3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 802
С., 25.06. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 2214 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Сдружение „Съюз на учените в България” [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Д. от АК-В., против въззивно решение № 2587 от 13.12.2012 г., постановено по в.гр.д. № 2890 по описа за 2012 г. на Варненски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 3382 от 02.07.2012 г., постановено по гр.д. № 2890/2012 г. на Варненския районен съд, ХХV с-в, е уважена молбата на А. В. В. по чл. 247 ГПК, като е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното неприсъствено решение № 1491/06.04.2012 г. по делото със следното: „както и законната лихва от деня на завеждане на исковата молба 30.08.2011 г. до окончателното изплащане”.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят твърди, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на делото, в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулираните правни въпроси са: следва ли към решението да се изложат и мотиви за всички правни и фактически изводи, обусловили постановяване на решението и следва ли да се обсъдят всички възражения на страните; допустимо ли е с решение по реда на чл. 247 ГПК да се прибавят и изтекли законни лихви върху претендираната главница след депозиране на исковата молба и до окончателното изплащане на главницата, при положение, че в обстоятелствената част на решението и излагането на твърденията на страните, съдът не е формирал воля, че страната е претендирала и законна лихва; представлява ли очевидна фактическа грешка неформирането на воля от съда в обстоятелствената част на решението относно претенция на страна в процеса за присъждане на законна лихва върху главницата и неприсъждането на законна лихва върху главницата в диспозитива на решението. Представя задължителна съдебна практика и влезли в сила съдебни решения на въззивни съдилища. Представените определения на ВКС по чл. 288 ГПК не съставляват съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 2/2011 г. по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба А. В. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. Т. от АК-В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като недопустима предвид нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – производство по реда на чл. 247 ГПК и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което в производство по реда на чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на постановеното неприсъствено решение № 1491/06.04.2012 г. по гр.д. № 12920/2011 г. на В., ХХV с-в, със следното: „както и законната лихва от деня на завеждане на исковата молба 30.08.2011 г. до окончателното изплащане”, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 247 ГПК за уважаване молбата на ищеца за допускане на очевидната фактическа грешка.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, но не по поставените в касационната жалба правни въпроси от процесуално естество, а във връзка с разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, поради вероятността обжалваното въззивно решение да е недопустимо.
С оглед на горното, на касатора следва да се укаже да внесе дължимата държавна такса, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по сметка на Върховния касационен съд в размер на 30 лв., като в противен случай производството по делото пред касационната инстанция ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 2587 от 13.12.2012 г., постановено по в.гр.д. № 2890 по описа за 2012 г. на Варненски окръжен съд, ГО.
УКАЗВА на касатора Сдружение „Съюз на учените в България” [населено място], в едноседмичен срок от получаване на съобщение за определението по чл. 288 ГПК, да внесе по сметката на ВКС и да представи в деловодството на съда или да изпрати по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 30 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателство за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: