О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 800
гр. София, 16.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2167 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационна жалба на ответника Прокуратурата на Република България срещу решение № 436 от 27. 02. 2017г. по в. гр. дело № 3699/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав, в частите му, с които е потвърдено решение от 27. 04. 2016г. по гр. дело № 7848/2015г. на СГС, І-15 състав, в частта му, с която предявените от М. В. С. и Д. В. С. срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са уважени за сумата 4 000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 115 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, по което е постановена оправдателна присъда на Силистренски окръжен съд по н.о.х.д. № 82/2009г., влязла в законна сила на 08. 07. 2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2012г. до окончателното изплащане, и е отменено горепосоченото първоинстанционно решение в частта му, с която исковете на М. В. С. и Д. В. С. срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди от горепосоченото незаконно обвинение са отхвърлени за разликата над присъдените от първоинстанционния съд 4 000 лв. до дължимите 10 000 лв. на всеки един от ищците, като вместо това е постановено ново решение, с което ответникът е осъден да заплати на всеки от ищците С., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 115 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17. 06. 2012г. до окончателното изплащане.
Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно в обжалваната част поради нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба са релевирани основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по правния въпрос за прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от деликт по чл. 2 ЗОДОВ, който е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. по т. гр. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 112 от 14.06.2011г. по гр. дело № 372/2010г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 832 от 10.12.2010г. по гр. дело № 593/2010г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК и с решение № 59 от 01.10.2016г. по в.гр. дело № 3798/2016г. на САС, ГО, 7 състав, неприложено към касационната жалба.
Ответниците по касационната жалба М. В. С. и Д. В. С. подават писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържат становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Молят за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди, с цена на всеки един 35 000лв., т. е. същата е допустима.
Предявените искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 115 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, производството по което е приключило с оправдателна присъда и по което спрямо ищците е взета мярка за неотклонение „подписка“ през по – голямата част от продължителността на наказателното производство и само за 19 дни в съдебната му фаза – „задържане под стража“ за периода: 03. 06. 2009г. – 22. 06. 2009г..
Въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на Държавата по реда на ЗОДОВ в хипотезата на приключило наказателно производство с оправдателна присъда по процесното обвинение, като е намерил за основателни предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди, всеки един, за сумата 10 000 лв., считайки за осъществен целия фактически състав на твърдяното деликтно субективно право. Посочил е конкретните обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението за процесните неимуществени вреди: продължителността на наказателното производство от 1 години и 5 месеца, която е в рамките на разумния срок; характера на престъплението по незаконното обвинение – тежко умишлено престъпление /убийство в съучастие, извършено на 17. 08. 2008г. в [населено място], обл. С./, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години; взетите мерки за неотклонение, които през преобладаващата част от наказателното преследване са от категорията на най – леката „подписка“, а само за 19 дни по време на съдебната му фаза – от най – тежката „задържане под стража“; възрастта на ищците; по – силния резонанс и последици на повдигнатото незаконно обвинение в малкото населено място, в което пострадалите са живели /с. Голямо Враново, обл. Русе/, в сравнение с по – големи селища, уронил доброто им име; неразгласяването на обвинението в престъпление в медиите, а само в малката общност, в която ищците са живели и работили и обстоятелството, че случаят бързо е бил забравен сред техните близки и познати; причинените психо-емоционални терзания, притеснения и изживян стрес и стандарта на живот в страната.
Настоящият касационен състав намира, че е налице соченото от касатора – ответник основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по поставения правен въпрос за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968г., т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и установената практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД вр. с чл. 4 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, вкл. сочената от жалбоподателя в касационната му жалба, както и решение № 112/14.06.2011 г. по гр. дело № 372/2010 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 376/21. 10. 2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 832/10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение №449/16. 05. 2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 263 от 21. 03. 2017г. по гр. д. № 627/2016г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 70/29. 03. 2016г. по гр. д. № 5257/2015г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 251/21. 12. 2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС и др., размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като напр. тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, вида и срока на мярката за неотклонение, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: възрастта и съдебното минало на пострадалия, здравословното му състояние, степента на засягане на личния и социален живот от наказателното преследване. С атакуваното въззивно решение при определяне на процесното обезщетение макар да са отчетени всички обстоятелства с правно значение за определяне размера на неимуществените вреди по процесното незаконно обвинение, някои от тях са ценени превратно, а други са съобразени несъответно на конкретната личност на увредения и на конкретната интензивност на преживените болки и страдания, както и на обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот към момента на проявление на вредите, в противоречие с ППВС № 4/1968г., т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и горецитираната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставения правен въпрос от ответника, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Наличието на задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК досежно съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД в контекста на определяне на обезщетения за неимуществени вреди от деликт, вкл. специалния деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, обуславя неосъществяването на соченото от ответника допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по същия правен въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 436 от 27. 02. 2017г. по в. гр. дело № 3699/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.