Решение №80 от 19.2.2013 по нак. дело №462/462 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 80

София, 19.02.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№44 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №951 от 16.10.12г. по ч.гр.д.№428/12г. на Смолянския окръжен съд е потвърдено разпореждане №573 от 15.08.12г. по гр.д.№226/11г. на Чепеларския районен съд, с което е върната въззивната жалба на „В. ІІ” О. срещу първоинстанционното решение в частта, имаща характер на определение, с която производството по предявения срещу дружеството установителен иск за собственост на недвижим имот е бил прекратен поради оттеглянето му.
Въззивният съд е приел, че съобщението за изготвеното решение на районния съд е връчено на 25.06.2012г. на адвокат С. В., който е бил преупълномощен от пълномощника на „В. ІІ” О. адвокат Д. П. да представлява дружеството само за производството пред първата инстанция. Връчването е редовно, съгласно чл.39, ал.1 ГПК. След като адв.В. е имал пълномощие да представлява дружеството пред първата инстанция, именно на него е следвало да бъде връчено съобщението за изготвеното решение. Едноседмичният срок за подаване на въззивната жалба срещу прекратителното определение, считано от 25.06.12г., е изтекъл на 02.07.12г. Подадената на 11.07.2012 г. въззивна жалба е просрочена и правилно е била върната от първоинстанционния съд.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от „В. ІІ” О.. Дружеството поддържа, че представителството на адв.В. се прекратява с приключване на устните състезания пред първата инстанция. Той не е имал пълномощие да получава съобщението за изготвеното решение и затова връчването на това съобщение чрез него е нередовно. Валидно съобщение за първоинстанционното решение е получено от дружеството при телефонен разговор на 04.07.12г. и спрямо тази дата въззивната жалба е подадена в срок. Районният съд е бил длъжен да изпрати съобщение за изготвеното решение или на адреса на дружеството, или на адреса на пълномощника адвокат Д. П., което не е сторено.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Ако адвокат е упълномощен да представлява страна по делото само пред първата инстанция, кога приключват неговите пълномощия – с обявяване на делото за решаване; с получаване на препис от решението, или с подаване на жалба срещу решението, респ. отговор на подадена жалба.
2. Налице ли е редовно връчване на препис от решението на адвокат, при положение, че същият е бил упълномощен само за първата инстанция и при положение, че има упълномощен друг адвокат за всички инстанции.
Ответниците в производството М. М. и П. М. оспорват частната жалба. Считат, че тя е процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК. Установителният иск за собственост е с цена 6192 лв. и е предявен в рамките на търговски спор по чл.92, ал.1 ЗЗД, затова спрямо него следва да се прилагат правилата за търговските спорове. Цената и по двата иска е под 10 000лв., следователно спорът по тях не би могъл да стигне до касационно обжалване, а оттук – не подлежи на касационно обжалване и прекратителното определение по иска за собственост. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съдът не се е произнесъл по въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице пречката на чл.274, ал.4 ГПК за разглеждане на частната жалба. Спорът по иска за собственост в случая не е търговски, а граждански. Цената на този иск е над 5000лв. и съгласно чл.280, ал.2 ГПК въззивното решение по него би подлежало на касационно обжалване, съответно – подлежи на касационно обжалване и определението за прекратяване на производството по този иск.
Не е налице обаче условието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Същественият въпрос по делото се свежда до това дали е редовно връчването на съобщение за изготвеното първоинстанционно решение на адвокат, който има пълномощие да представлява страната само пред първата инстанция. Въпросът не е значим за развитието на правото. В теорията е изяснено, че въззивната жалба има деволутивен ефект – т.е. пренася делото във втората инстанция. Следователно всички процесуални действия, извършени преди подаването на въззивната жалба, представляват част от първоинстанционното производство. Част от това производство е и връчването на съобщения за първоинстанционното решение. По тези въпроси няма колебание в съдебната практика, затова не се налага изясняването им по повод настоящото дело.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №951 от 16.10.12г. по ч.гр.д.№428/12г. на Смолянския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top