4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 800
С., 18.08.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1421/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 3748 от 10.12.2009 г. по гр.д.№ 2983/2007 г. на Варненски районен съд и решение № 751 от 8.06.2010 г. по гр.д. №418/2010 г. на Варненски окръжен съд, ответникът В. Л. А. е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на ищеца [фирма] владението на УПИ VІІІ- 337 в З. на [населено място], с площ 1284 кв.м. Със същото решение искът на „Е.” В. за признаване за собственик и предаване владението на три помещения- №7, 8 и 9 от сградата на цех „Ш.”, намираща се в същия УПИ VІІІ-337, е отхвърлен като неоснователен.
Решението, в съответните му части, е обжалвано от двете страни.
В жалбата на ищеца срещу отхвърлителната част на решението за помещения 7, 8 и 9 се поддържа оплакване, че не са обсъдени всички доказателства по делото и че материалният закон е приложен превратно. Като основание за допускане на касационно обжалване се поставя материалноправният въпрос за приложението на чл. 62 З./ отм./ относно изискването за одобрен архитектурен проект при разделяне на сградата и дали е бил необходим такъв проект в настоящия случай. Касаторът твърди, че по този въпрос решението на въззивния съд противоречи на две решения на състави на ВС и ВКС- р. № 341/ 27.04.94 г. по гр.д.№ 109/ 94 г. на І г.о. и р.№ 362/ 30.07. 2003 г. по гр.д.№ 268/ 2002 г. на ІV г.о.
Ответникът В. А. е подал касационна жалба срещу частта на решението, с която е осъден да предаде терена на УПИ VІІІ-337 в полза на ищеца. Касационните му оплаквания са за необоснованост и нарушение на материални и процесуалния закон. Относно допустимостта на касационното обжалване поставя като правен въпрос, по който се е произнесъл възивният съд, въпросът за приложението на чл.20 ЗЗД, като счита, че този въпрос е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВС и ВКС, за каквато сочи р.№ 81/7.07.2009 г. по т.д.№ 761/ 2008 г. на І т.о., р.№ 161/10.03.2006 г. по гр.д.№ 47/ 2005 г. на ІІ г.о., р.№ 559/ 17.05.93 г. по гр.д.№ 1724/92 г. на ІV г.о., р.№ 1359 от 17.02.2009 г. по гр.д.№5808/ 2007 г. на V г.о., р.№ 2627 от 12.01.2005 г. по гр.д.№2264/2003 г., р.№ 370 от 6.07.2009 г. по гр.д.№ 994/2008 г. на І г.о. и р.№ 31/ 16.02.2009 г. по гр.д.№ 4529/ 2007 г. на ІV г.о. на ВКС. При условията на евентуалност поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но без да излага мотиви.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът между страните е за собствеността на сградата на цех „Ш.” и на терена под него, като е установено, че тази сграда първоначално е принадлежала на държавната фирма „Е.”, при създаването на която са й предоставени активите и пасивите на държавното предприятие „П. Е.”, В., сред които и процесната сграда на „Ш.”. През 1998 г. с цел бъдеща приватизация и раздържавяване на имота от него са обособени отделни дялове- девет площадки, като и самата сграда на „Ширпотреба” е била раздела на две части, като дял І-ви включвал помещения от 1 до 6, а дял втори- от 7 до 9, със съответно изменение на регулационния план, а с тези дялове впоследствие са извършени разпоредителни сделки, като конкретно за помещения № 7-9 с терен от 520 кв.м., обособени в УПИ VІІІ-337 последен приобретател се явява ответникът В. А., по силата на нот.акт № 25/ 2005 г.
Според становището на ищеца [фирма] извършеното разделяне на сградата на Ширпотреба през 1988 г. е било незаконно, поради липсата на одобрен архитектурен проект по чл.62, ал.1 З., поради което обособените дялове не представляват годен обект на собственост, водещо до нищожост и на последващите им продажби.
Въззивният съд не е възприел това становище, като се е позовал на заключението на техническата експертиза, че разделянето отговаря на техническите изисквания, както и на представената скица- проект за делбата, съгласувана и одобрена от районния архитект на кметство М.- В., Изразено е и становище, че разделянето не е свързано с конструктивни промени, поради което и съгласно чл.225, ал.1, т.2 ППЗТСУ не се е изисквало да има одобрен архитектурен проект.
Въпросът за приложението на чл.62 З. е определящ за изхода на делото, поради което би могъл да обуслови допустимост на обжалването, ако е налице и другата предпоставка, поддържана от касатора- а именно въпросът да е решен от въззивния съд в противоречие с представените решения на ВС и ВКС- основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При съпоставката на тези решения с обжалваното решение на въззивният съд обаче не се разкрива противоречие по поставения правен въпрос, тъй като и в трите решения се приема, че при разделянето трябва да се спазват строителните правила и норми и обособените дялове да отговарят на одобрен архитектурен проект, какъвто характер в случая се приема, че има одобрената скица от районния архитект. Твърдението на ищеца за извършени конструктивни промени не е зачетено, тъй като не е представил доказателства за такива, а от друга страна и техническата експертиза е установила, че няма промени в конструкцията на сградата, а разделянето е извършено само чрез изграждането на една преградна стена. Следователно не е налице противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос, а доколкото конкретният резултат не удовлетворява касатора, това е обусловено от събраните по делото доказателства, като правилността и обосноваността на изводите на съда не са предмет на проверка на настоящия етап от производство.
По изложените съображения следва да се приеме, че заявеното от ищеца [фирма] основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не е налице и жалбата не следва да се допуска до разглеждане.
По отношение жалбата на В. А. следва да се посочи, че искът срещу него за предаване на терена на имота е уважен, тъй като е прието, че ищецът не го е продал с нотариалния акт, с който е продал и сградата. За да стигне до този извод съдът е приел, че в нотариалния акт № 58/ 99г., с който е извършена първата продажба, не е обективирана воля за продажба и на земята, поради което и следващите приобретатели не са станали собственици на същата, включително и ищецът, независимо че в неговия нотариален акт земята е описана като предмет на продажбата.
Поставеният в тази връзка правен въпрос за приложението на чл.20 ЗЗД относно тълкуване на волята на страните е определящ за изхода на делото в обжалваната от В. А. част, поради което обосновава допустимост на касационното обжалване. От съпоставката между обжалваното въззивно решение и представените решенията на отделни състави на ВС и ВКС е видно, че е налице и противоречива съдебна практика по този въпрос, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Доколкото решението по настоящия казус не поставя проблемите, разгледани в решение № 81/ 7.07.2009 г. по т.д.№ 761//2008 г., което е постановено по реда на чл.290 ГПК, следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на [фирма]- В., вх.№ 23786/28.06.2010 г. срещу решение № 751 от 8.06.2010 г. по гр.д.№418/2010 г. на Варненски окръжен съд в частта за отхвърляне на иска по чл.108 за три помещения в сградата на цех „Ш.” в УПИ VІІІ-337 в З. промишлена зона В..
ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на В. Л. А. вх.№ 30272/12.06.2010 г. в частта, с която срещу него е уважен иск по чл.108 ЗС за терена на УПИ VІІІ- 337 с площ 1284 кв.м.
Указва на В. Л. А. да внесе в 7 дн. срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 240 лв. и да представи вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изпълнение на указанията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: