4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 803
С., 10,12,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 3 декември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 140 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение № 103/7.11.2011 г. по т.д. № 257/2011 г. на Бургаски АС се: 1. Потвърждава решение № 138/2.06.2011 г. по т.д. № 72/2008 г. на БОС, с което се: а/ осъжда Л. ООД-Б. да заплати на ЕТ И. БГ-Г.А. сумите: 13 827.71 лв.-левова равностойност на 7 070 евро, представляваща част от неплатено възнаграждение по договор за посредничество от 23.09.2004 г., 13 827.71 лв.-левова равностойност на 7 070 евро, представляваща част от неустойка за забава в плащането на договореното възнаграждение, и 2 483.80 лв. разноски по съразмерност., б/ отхвърля предявените от ЕТ срещу ООД частични искове за заплащане на сумите: 5 466 лв. обезщетение за забава върху главницата, 5 466.37 лв. обезщетение за забава върху неустойката, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху част от дължимата неустойка, считано от завеждане на делото да окончателното й изплащане., 2. Обезсилва решение № 5/31.08.2011 г. за поправка и допълване на решение № 138/2.06.2011 г., 3.Потвърждава определение № 6/29.08.2011 г. по горното дело, с което е отхвърлена молбата на ЕТ за допускане на обезпечение.
Против решението са подали касационни жалби и двете страни. Ищецът ЕТ го обжалва в частта, с която исковете са отхвърлени, както и в частта за разноските. Ответното ООД го обжалва в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която исковете са уважени, както и за присъдените разноски.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
І. По касационната жалба на ищецът ЕТ
Съгласно п.25 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ 100/2010 в сила от 21.12.2010 г., висящите производства се разглеждат по досегашния ред.
Тъй като касационната жалба е подадена след тази дата, затова следва да се приложи изменението на чл.280,ал.2 ГПК: Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв. за търговски дела.
Настоящето дело е търговско.
Когато по делото са предявени няколко иска, от значение е размерът на обжалваемия интерес по отделните искове. Обективното съединяване на искове е възможност, а не задължение, и затова определението за разделяне на производството, респ. за съединяване, не подлежи на обжалване. Не следва да се сумира обжалваемия интерес по отделните обективно съединени искове, защото при сумиране би се заобиколил законът. При обективно съединяване на искове в едно производство се поставят за решаване няколко материалноправни спора. При това положение в един акт на съда се решава съществуването или несъществуването на различни правоотношения, всяко от които обикновено има самостоятелно битие.
Неправилното посочване от въззивният съд, че решението подлежи на касационно обжалване, е правно ирелевантно и не създава такова право, тъй като се касае за инстанционнен контрол, който се определя изрично от ГПК. В случая не става дума за неправилно определен срок.
В частта за разноските решението се изменя по реда на чл.248 ГПК.
По изложените съображения, тази касационна жалба е недопустима и затова следва да се остави без разглеждане.
ІІ. По касационната жалба на ООД.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. Ако съдът не е изложил мотиви по заявените в иска фактически основания, а е основал решението на др. факти и документи, тогава решението нищожно ли е поради липса на мотиви?, 2. При уважаване на исковете на незаявени в исковата молба документи, прави ли решението недопустимо?, 3. При влязло в сила решение по частичен иск и при предявен иск за останалата част от вземането, допустимо ли е съдът да зачита влязлото в сила решение по частичния иск?, 4. Нищожна ли е клауза за неустойка във връзка с която не е посочен размер на вероятни вреди?, 5. Представляват ли действията на ищцата водещи до причиняване на щети на ООД?
Отговорите на първите два въпроса са еднозначни и отрицателни. В случая не се твърди пълна липса на мотиви, а необоснованост на решението по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, което не е предмет на настоящето производство по чл.288 ГПК и затова не може да обоснове приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК, чиито основания са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК. Документи могат да се представят и след исковата молба и отговора по нея, при наличието на предвидените в ГПК предпоставки за това.
По третият въпрос съдът е приел на стр.9 от мотивите, че претендираното 13 827.71 лв. възнаграждение е частично от присъденото “с влязло в сила решение по гр.д. № 1150/2006 БРС и Р 54/10.09.2010 ВКС”. Затова в настоящето производство на доказване подлежи само размера на претенцията, но не и основанието на правопораждащия факт.
Този въпрос е решен в противоречие с посочената от касатора т.1 ТР 1/2001 ОСГК, в чиито мотиви е прието, че в предмета на частичния иск не се включва тази част от твърдяното вземане, която надвишава размера за който се отнася петитума. Налице е и противоречие с непосоченото Р 610/9.12.2008 по т.д. 391/2008 на І т.о.
Четвъртият въпрос при тази формулировка е ирелевантен. Иначе за нищожността на неустойката в търговските договори ОСТК се е произнесло с ТР 1/2010 по тълк.д. № 1/2009 г.
Последният въпрос не е правен, а фактически, тъй като е въпрос на фактите по делото и доказването им.
По изложените съображения, тази касационна жалба попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова следва да се допусне до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане касационната жалба на ЕТ И. БГ-Г.А. против решение № 103/7.11.2011 г. по т.д. № 257/2011 г. на Бургаски АС в частта, с която исковете са отхвърлени.
Определението в тази му част може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на този касатор пред друг състав на ВКС-ТК.
Допуска касационно обжалване на решение № 103/7.11.2011 г. по т.д. № 257/2011 г. на Бургаски АС в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която исковете са уважени ведно със разноските по съразмерност.
Указва на този касатор в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена д.т. в размер на 553.11 лв. по с/ка на ВКС. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: