О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 801
София, 28.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Д. Ш. чрез адвокат П. З. срещу решение от 11.08.2014 г. на Софийски градски съд /СГС/, Гражданско отделение, ІІ „А” състав по гр.д. № 17629/2013 г. в частта, с която след частична отмяна е отхвърлен иск на настоящия касотор по чл.226 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за сумата над 15000 лв. до присъдения размер от 20000 лв. със законните последици.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, при формулирани въпроси във връзка с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост от въззивния съд.
Ответникът по касационната жалба – ЗК [фирма] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Следва да се допусне касационно обжалване на решението на СГС, поради следните съображения:
Софийски районен съд /СРС/ е сезиран с иск по чл.226 ал.1 КЗ от С. Ш. срещу ЗК [фирма] за сумите 20000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца от увреждане при ПТП, причинено от застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ответника водач на МПС, 660 лв. за имуществени вреди от същото ПТП и 614.51 лв. мораторна лихва върху главницата от 20000 лв. за периода 22.04.2012 г. /настъпване на ПТП/ до 07.08.2012 г. /предявяване на исковата молба/. С. Ш. като пешеходец е блъснат от лек автомобил, управляван от застрахован при ответника водач на МПС /И. Василева/, на пешеходна пътека, на която пресичал, движейки се с помощта на бастун. Получил е счупване на дясна подбедрица на две места. Преди ПТП-то ищецът е претърпял два инсулта и има 98% трайна загуба на работоспособност с чужда помощ – експертно решение от 26.03.2010 г. на ТЕЛК при І МБАЛ, като в самата искова молба ищецът сочи този факт. Исковете са уважени изцяло от СРС. Решението на СРС е изменено от СГС като обезщетението за неимуществени вреди е намалено на 15000 лв., а в останалата част първоинстанционното решение е потвърдено. За да намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 20000 лв. на 15000 лв., СГС е приел с оглед представеното решение на ТЕЛК, посочено и от заключението на СМЕ, че Ш. е с 98% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, като в решението на ТЕЛК е записано, че още през 2010 г. не е могъл битово да се самообслужва. СГС не е изложил съображения относно посоченото от самия ищец в исковата молба за увреденото му здравословно състояния преди процесното ПТП /получени два инсулта/, овладяно в известна степен и позволяващо му да ходи сам с бастун и промяната в здравословното му състояние след произшествието.
Формулираните от касатора въпроси в изложението му за допускане на касационно обжалване са свързани с определяне от въззивния съд на размера на обезщетението за неимуществени вреди по „справедливост”, разрешени в противоречие с посочена задължителна съдебна практика. Настоящият състав на ВКС счита, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК на решението на СГС в обжалваната му част по въпроса /уточнен и конкретизиран – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ за критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост“ по чл.52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинено в резултат на деликт увреждане.
Поради приетото наличие на основание за допускане на касационно обжалване на решението на СГС, на касатора следва да се укаже в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, да внесе и представи доказателства за заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 100 лв., определена съгласно чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.08.2014 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ „А” състав по гр.д. № 17629/2013 г. в частта, с която след частична отмяна е отхвърлен иск на С. Д. Ш. по чл.226 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за сумата над 15000 лв. до присъдения размер от 20000 лв. със законните последици.
УКАЗВА на касатора С. Д. Ш. с адрес [населено място], [улица] ет. 5 да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 100 лв. / сто лева/ и представи доказателства за това в едноседмичен срок, считано от получаването на съобщението. При невнасяне на държавната такса по сметка на ВКС в посочения срок и представяне на платежния документ, производството по касационната жалба ще бъде прекратено, което да се впише в съобщението до касатора.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.