Р Е Ш Е Н И Е
№ 803
С. 05.01.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1616/2009 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Е. Б. А.,[населено място], и Г. Т. Г.,[населено място], срещу въззивно решение №224 от 10.08.2007 г. по гр. д. № 4406/2003 г. на С. градски съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Конкретните оплаквания са свързани с доводи за неправилност на извода на въззивния съд, че Е. Б. А. не е правоприемник на ищцата по делото М. Т. Г., тъй като в завещаното и имущество не се включва имущественото потестативно право да иска развалянето на процесния договор за прехвърляне право на собственост срещу издръжка и гледане, както и че предявеният иск за развалянето на същия договор е неоснователен.
Ответниците по касационната жалба В. С. А. и П. С. А., двамата от[населено място], оспорват жалбите.
Жалбите са подадени в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
С обжалваното решение С. градски съд е прекратил производството по отношение на Е. Б. А., конституирана като правоприемник на първоначалната ищца М. Т. Г.; отменил е решение от 10.05.2003 г. по гр. дело №16549/2002 г. на С. районен съд в частта, с която е уважен предявеният от М. Т. Г. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор от 14.09.1990 г., оформен с нотариален акт №68/1990 г. на І – ви нотариус при СРС за ? идеална част от апартамент, находящ се в[населено място] и е отхвърлил иска, предявен от М. Т. Г., починала в хода на делото и заместена по реда на чл.120 ГПК/отм./ от наследника и Г. Т. Г., неин брат, за тази идеална част; оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за останалата ? идеална част от апартамента; обезсилил е първоинстанционното решение в частта относно евентуално предявените насрещни искове за трансформиране на задължението по договора в паричния му еквивалент и за сумата 6 444 лв., представляваща неоснователно обогатяване и е оставил тези искове без разглеждане. Според въззивния съд Е. Б. А. не е правоприемник на ищцата по делото М. Т. Г., тъй като в завещаното и имущество не се включва имущественото потестативно право да иска развалянето на процесния договор за прехвърляне право на собственост срещу издръжка и гледане. Направеното в нейна полза завещание е частно, тъй като се отнася до определено имущество. То съобразно разпоредбата на чл.16, ал.2 ЗН и придава качеството на заветник. Ето защо тя не е правоприемник по делото на починалата ищца М. Т. Г.. Искът с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД е неоснователен, защото прехвърлителката е създала пречки за изпълнение на задълженията в натура и тези пречки са забава на кредитора по смисъла на разпоредбата на чл.95 ЗЗД. Тя освобождава приобретателите – длъжници по алеаторния договор от отговорност за неизпълнение на задълженията в натура след месец април 2002 год. Това обуславя неоснователността на иска.
Въззивното решение е неправилно. С нотариално завещание №144 от 30.07.2002 г. ищцата по делото М. Т. Г. е завещала на Е. Б. А. „всичките си движими и недвижими имоти”, които ще останат след смъртта и. Това завещание не се отнася до единично определено имущество, а съдържа разпореждане относно цялото имущество на завещателя, поради което е общо и придава на лицето, в чиято полза е направено качеството на наследник /чл.16, ал.1 ЗН/. Ето защо изводът на въззивния съд, че Е. Б. А. не следва да се конституира като правоприемник на починалата в хода на делото ищца е неправилен. Само на това процесуално основание обжалваното въззивно решение следва да се отмени без да се обсъждат доводите по същество. Делото трябва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което Е. Б. А. бъде конституираната като правоприемник на починалата ищца М. Т. Г..
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №224 от 10.08.2007 г. по гр. д. № 4406/2003 г. на С. градски съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.