7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
С. 07.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3115/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. И. К. чрез неговия пълномощник адв. М. П., против решението на Софийски градски съд, постановено на 14.11.2014 г. по гр.д. № 8961/2011 г. В жалбата са наведени доводи за неправилност на същото поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Касаторът твърди, че въззивният съд е тълкувал и приложил неправилно разпоредбите на 25, ал.1, чл. 42, б. ”б” и чл. 42, б.” в” от Закона за наследството, поради което е извел неправилен извод относно валидността на саморъчното завещание от 19.10.2004 г., оставено от И. К. Т..
В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани няколко правни въпроса, за които касаторът счита, че са обусловили крайния резултат по спора: 1/ Чия е доказателствената тежест при оспорване автентичността на саморъчно завещание; 2/ Какъв е обемът на насрещното доказване и допустимите доказателствени средства при оспорване автентичността на сравнителния материал за почерк в хипотезата, когато завещателят поради неграмотност не е оставил подписан писмен документ, удостоверяващ автентичен почерк. 3/ Достатъчно ли е да бъдат разколебани изводите на графологическата експертиза, ако вещите лица при установяване автентичността на почерка в завещанието са ползвали за сравнителен материал почерк в неподписани частни документи, както и почерк в подписан документ, но изпълнен от ползващото се от саморъчното завещание страна, което е установено от вещите лица. 4/ Следва ли съдът, съгласно т.10 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС служебно да укаже на вещите лица да изпълнят точно задачата си по съществен въпрос, или да разшири предметния обхват на експертизата, респ. да назначи нова експертиза. Може ли съдът да откаже назначаването на нова експертиза по въпроса дали завещанието е написано от или с помощта на лицето, ползващо се от него. 5/ Следва ли съдът да зачете саморъчно завещание, оспорено от законния наследник, в случай, че представителите го лица не са заявили, че ще се ползват от него. 6/ Следва ли съдът да приеме, че е доказана автентичност на саморъчното завещание, когато е налице спор относно грамотността на завещателя и относно автентичността на сравнителния материал. 7/ Валидно ли е завещанието по форма по смисъла на чл. 25 ЗН и може ли да бъде изведена ясна и действителна воля на завещателя, когато върху документа, обективиращ завещателните разпореждания, има техническо въздействие /заличаване на текст за възмездност на завещателното разпореждане/. 8/ Ако мотивът за възмездност, поради който единствено е било направено завещанието, е включен в основното му съдържание, може ли да отпадне /да бъде отменен/ чрез дописване на допълнителен текст в саморъчното завещание, сочещ на извършено от завещателя техническа въздействие върху част от текста на завещанието, без да бъде указано какво е съдържанието на заличения текст. 9/ Как следва да се тълкува действителната воля на завещателя- според първоначалното съдържание на завещанието, или във връзка с допълнителните изявления, направени след подписа на завещанието. 10/ Допълнителните изявления след подписа на завещанието трябва ли да отговарят на изискванията за форма и могат ли да променят основното съдържание на завещанието. 11/ Без изрично изявена воля на завещателя за отказ от мотива за възмездност на завещателното разпореждане следва ли да се приеме, че завещателят е имал осъзната воля и е заличил именно текста за възмездност или е достатъчна предполагаемата му воля, след като текстът е заличен. 12/ В случай, че завещателят се отказва по собствена воля от първоначалния си мотив за възмездност на завещанието, следва ли последната действителна воля да бъде обективирана чрез съставяне на ново завещание, или е допустимо това да стане чрез заличаване на част от текста на саморъчното завещание. 13/ Валидно ли е саморъчното завещание, ако са събрани достатъчно доказателства за неграмотност на завещателя в смисъл, че може да се подписва, но не може да пише ръкописни текстове. По въпроси №№ 1-5 касаторът подържа наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, а по останалите въпроси – основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК поради липса на съдебна практика.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Т. Г. Д. изразява становище, че същата е основателна.
Ответниците И. И. Й. и Л. Д. Й. изразяват чрез своите процесуални представители адв. И. П. и адв. О. Д. становище, че не са налице основанията по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решението на Софийски районен съд, 52- ри състав, постановено на 07.01.2011 г. по гр.д. № 8324/2002 г. в частта, с която е извършено разпределение на допуснатите до делба движими и недвижими вещи, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. И. Д. иск с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС, и е постановено друго по съществото на спора, с което на основание чл. 30 ЗН по иск на К. И. К. е намалено саморъчното завещание от 19.10.2004 г., оставено от И. К. Т. в полза на И. И. Й. и Л. Д. Й. до размер на ? ид. част, и е възстановена запазената част на К. И. К. от наследството на И. К. Т. в размер на 1/2 ид. част; на основание чл. 292 ГПК допуснатите до делба движими и недвижими вещи са разпределени между съделителите Т. Г. Д., К. И. К. и И. И. Й. и Л. Д. Й., като са присъдени и съответни суми, които съделителите следва да заплатят за уравнение на дяловете; уважен е предявеният от Т. Г. иск по чл. 31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствения недвижим имот – апартамент № 13, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за периода от 30.01.2006 г. до 13.10.2009 г., като К. И. К. е осъден да заплати сумата 2 198.83 лв., лихва за забава в размер на 235 лв., а всеки от съделителите И. И. Й. и Л. Д. Й.- обезщетение в размер на 1099.42 лв. и лихва за забава в размер на 117.50 лв. С въззивното решение е потвърдено решението на Софийски районен съд в останалата част, с която са отхвърлени предявените от Т. Г. претенции по чл. 286 ГПК/ отм./ във вр. с чл. 31, ал.2 ЗС за сумата 18 000 лв., обезщетение за ползването на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], и мораторна лихва върху тази сума в размер на 1 200 лв., искът по чл. 31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползването на недвижимия имот в [населено място],[жк]за разликата над 4 397.67 лв. до предявения размер от 7 500 лв. , и искът по чл. 31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на движимите вещи в размер на 70 000 лв.
При постановяване на въззивното решение съдът е взел предвид, че с влязло в сила решение по делото е допусната съдебна делба между съделителите Т. Г. Д. и И. К. Т. по отношение на движими вещи и недвижими имоти, подробно описани в диспозитива на съдебното решение. Във фазата по извършване на съдебната делба по време висящността на делото пред въззивната инстанция е починал съделителят И. Т., който е оставил за наследник по закон своя син К. И. Т.. На основание чл. 120 ГПК/ отм./ последният е конституиран като страна по делото. Въз основа на представено по делото саморъчно завещание от 19.04.2004 г., оставено от И. К. Т., като страни по делото са конституирани и И. И. Й. и Л. Д. Й., на които наследодателят е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество. Завещанието е оспорено от съделителя К. К. по отношение неговата автентичност с твърдението, че то не е написано и подписано от завещателя, както и по отношение неговата валидност предвид обстоятелството, че част от съдържанието на завещанието е заличена с бял коректор. Направено е и възражение за намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазената част на съделителя от наследството на И. Т.. В протокола от съдебното заседание, проведено на 07.03.2012 г. по делото е вписано изявлението на пълномощника на съделителите И. Й. и Л. Й.- адв. Д., че доверителите му желаят да се ползват от саморъчното завещание, поради което е открито производство по чл. 154 ГПК/ отм./ по оспорването му.
Назначена е еднолична съдебно- почеркова експертиза, която е дала заключение, че ръкописният текст в завещанието е написан от И. Т., както и че датата и подписът от името на завещателя са положени от него. При изготвянето й като сравнителен материал вещите лица са ползвали образци от почерка и подписа на завещателя/ общо 42 бр./, представени от двете страни, в това число и представените от касатора с молба от 09.11.2012 г. нотариален акт за продажба на недвижим имот № 74, т. LХХVІІ, дело № 16562/92 г., подписан от наследодателя Т. в качеството му на купувач по договора; образец от подписа на И. Т. в качеството му на ликвидатор на [фирма] с нотариална заверка на подписа от 21.01.1998 г.; протокол за обявяване на саморъчно завещание от 08.01.2003 г., подписан от И. Т. в качеството му на молител за обявяване на завещанието; застрахователна полица, подписана от И. Т. като застрахован; гаранционна карта от 31.05.2004 г; нотариална покана от И. Т. до Т. Г., представена пред нотариуса на 29.12.2005 г., договор от 05.01.1990 г., сключен между И. Т. и И. Й.. Заключението на експертизата е оспорено от касатора и е назначена повторна тройна съдебно- почеркова експертиза, включваща в състава си по едно вещо лице, посочено от страните и едно вещо лице, определено от съда. Разширената експертиза е дала заключение, че завещанието е написано и подписано от завещателя. Това заключение също е оспорено от касатора с твърдението, че като сравнителен материал експертизата е ползвала документи, в които ръкописният текст е написан от ползващото се от завещанието лице И. Й.. По искане на касатора е назначена допълнителна съдебно – почеркова експертиза/ трета поред/, изпълнена от вещите лица Св. Ч., И. И. и Л. Г., която е включила в предмета на изследването допълнително представен по делото сравнителен материал от почерка и подписа на И. Т., включително Заявление за издаване на документ за самоличност от 23.08.2001 г., нотариален акт № 162/ 1996 г., копие от лична карта и копие от шофьорска книжка. По искане на касатора са изследвани и документи с образци от почерка на И. Й.. Вещите лица са дали заключение, че саморъчното завещание е написано и подписано от завещателя И. К. Т., а текстът в молбата от 23.11.2011 г. до СГС от името на И. Й. и Л. Й., в молбата от 21.03.2005 г. до МВР от името на И. К. Т., в молбата от името на И. К. Т. от 11.11.2004 г. до СО- район „О. купел” и карта за медицински преглед от 11.07.2011 г. е изпълнен от И. И. Й.. Разпитани в съдебно заседание вещите лица са пояснили, че изводът, че завещанието е написано и подписано от завещателя, е направен след като е изследван и сравнителният материал от почерка на И. Й..
Въззивният съд е кредитирал приетите по делото съдебно- почерковите експертизи, които са достигнали до извод, че завещанието е написано и подписано от завещателя, като е посочил, че този извод не се разколебава от показанията на разпитаните свидетели. Според изложените от съда съображения обстоятелството , че завещателят не е завършил основно образование, не изключва възможността да притежава минимални умения да пише, макар и с правописни грешки и без спазване на правописните правила, както е написан текстът на завещанието. Оттук е направил извод, че саморъчното завещание е съставено при спазване на изискването на чл. 25, ал.1 ЗН.
Поставените в изложението към касационната жалба правни въпроси №№ 1- 6 вкл. не кореспондират с извършените от съда и от страните процесуални действия, свързани с посочване и представяне на достоверен сравнителен материал- образци от почерка и подписа на завещателя, необходим за изготвяне на съдебно- почеркова експертиза за установяване авторството на саморъчното завещание. В този смисъл те не са обуславящи изхода на спора, а се основават на субективната интерпретация на фактите по делото, направена от касатора съобразно подържаната от него теза, че наследодателят е бил неграмотен, а ползвания от вещите лица сравнителен материал не изхожда от него, а от друго лице. В обхвата на повторната и на допълнителната съдебно- почеркова експертиза са включени и документи, за които самият касатор е твърдял, че са написани и подписани от завещателя И. Т., включително и заявления за издаване на документи за самоличност, документи, съдържащи нотариална заверка на подписа на завещателя и официални документи. Те са изследвани от вещите лица, съпоставени са с образците от почерка на съделителката И. Й. и на тази база е направен извод, че завещанието е написано и подписано от завещателя. По делото е установено, че същият е подписвал документи, водил си е записки, макар и с множество правописни грешки, което е дало основание на въззивния съд да приеме за недоказано твърдението на касатора, че завещателят е бил напълно неграмотен в смисъл, че не е имал дори елементарни умения за писане. Въззивният съд мотивирано е отклонил искането на касатора за назначаване на нова повторна разширена съдебно- почеркова експертиза, като е посочил, че изслушаната такава в съдебното заседание на 08.10.2014 г. е дала точен и изчерпателен отговор на поставените от касатора въпроси, така, както е била формулирана задачата й и съобразно указанията на съда във връзка с подлежащия на изследване сравнителен материал. Поради това по поставените въпроси №№ 1-6 от изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по следните взаимно свързани въпроси: Валидно ли е саморъчно завещание, когато върху документа, обективиращ завещателните разпореждания, има техническо въздействие –заличаване на текст за възмездност на завещателното разпореждане; Ако мотивът за възмездност е включен в съдържанието на завещанието, може ли да отпадне /да бъде отменен/ чрез дописване на допълнителен текст в саморъчното завещание, сочещ на извършено от завещателя техническа въздействие върху част от текста на завещанието; Как следва да се тълкува действителната воля на завещателя- според първоначното съдържание на завещанието, или във връзка с допълнителните изявления, направени след подписа на завещанието; В случай, че завещателят се отказва по собствена воля от първоначалния си мотив за възмездност на завещанието, следва ли последната действителна воля да бъде обективирана чрез съставяне на ново завещание, или е допустимо това да стане чрез заличаване на част от текста на саморъчното завещание. Тези въпроси са обуславящи крайния изход на делото, тъй е установено, че заличеният с бял коректор текст на ред 18 и 19 от саморъчното завещание от 19.10.2004 г. , оставено от И. Т., е „ като се задължават да ме гледат”. След подписа на завещанието има направено отбелязване от същата дата, подписано от завещателя, че поправката е направена от него. При тези данни въззивният съд е приел, че след като заличаването е направено от завещателя, последният е изразил ясна воля то да не бъде част от волята му по завещанието, поради което същото не е нищожно на основание чл. 42, б.”б” ЗН. Касационното обжалване по тези въпроси следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като настоящият състав не установи наличието на съдебна практика по тях.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 14.11.2014 г. по гр.д. № 8961/2011 г.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 1 265.40 лв. / 2% върху стойността на дела му, възлизащ на 62 270 лв./ и в същия срок да представи доказателства за внасянето й, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: