О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 04.02. 2015 г.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година в състав, формиран по реда и на основание чл.135, ал.4 АПК във връзка с чл.40, ал.2 ЗСВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова ч. гр. дело № 70-А по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.135, ал.4 АПК, образувано по повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – Дупница и Административен съд – Кюстендил.
Административното производство пред Административен съд Кюстендил е образувано по исковата молба на Б. В. П. против ОД на МВР – [населено място], с която са заявени претенции, както следва: (1) за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от незаконно действие, съставляващо отнемане на свидетелството му за управление на МПС без наложена принудителна административна мярка през 2008 г.; (2) за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от незаконно бездействие, изразяващо се в отказа на административния орган да информира ищеца в продължение на пет години (2008 г. – 2013 г.) на какво правно основание и въз основа на какви доказателства е осъществено изземването на свидетелството му за управление на МПС; (3) за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от нищожна заповед № 90059 от 01.10.2008 г., връчена на 15.04.2013 г.; (4) за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразен акт – НП № 2343 от 17.06.2012 г.
След оставяне на исковата молба без движение са постъпили молби, с които е уточнено, че искът се поддържа за вреди от незаконосъобразното НП № 2343 от 17.06.2012 г. – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. за причинени болки и страдания в периода от 26.06.2012 г. до влизане в сила на решение № 567 от 03.07.2013 г. по НАХД № 655/2013 г. по описа на Районен съд – Дупница и имуществени вреди в размер на 2 000 лв., формирани от (а) разноски за представителство пред административните и съдебни органи в размер на 1 000 лв., както и (б) 1 000 лв. – транспортни разходи за организиране на превоз на стоки по повод осъществявана търговска дейност.
С определение № 586 от 01.12.2014 г. АС – Кюстендил на основание чл.135, ал.2 АПК и чл.7, ал.1 ЗОДОВ е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Дупница, мотивиран от разбирането, че налагането на административно наказание посредством издаването на наказателно постановление, не е типична административна дейност. Чрез наложеното административно наказание, наказващият орган реализира държавната наказателна репресия – признаване на дадено лице за виновно в извършването на административно нарушение и санкционирането му с административно наказание. Правораздавателният или юрисдикционен характер на извършената дейност окачествява органа, който я осъществява – административнонаказващият орган, като особена административнонаказателна юрисдикция. Такъв характер има и самото наказателно постановление.
С определение № 1403 от 12.12.2014 г. по гр.д.№ 1931/2014 г. по описа на РС-Дупница гражданският съд е приел, че с исковата молба на Б. В. П. против ОД на МВР – [населено място] са заявени претенции с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, регламентиращ отговорност за вреди от дейност на администрацията, които са подведомствени на административните съдилища съгласно чл.128, ал.1, т.5 АПК и чл.203, ал.1 АПК. Така мотивиран, РС-Дупница е прекратил производството по гр.д.№ 1931/2014 г. и е повдигнал препирня за подсъдност пред смесен състав по чл.135, ал.4 АПК.
Произнасянето по така повдигнатата препирня за подсъдност е обусловено от отговора на въпроса: „На кой съд са подсъдни делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания.”. Този въпрос, както и въпроса „Подлежат ли на обезщетяване направените в тези производства разноски?” са включени в предмета на тълкувателно дело № 2/2014 г. по описа на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС и Гражданска колегия на ВКС.
Ето защо Върховният касационен съд и Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, след като съобрази правното основание на спора и фактът че е образувано тълкувателно дело по обуславящ производството по висящо дело правен въпрос, както и с оглед приетото в ТР № 8 от 07.05.2014 г. по т.д.№ 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, намира че следва да спре производството по настоящето дело до постановяване на тълкувателно постановление по т.д.№ 2/2014 г. на ВКС и ВАС.
Мотивиран от изложеното Върховният касационен съд и Върховният административен съд, петчленен състав
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр.д.№ 70-А/2014 г. по описа на Върховният касационен съд и Върховният административен съд, Петчленен състав, до постановяването на тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 2/2014 г. от Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС и Гражданска колегия на ВКС.
Препис от определението да се изпрати на страните и на Районен съд Дупница и Административен съд Кюстендил.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: