Решение №8 от по търг. дело №645/645 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИE
 
N 8
 
София, 12.01.2010 година
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 4 януари две хиляди и десета година в състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
                                               ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
                                                                                МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 645-2009 година.
 
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „М”ЕООД-г. Добрич срещу въззивното решение от 27.04.09г. по т.д. №115/09г. на АС-г. Варна, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 6.01.09г. по т.д. №181/06г. на ОС-г. Добрич. С последното е осъден касатора да предаде на „П”ЕООД-г. Добрич владението върху недвижими имоти, изброени изчерпателно в диспозитива на решението.
Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е квалифицирал предявения иск като кондикционен, респ. че той черпи своето правно основание в разпоредбата на чл.55 ал.1 ЗЗД. В тази връзка развива съображения, че предявеният иск е реивандикационен, обстоятелство което прави обжалваното въззивно решение процесуално недопустимо, тъй като било постановено на непредявено основание.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице и трите основания за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. Цитира практика на ВС в обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
За да уважи иска въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че „М”ЕООД-г. Добрич-ответник по иска е кредитор с несъществуващо спрямо ищеца вземане, обстоятелство което го прави привиден кредитор. Ето защо необжалването на публичната продан по реда, установен в чл.384 ал.3 ГПК/отм./ не означава, че ищецът не разполага с исков ред на защита на правото му на собственост.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Основните материално правни и процесуални въпроси от значение за правилността на решението са следните:
–                                           при доказано с влязло в сила съдебно решение, постановено на основание чл.254 ГПК/отм./ несъществуващо вземане на кредитор спрямо длъжник съществува ли за последния исков ред за защита правото му на собственост върху имоти, възложени на кредитора в качеството му на взискател по реда, установен в чл.380-чл.383 ГПК/отм./
–                                           процесуално допустим ли е иск, предявен от длъжника за защита правото му на собственост върху имоти, възложени на кредитора в качеството му на взискател по реда, установен в чл.380-чл.383ГПК/отм./извън основнията, посочени в чл.384 ал.3 ГПК/отм./
–                                           какъв е способа на придобиване правото на собственост от кредитора, настъпило от деня на постановлението за възлагането на процесните имоти/чл.384 ал.2 ГПК-отм./-оригинерен или деривативен
 
 
По така поставените въпроси не е налице задължителна или постоянна практика на ВС и ВКС.
Нещо повече, липсва изрична правна регламентация относно правото на длъжника за връщане на недвижими имоти, придобити посредством публична продан от кредитор на несъществуващо спрямо длъжника вземане, обстоятелство което обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Въззивният съд е постановил своето решение и в противоречие с практиката на ВС-решение №1522-67-І, Сб.87, обстоятелство обуславящо наличие на основание за допустимост и по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 27.04.09г. по т.д. №115/09г. на АС-г. Варна, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 6.01.09г. по т.д. №181/06г. на ОС-г. Добрич.
Водим от горното ВКС-ТК
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 27.04.09г. по т.д. №115/09г. на АС-г. Варна, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 6.01.09г. по т.д. №181/06г. на ОС-г. Добрич.
УКАЗВА на касатора „М”ЕООД-г. Добрич да внесе по сметката на ВКС 1735 лв. държавна такса в 7-дневен срок от съобщението на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за ДТ и да представи платежен документ, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване от Председателя на ВКС-ТК, ІІ-ро т.отд.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top