О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 800
гр. София, 26.07.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 29 април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 237 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците В. Г. Б., И. П. Б., Г. П. Б., Н. И. Б., В. И. И., Г. Д. А., П. Д. А., Л. А. А., Д. А. А., С. С. А., К. П. Ш. срещу решение от 22.10.2009 г. по в.гр.дело № 135/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 59/08.12.2006 г. по гр.дело № 577/2006 г. по описа на Асеновградския районен съд. С последното е отхвърлен предявения от жалбоподателите иск против З. П. М., К. А. М., П. К. М. и Р. К. М. за предаване собствеността и владението върху двете стаи и коридора в северната част на партерния /магазинен/ етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в поземлен имот № 0* Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба поддържат, че с обжалваното решение съдът е решил материалноправния въпрос по приложното поле на чл.63 от ЗС, а именно, може ли да се придобие собственост върху постройка, изградена извън учреденото с административен акт и договор право на строеж, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 980/12.12.94 г. по гр.дело № 781/94 г. на ВКС I г.о. и по приложението на чл. 218з ГПК/отм./ – в хипотеза на върнато дело за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения по чл.188,ал.1 от ГПК/отм./ въззивният съд, който разглежда делото при условията на чл.218з от ГПК/отм./ обвързан ли е от указанията на ВКС, дадени с отменителното решение по тълкуване на установените по делото факти и правните им последици, решен при условията на чл.280,ал.1,т.3 от ГПК.
Ответниците по жалбата З. П. М., К. А. М., П. К. М. и Р. К. М., чрез адв. М. А. в писмен отговор изразяват становище за липса на основания за допустимост на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство съдът констатира следното:
Обжалваното решение е постановено по реда на чл.218з от ГПК/отм./, след отмяна с решение от 15.01.2009 г. по гр.дело № 4527/2007 г. на ВКС IV г.о. на въззивно решение № 1146/15.06.2007 г. по в.гр.дело № 133/07 г. на Пловдивския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. С обжалваното решение е оставено в сила решението на Асеновградския районен съд, с което е отхвърлен предявен иск с пр.осн.чл.108 от ЗС от касаторите. Прието е, че в полза на ищците е възстановено право на собственост върху партерен/магазинен/ етаж от триетажна жилищна сграда, застроена на 88 кв.м. в гр. А.VII-2992 в кв.203 по плана на града със заповед № 5530/22.12.98 г. и № 631/23.04.2002 г. на Областния управител на гр. П. на осн.чл.2 от ЗОСОИ. На наследодателите на ищците по реда на ЗОЕГПНС са били отчуждени 6/15 и 9/15 идеални части от процесния терен. След отчуждаването върху държавния имот е било отстъпено право на строеж на два жилищни етажа в полза на наследодателите на ответниците, което е реализирано. Възоснова на учреденото право на строеж наследодателите на ответниците са поели и задължение да изградят/възстановят/ на мястото на заварените дюкяни в имота магазин, който заедно с 1/3 ид.част от мястото остава държавна собственост.
Прието е от съда, че при изграждане на жилищната сграда с магазина е построен и лекарски кабинет, с площ от 23 кв.м, проекта за който бил одобрен от техническия отдел към Община А.. Според въззивния съд лекарския кабинет е законно построен и не е станал държавна собственост, съответно не подлежи на възстановяване на наследниците на бившите собственици на магазина. Прието е, че строителството върху отчуждения имот е осъществено през 1962 г., че процесният магазин не съществува реално във вида, в който е бил преди отстъпване правото на строеж, че е налице нова сграда, изградена по одобрен архитектурен проект, че собствеността върху процесния лекарски кабинет не може да се възстанови на ищците, тъй като техните праводатели никога не са имали правата на собственици върху него. Съдът е направил решаващия извод за неоснователност на исковата претенция, като по реда на косвения съдебен контрол е приел, че заповедта на Областния управител за възстановяване собствеността върху целия магазинен етаж в полза на ищците е незаконосъобразна.
Съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК по първия правен въпрос приложното поле на чл.63 от ЗС, а именно, може ли да се придобие собственост върху постройка, изградена извън учреденото с административен акт и договор право на строеж, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 980/12.12.94 г. по гр.дело № 781/94 г. на ВКС I г.о. С посоченото решение е прието, че обемът на правото на строеж се определя от рамките на договора, с който е учредено, че построеното извън тези рамки, макар и на основание утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение и което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект се придобива по приращение. С обжалваното решение съдът се е произнесъл по хипотеза, която не е сходна с тази от посоченото решение на ВКС, поради което и правните изводи са различни. Жалбоподателите не се позовават на задължителна практика на ВКС, а на съдебно решение на състав на ВКС и поради това не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК по втория правен въпрос – приложението на чл. 218з ГПК/отм./ в хипотеза на върнато дело за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 188, ал. 1 от ГПК/отм./ въззивния съд, разглеждащ делото при условията на чл.218з от ГПК/отм./ обвързан ли е от указанията на ВКС, съдържащи се в отменителното решение от гледна точка на даденото тълкуване на установените по делото факти и правните им последици.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на решение № 1659/22.10.2009 г. по в.гр. дело № 135/2009 г. на Пловдивския окръжен съд по подадената касационна жалба от ищците В. Г. Б., И. П. Б., Г. П. Б., Н. И. Б., В. И. И., Г. Д. А., П. Д. А., Л. А. А., Д. А. А., С. С. А., К. П. Ш. .
Указва на ищците в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на сумата 71 лв. и да представят доказателства за внасянето на сумата. При неизпълнение на указанието жалбата ще бъде върната, което да се впише в съобщението до жалбоподателите.
След представяне на документ за внесена държавна такса делото да се докладва на Председателя на II г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: