О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№802
гр.София,21.12. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 959/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „В”ООД, гр. В., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Л. В. от АК-В. Търново срещу решението на Великотърновския апелативен съд № 55/21.07.2009 год., постановено по в.т.дело № 402/2009 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд № 72/11.05.2009 год. по т.дело № 100/2009 год., с което е отхвърлена като недоказана молбата на касатора по чл.625 ТЗ за обявяване неплатежоспособността и откриване на производство по несъстоятелност на „К”Е. , гр. В. Т.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че в противоречие с разпоредбата на чл.608 ТЗ, въпреки наличието на непогасено изискуемо парично задължение на длъжника, съдът е отхвърлил молбата на кредитора по чл.625 ТЗ, по съображения, че по делото не било доказано дали длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за до пускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно установените законови презумпции в чл.608, които разместват доказателствената тежест при установяване неплатежоспособността на длъжника. Навеждат се доводи, че така поставения особено важен въпрос е решен в противоречие с константната практика на ВКС по аналогични спорове, позовавайки се на приложеното към жалбата решение № 568/24.06.2008 год. по т.дело № 219/2008 год. на ВКС-ТК.
Ответникът по касационната жалба „К”Е. , гр. В. Т. не ангажира становище по допустимостта на касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касатора доводи и предвид данните по делото, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлена като недоказана молбата по чл.625 ТЗ на касатора-кредитор с установено вземане да бъде обявена неплатежоспособността и открито производство по несъстоятелност на „К”Е. , който се явява негов длъжник. Изложени са съображения, че по делото не е установено състоянието на неплатежоспособност на длъжника, нито са ангажирани доказателства дали той разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията му. В тази връзка е направен окончателния извод, че не са доказани материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност.
Въззивното решение съдържа произнасяне по материалноправни и процесуални въпроси от съществено значение за изхода на делото относно приложението на чл.608 ТЗ, свързани с материалноправните предпоставки за откриване производство по несъстоятелност и предвидените в ал.2 и 3 на посочената разпоредба законови презумпции, които разместват доказателствената тежест при установяване изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност. Даденото от апелативния съд разрешение на тези въпроси е в противоречие с константната практика на ВКС, изразена в приложеното към касационната жалба р. № 568/24.06.2008 год. по т.дело № 219/2008 год., както и в редица решения на ВКС-ТК, които са служебно известни на настоящия съдебен състав – напр. р. № 340/21.05.1996 год. по т.дело № 1493/1995 год., р. № 481/10.04.2003 год. по т.дело № 1521/2003 год., р. № 68/12.02.2005 год. по гр.дело № 512/2004 год., р. № 376/19.05.2005 год. по т.дело № 730/2004 год., р. № 488/04.07.2006 год. по гр.дело № 169/2006 год. и др. В посочените решения е застъпено становището, че в производството по чл.625 ТЗ ищецът-касатор установява съществуване на вземането и неговия размер, като в тежест на ответника-длъжник е да докаже,че разполага с имущество достатъчно да покрие задължението без опасност за интересите на кредиторите. Длъжникът трябва чрез пълно обратно доказване да обори установената от закона презумпция, като докаже, че е платежоспособен.
По изложените съображения следва да се до пусне касационно обжалване на постановеното въззивно решение и след внасяне на следващата се държавна такса съгласно чл.18, ал.2 от Т. за държавните такси, делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
С оглед на изложеното и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд № 55/21.07.2009 год., постановено по в.т.дело № 402/2009 год.
Указва на жалбоподателя да представи документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 125/сто двадесет и пет/лева, след което делото да се насрочи в открито заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: