това поведение и в защита на неговите близки, макар неговия интензитет да е явно несъразмерен и недопустим и по естеството си да е довел до реализиране състава на чл. 128 ал. 2 от НК. Изцяло игнорирани са останалите данни за личността на подсъдимия, извън деянието, изводими от доказателствените материали, които са го характеризирали положително – семеен с две деца, ангажиран с работа на сергия на пазара, без криминални прояви.
Внимателната оценка на всички обстоятелства, свързани с деянието и самия деец, разгледани в своя комплекс и многообразие, оправдават заключението, че за постигането на всички цели по чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето му, не е нужно същият да бъде отделян от семейната си среда и да изтърпява ефективно наложеното му наказание от 3 години лишаване от свобода, както неправилно е приел СГС. В същата степен това може да бъде осигурено чрез прилагане на чл. 66 ал. 1 от НК с отлагане на изтърпяването за максимално предвидения срок от 5 години, което е достатъчно строго наказание, в какъвто аспект следва да бъде изменено въззивното решение.
С оглед изложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 2385/2011 г. на Софийски градски съд, НК, 7-ми въззивен състав И ИЗМЕНЯВА въззивно постановеното по него решение № 618/22.06.2011 г., с което е била изменена присъда от 23.03.2011 г. на Софийски районен съд по НОХД № 6576/2009 г., НО, 109-ти състав, КАТО на основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното на подсъдимия Д. И. М. наказание 3 години лишаване от свобода за престъпление по чл. 128 ал. 2 от НК за срок от 5 (пет) години.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: