О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 04.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1394/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. В. като пълномощник на Р. В. Т. срещу решение № 420 от 15.12.2017 г. по в.гр. д. № 528/2017 г. на Софийски окръжен съд. С него е потвърдено решение № 119 от 28.06.2017 г. по гр.д. № 777/2016 г. на Районен съд- Елин Пелин, с което е признато за установено по отношение на Р. В. Т., че И. С. С. и К. Г. С. са собственици на 1/2 ид. част от застроено дворно място в [населено място], обл. Софийска, с площ 1017 кв.м, съставляващо парцел ІІІ- 729,738 в кв. 51 по плана на селото, без построените в него къща и плевня, и на основание чл. 108 ЗС ответницата е осъдена да им предаде владението върху този имот..
В касационната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателката поддържа, че има качеството на добросъвестен владелец, тъй като не е знаела, че праводателката й не е собственик на целия имот, а изводите на въззивния съд, че като внучка на прехвърлителката няма как да не е знаела, че имотът има наследствен характер, се основават на предположения.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени няколко правни въпроса, за които жалбоподателката твърди да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1/ Налице ли е презумпция, че купувачът знае, че праводателят му не е собственик, с оглед родствената връзка между тях и обстоятелството, че на купувача е известно гражданското състояние на продавача. 2/ Възможно ли е оборването на презумпцията за добросъвестност, въведена с чл. 70, ал.2 ЗС, с косвени доказателства и предположения. 3/ Допустимо ли е съдът да основава извода си за липса на предпоставките за упражняване на фактическа власт като добросъвестен владелец на предположение, ако такова не е изрично установено в правна норма, а не на установените по делото факти. 4/ При покупка на недвижим имот, чийто собственик се легитимира с нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК, задължен ли е приобретателят да извърши проверка дали са налице съсобственици, след като нотариалния акт и в другите документи не фигурират такива, и нотариусът не е констатирал наличие на съсобственост. 5/ Може ли съдът да основе решението си само на избрани доказателства. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими факти, да извърши анализ на събраните доказателства, като ги съотнесе с конкретните твърдения на страните и да посочи кои факти, определящи крайния изход на спора, намира за доказани или за недоказани. 6/ Възможността да се узнае определено обстоятелство, включително има ли сключен граждански брак и кога е сключен въз основа на публични регистри за гражданско състояние, води ли до опровергаване на презумпцията на чл. 70, ал.2 ЗС.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и в хипотезата на чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК- поради очевидна неправилност.
В отговор на касационната жалба ответниците по касация И. С. С. и К. Г. С. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт № 93, т.ІІІ, дело № 500/66 г. С. З. П. е била призната за собственик на основание давност и делба на недвижим имот, представляващ дворно място с къща в [населено място], съставляващо парцел ІІІ- 729,738 в кв. 51 по плана на селото. С нотариален акт № 96, т.І, дело № 195/86 г. С. М. и съпругът й С. М. продали на своя син И. С. С. 1/2 ид. част от дворното място, без построените в него къща и плевня. С нотариален акт № 67, т.І, дело № 46/2011 г. С. З. М. продала на своята внучка Р. В. Т. цялото дворно място, ведно с построената в него масивна къща.
Срещу предявения ревандикационен иск ответницата Р. Т. е противопоставила възражение за придобивна давност, като е поддържала, че има качеството на добросъвестен владелец, тъй като не е знаела, че праводателката не е собственик на цялото дворно място. Това възражение е намерено за неоснователна от съда в двете инстанции. Прието е, че имотът е придобит на основание придобивна давност по време на брака на прехвърлителката С. М. и нейния съпруг С. М., поради което върху него е възникнала съпружеска имуществена общност. С. М. е починал през 2002 г. и е оставил за наследници по закон съпругата си и 5 деца. Ответницата Р. Т. е внучка на С. и С. М. и в това си качеството е знаела, че освен прехвърлителката, С. М. е оставил и други наследници, т.е. че праводателката й не е била изключителен собственик на продадения имот. Оттук съдът е приел за оборена презумпцията на чл. 70, ал.2 ЗС, поради което е направил извод, че ответницата не е добросъвестен владелец и не може да придобие собствеността върху спорния имот с изтичане на кратката 5-годишна давност.
Основателно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия и шестия от поставените от жалбоподателката правни въпроси, които обобщени се свеждат до това дали близките родствени отношения между праводател и приобретател съставляват обстоятелство, изключващо добросъвестността на приобретателя по смисъла на чл. 70, ал.2 ЗС. В решение № 179 от 18.10.2013 г. по гр.д. № 1981/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., е прието, че субективната добросъвестност по чл. 70, ал.2 ЗС се свежда до незнание на пороците на юридическото основание, като тази добросъвестност се преценява към момента на възникване на юридическото основание, а извинителността или неизвинителността на незнанието, съответно небрежността на владелеца, са без значение, поради което възможността за узнаване на определено обстоятелство след справка в публичните регистри, не води до опровергаване на презумпцията по чл. 70 ЗС. В същия смисъл е разрешението, дадено с решение № 189 от 19.12.2013 г. по гр.д. № 933/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., според което възможността да се правят справки за кръга на наследниците / на които е възстановено правото на собственост/ не възлага в задължение на приобретателя да издири дали легитимиращият се с констативен нотариален акт прехвърлител е изключителен собственик на имота или само на идеални части от него. Според решение № 214 от 10.04.23009 г. по гр.д. № 6466/2007 г. на ВКС, ІІ г.о., в ЗС не е установена презумпция, че купувачът знае, че продавачът не е собственик, с оглед родствената връзка помежду им. Даденото от въззивния съд разрешение по преформулирания правен въпрос е в противоречие с тази практика, което обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото в случая съдът е отрекъл на жалбоподателката качеството на добросъвестен владелец и съответно възможността да придобие спорния имот с изтичане на кратката придобивна давност поради това, че същата е внучка на прехвърлителката и следователно няма как да не е знаела, че имотът е придобит в режим на СИО, а след смъртта на единия от съпрузите правото на собственост е преминало по наследяване към всички негови наследници.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 420 от 15.12.2017 г. по в.гр. д. № 528/2017 г. на Софийски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв., като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: