О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София, 25.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 81/ 2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Г. П. и адв. Ст. Л. в качеството им на пълномощници на В. Н. П. против решение № 265 от 20.10.2010 г. по в.гр.д. № 697/2010 г. на Великотърновския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че при постановяване на решението въззивният съд неправилно е приложил постановките на ТР № 1/ 2004 г. на ОСГК на ВКС, което обосновава наличие на основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Счита също, че касационното обжалване следва да се допусне и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса “какво става, когато един наследник и преживял съпруг прехвърли целия си дял на друг наследник преди предявяване на иска за делба.”
В писмен отговор на касационната жалба ответницата Г. Н. Й. чрез своя пълномощник адв. Т. Т. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е въззивното решение, постановено от Великотърновския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 394 от 23.04.2010 г. по гр.д. № 1859/05 г. на Великотърновския районен съд, в частта, с която е изнесен на публична продан недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда на [улица] града, при пазарна стойност 38 800 лв., който е допуснат до делба между Г. Н. Й. и В. Н. П.. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 288, ал.3 ГПК/ отм./, защото съсобствеността между двете съделителки е възникнала по силата на повече от един юридически факт – прекратена съпружеска имуществена общност, наследяване и сделка. Имотът е бил собственост на техните родители при режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта на общия наследодател Н. Г. Н. неговите наследници – съпруга и две деца, са придобили по наследяване по 1/6 ид. част от имота, а майката е придобила на собствено основание 1/2 ид. част. Впоследствие майката на съделителките е прехвърлила на своята дъщеря Г. Н. Й. собствените си 2/3 ид. части. Оттук е направен извод, че е налице комбинирана съсобственост, поради което процесният имот не може да бъде възложен на съделителката В. Н. П. по реда на чл. 288, ал.3 ГПК/ отм./ и единственият способ за извършване на делбата се явява изнасянето на жилището на публична продан.
Жалбопоподателката обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса за приложението на чл. 288, ал.3 ГПК/ отм./ с твърдението, че настоящата хипотеза не се обхваща от разрешението, дадено в т.8 от ТР № 1/ 2004 г. на ОСГК и в този смисъл произнасянето на въззивния съд противоречи на цитираното тълкувателно решение. Счита, че когато преживелият съпруг се разпореди с дела си изцяло в полза на друг наследник по закон, това има за последица единствено уголемяване дела на последния, но не е пречка за прилагането на чл. 288, ал.3 ГПК/ отм./.
В т.8 от ТР № 1/ 2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 288, ал.3 ГПК/ отм./ е недопустимо и делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемия жилищен имот на публична продан. В него примерно са изброени няколко хипотези на смесена съсобственост – прекратяване на съпружеска имущества общност и наследяване, наследяване и сделка. Решението не дава конкретен отговор приложима ли е разпоредбата на чл. 288, ал.3 ГПК/ отм./ в случаите, когато смесената съсобственост е възникнала от един и същ правопораждащ юридически факт, от който съсобствениците черпят правата си, затова касационното обжалване е допустимо. Разглеждането на делото от касационната инстанция би имало значение да се определи дали тази хипотеза се обхваща от тълкуването, дадено в т. 8 на ТР № 1/2004 г., което съставлява основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационната жалба за разглеждане
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 265 от 20.10.2010 г. по в.гр.д. № 697/2010 г. на Великотърновския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 259 лв. и представи доказателства за това в съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: