Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 804
С., 04.07. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 630 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. срещу въззивно решение от 06.03.2012 г. по въззивно гр.д. № 1310 /2011 г. на Пловдивския апелативен съд, г.о., първи състав, с което е потвърдено решение от 27.07.2011 г. по гр.д. № 12 /2011 г. на Смолянски окръжен съд, с което жалбоподателят е осъден на основание чл.50 ЗЗД да заплати на Г. Р. Д. сумата 50,000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нападение от мечка на 14.07.2010 г., сумата 209.52 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от същото нападение, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 14.07.2010 г. и МОСВ е осъдено да заплати разноски на ищеца.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна Г. Р. Д. не изразява становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима в частта по първия иск, тъй като е обжалвано въззивно решение и първият иск е оценяем и цената му не е под 5,000 лева и недопустима в частта по втория иск, която също е оценяем и чиято цена е под 5,000 лева, в частта по втория иск следва да бъде върната на основание чл.286,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът се е бранил с довод, че не е субект на отговорност по чл.50 ЗЗД, защото неговите задължения са за наблюдаване, опазване, охраняване и защита на мечките и с никакви мерки не би могъл да предотврати нападението и уврежданията на ищеца.
За да постанови обжалваното решение, Пловдивския АС е приел, че МОСВ отговаря за надзора на кафявата мечка, която съгласно чл.37 от Закона за биологичното разнообразие е диво животно, което живее в естествени условия, разпоредбата на чл.38 от З. установява забрана за улавяне и убиване, с разпоредбата на чл.49 от закона са предвидени изключения от забраните – разрешение за отстрел в интерес на обществено здраве и безопасност, което до месец ноември 2010 г. е давано от Министъра на ОСВ, т.е. към момента на инцидента – 14.07.2010 г. ответникът е упражнявал правомощията да издава разрешителни за отстрел на мечка и по делото са представени доказателства, че такъв е разрешаван; МОСВ е изследвало популациите на мечките – извършвало е мониторинг, какъвто е представен по делото; следователно ответникът е правният субект, упражняващ надзор по смисъла на чл.50,ал.1,предл.2 ЗЗД върху живеещите в естествена среда мечки, а упражняване на правомощия за опазване е корелативно свързано с отговорност, тъй като освен защита, целта на закона е и постигането на баланс за защита на обществено здраве и безопасност. Съдът е обсъдил и разпоредбата на чл.79,ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча, съгласно която обезщетения за щети, нанесени от кафявата мечка (и корморана), се заплащат от М., но е приел, че отговорността на ответника е по чл.50,ал.1,предл.2 ЗЗД а не по чл.79,ал.2 З..
От изложеното е видно, че изведеният от жалбоподателя материалноправен въпрос : Представляват ли правомощията на МОСВ, регламентирани в З. и З. основание за определяне на МОСВ като лице, под чийто надзор се намира дивото животно – защитен вид кафява мечка по смисъла на чл.50 ЗЗД е обусловил изхода от спора и е разрешен в противоречие с посоченото решение № 16 от 26.01.1989 г. по гр.д. № 885 /1988 г. на ВС, ІV г.о., с което по иск за обезщетение с правно основание чл.50 ЗЗД за настъпила смърт в резултат от ухапване от диво прасе, е прието, че държавата не носи отговорност по чл.50 ЗЗД за вреди, причинени от диви животни, защото доколкото е прогласена държавна собственост върху диви животни, собственикът в лицето на държавата въобще не е във възможност да ги надзирава и контролира, нито да предотвратява нанесените от тях вреди (щети) поради дивото им състояние, … държавата нито е във възможност да брани, нито да опазва гражданите от вреди, затова не носи отговорност за вреди от вещ по смисъла на чл.50 ЗЗД. С това е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване в частта по иска за неимуществени вреди с цена 50,000 лева.
Въпросът не е разрешен в противоречие с посочените решение № 189 от 23.03.1966 г. по н.д. № 75 /1966 г. на ВС, І н.о., и решение № 2598 от 21.11.1963 г. по гр.д. № 2076 /1963 г. на ВС, І г.о., с които същото разрешение е прието по отношение на различна фактическа обстановка – претенции за обезщетение на вреди, причинени от диви животни (диви прасета и зайци) на селскостопанска продукция на ТКЗС.
Жалбоподателят извежда материалноправния въпрос представлява ли нападението от дивото животно – защитен вид кафява мечка – случайно събитие, което изключва отговорността по чл.50 ЗЗД поради неговата непредвидимост и непредотвратимост.
Въпросът е следвало да обуслови изводите на въззивния съд, доколкото във въззивната жалба е наведен довод за неправилност на извода на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението за случайно събитие. Настоящият състав намира, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с което е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос по приложението на чл.38,ал.2 ЗА вр. чл.78 ГПК : дали съдът има право да присъжда адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38,ал.2 ЗА когато не е посочено основанието за предоставянето на безплатна адвокатска помощ, предвидено в чл.38,ал.1 ЗА.
Въпросът не е обусловил изхода от спора (на него не се основава извод на съда за основателност или неоснователност на исковете), но не е обусловил и въпроса за присъждането на разноските, доколкото въззивният съд е приел, че в представения договор за правна помощ, сключен между ищецът и адв. Родопски, е посочено основанието за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ, поради което следва да се приложи чл.38,ал.2 вр. ал.1,т.2 ЗА.
Жалбоподателят следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в частта по иска с цена 50,000 лева в размер на 1,000 лева.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 06.03.2012 г. по въззивно гр.д. № 1310 /2011 г. на Пловдивския апелативен съд, г.о., първи състав,. в частта по иска с правно основание чл.50 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50,000 лева.
Указва и дава възможност на М. в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в частта по иска за неимуществени вреди с цена 50,000 лева в размер на 1,000 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изтичането на едноседмичния срок делото да се докладва за насрочване или прекратяване в тази част.
В тази част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание чл.286,ал.1,т.3 ГПК връща касационната жалба на М. срещу въззивно решение от 06.03.2012 г. по въззивно гр.д. № 1310 /2011 г. на Пловдивския апелативен съд, г.о., първи състав,. в частта по иска с правно основание чл.50 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 209.52 лева.
В тази част определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.