О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
гр. София, 19.02.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 355 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 3.11.2015 год. по гр. д. № 516/2015 год. Кюстендилският окръжен съд, като въззивна инстанция, е обезсилил първоинстанционното решение от 15.05.2015 год. по гр. д. № 1872/2014 год. на Дупнишкия районен съд в частта му относно произнасянето по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за собствеността на ? ид. ч. от парцел ХХІ-551 в кв. 2 по плана на [населено място], с площ от 365 кв. м., при описаните съседи, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, потвърдил същото в останалата му част, с която искът за собственост е отхвърлен за ? ид. ч. от имота и ищците са осъдени да заплатят на ответника направените от него разноски по делото.
Въззивното решение в неговата потвърдителна част се обжалва с касационна жалба в срок от ищците Ц. И. М., Г. Й. М. и Д. Й. М., чрез пълномощника им адв. Ст. К.-В., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Молят за неговата отмяна в тази част и вместо това се постанови друго решение, с което предявеният иск бъде уважен, с присъждане на направените по делото разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Считат, че релевантните за извода на съда материалноправни и процесуалноправни въпроси, касаещи необходимост от установяване на съвместно владение при възражение за придобиване на собствеността по давност на част от изцяло чужд имот, проявните форми на отблъскване на фактическата власт на собственика и установяване на собствена такава, качеството на държател или владелец при наличие на търпими действия, изобщо за възможността да се придобие по давност идеална част от имот, в частност в релевантния за случая период, за необсъждането на представени писмени доказателства, установяващи придобивното основание на касаторите, са произнесени от съда в противоречие на представената съдебна практика, в т. ч. и задължителна и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът С. Г. М. не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният от касаторите установителен иск за собственост на ? ид. ч. от описания имот, въззивният съд приел, че упражняваната от ответника фактическа власт върху спорния имот след смъртта на баща му осъществява фактическия състав на придобивната давност. Ищците не са установили, при доказателствената тежест, която носят, че ответникът не е упражнявал фактическа власт в качеството му на владелец, а е бил държател, тъй като никой не се е противопоставял на упражняваната от него фактическа власт след смъртта на общия наследодател Г. М., като в този случая не е било необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене на наследствената му част в размер на 1/4 ид. ч. Въззивният съд е обсъдил събраните гласни доказателства в тази насока и приел, че с оглед осъществяваната от ответника фактическа власт върху имота в необходимия срок след смъртта на баща му същият е придобил правото на собственост върху своята наследствена част, предмет на нотариалния акт № 149/2013 год.
Следователно, изводът за неоснователност на предявения иск за собственост до размер на ? ид. ч., предмет на нотариалния акт на ответника, е обусловен от произнасянето по въпроса за наличието на предпоставките на поддържания от ответника способ – придобивната давност, в т. ч. и по въпроса за владението като упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене след смъртта на общия наследодател с предмет наследствената част от имота, т. е. имплицитно е прието наличие на наследствено правоприемство. Действително това е материалноправният въпрос, който е обусловил решаващия извод на въззивния съд за неоснователност на предявения иск за собственост поради приетото за основателно възражение на ответника, като липсва произнасяне по поддържаните от ищците придобивни основания – завещание и делба на имота приживе на общия наследодател. Съгласно задължителната съдебна практика, в т. ч. и тази, на която се позовават касаторите, процесуалноправният въпрос относно задължението на съда да обсъди представените доказателства и изложи съображения по поддържаните доводи, в случая тези на ищците за наличието на основания за изключителна собственост на имота, се явява релевантен за изхода на делото, тъй като липсват съображения в тази връзка, с оглед приетото от съда като основателно възражение на ответника. Поради това и следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед позоваването на касаторите на т. 4 от ППВС № 7/65 год. относно необсъждането на приети доказателства или направен довод, представляващи процесуални нарушения. В същата насока са и представените към изложението решения № 200 от 21.10.13 год. по гр. д. № 2254/13 год. ІІ г. о. и № 93 от 6.07.10 год. по гр. д. № 808/09 год. І т. о., постановени по чл. 290 и сл. ГПК, приемащи непроизнасянето на въззивния съд по направени доводи или възражения за съществено процесуално нарушение, обосноваващо неговата неправилност. С оглед наличието на това основание за допускане на касационното обжалване произнасянето по останалите поддържани от касатора такива остава безпредметно, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 354 от 3.11.2015 год. по гр. д. № 516/2015 год. на Кюстендилския окръжен съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и представят в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: