О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 804
София, 08.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.10.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 353 /2016 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗАД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2266 от 19.11.2015г., по т.д.№ 2218 /2016 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 524 от 23. 03.2015 г., по т.д.№ 4777/2014 г. за уважаване на предявения от „СВЕТА С. Б.”Е., гр.Б. срещу касатора иск по чл.193 КЗ8 отм./, във вр. с чл.208, ал.1 КЗ/ отм./ за сумата 72 525.60 лв. -застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „каско” за застрахователно събитие , настъпило на 17/18.02.2014 г., като в тежест на застрахователното дружество са възложени и деловодните разноски, съобразно уважената искова претенция.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Касаторът основно възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд за дължимост на присъденото застрахователно обезщетение, поради отсъствие на извършено в обжалвания съдебен акт разграничение между отделните хипотези на изрично изключените от застрахователно покритие рискове, установени в ОУ на застрахователя и в чл.186, ал.5, т.1 КЗ/ отм./, в каквато насока е било и изричното своевременно възражение на същия. Поддържа още, че доколкото в съобразителната част на обжалвания съдебен акт липсва и задълбочена преценка на отделните поети от застрахования задължения, начина на тяхното изпълнение от страна на последния, както и произтичащите от неизпълнението им санкционни последици по чл.211, т.2 КЗ/ отм./, то освен, че крайният правен извод за частична основателност на предявения иск е необоснован, се явява и в нарушение на същественото процесуално правило на чл.236, ал.2 ГПК.
Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, като касаторът поддържа, че в обжалваното въззивно решение е налице” погрешно разрешен правен въпрос по възражение за наличие на изключителен застрахователен риск” , тъй като „въззивният съд не е отчел същественото различие между изявлението, с което се упражнява правото на отказ и изявлението за недължимост на обезщетението, поради наличие на изключен риск”. В тази вр. в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са развити и подробни съображения в коя законова разпоредба от КЗ/ отм./ е регламентирано правото на отказ на застрахователя да заплати дължимото застрахователно обезщетение, какво по вид право е същото и кога може да бъде упражнено. Така визираните от касатора предпоставки за достъп до касация са аргументирани и с ”погрешно разрешен правен въпрос относно тълкуването на договора по чл.20 ЗЗД, като основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК”. В подкрепа на поддържаното противоречие със задължителната съдебна практика са посочени постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на отделни състави на ВКС : № 32 от 11.08.2014г., по т.д.№ 1262/2013 г. на ІІ т.о.; № 564 от 23.07.2010 г., по гр.д.№ 856/2009 г. на ІV г.о.; № 4 от 04.02.2014 г., по т.д.№ 23/13 г. на ІІ т.о. и № 81 от 07. 07. 2009 г., по т.д.№ 761/2008 г..
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на предпоставките- основна и допълнителна.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон – подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Съгласно действащата уредба на касационното производство касационното обжалване е факултативно, а не задължително и е предпоставено от наличие на разрешен от въззивния съд правен въпрос, който включващ се в предмета на конкретния правен спор и обусловил решаващата воля на въззивния съд, е от значение за постановения краен правен резултат по делото. Едновременно с това, по отношение на същия следва да е осъществено и някое от допълнителните основания, изчерпателно посочени в т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните указания в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.201 г. на ОСГТК на ВКС този материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос – общо основание за допускане до касация по чл.280, ал.1 ГПК определя и рамките, в които ВКС селектира касационните жалби и поради това същият се явява нетоносим към правилността на обжалваното решение – възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд и начина на обсъждане на събраните по делото доказателства.
Според горецитираната задължителна практика на ВКС в тежест на касатора е да посочи значимия за конкретното дело правен въпрос, чрез ясна и точна негова формулировка, както и да обоснове поддържаната допълнителна предпоставка – съответното селективно основание по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. С оглед принципите на диспозитивното начало и равенството на страните в процеса, ВКС нито е длъжен, нито е оправомощен, както е посочено и в т.1 на ТР № 1/19. 02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, произнасяйки се по допускане на касационното обжалване, да извежда значимия по см. на чл.280, ал.1 ГПК за конкретното дело правен въпрос въз основа на доводите и твърденията в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, или от съдържанието на касационната жалба. В случая в представеното към касационната жалба изложение на основанията за достъп до касация такъв конкретен правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК, дори и евентуално нуждаещ се от доуточняване от страна на касационната инстанция, касаторът ЗАД [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител, въобще не е формулирал, а е преповторил оплакванията от касационната жалба, анализирайки подробно пороците на обжалвания съдебен акт на Софийски апелативен съд, които според него водят до неправилността му и конкретна съдебна практика на касационната инстанция, формирана по реда на чл.290 и сл. ГПК -относима към разгледания правен спор. В стадия на селектиране на касационните жалби, обаче, тези пороци не подлежат на обсъждане и не обосновават предпоставките за достъп до касация, доколкото законодателят не ги е отъждествил с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК – обстоятелство, явно останало несъобразено от касатора.
Липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК – формулиран конкретен правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГТК, сама по себе си, съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се обсъждат сочените допълнителни основания за това. Несъмнено е, с оглед въведеното от касатора селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, че при отсъствие на общо основание за допускане на касационно обжалване, противоречие между решаващите изводи на въззивния съд в постановения от него съдебен акт и приложените от касатора съдебни актове не се формира противоречие, тъй като липсва помежду им идентичен правен въпрос, който да бъде предмет на произнасянето по реда на чл.288 ГПК – арг. от т.2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответника по касационната жалба – „СВЕТА С. Б.”Е., гр. Б., следва да се присъди сумата 4 900 лева, реално направени и неоспорени по реда на чл.78, ал.5 ГПК деловодни разноски – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 03.02.2016 г. с адв. Д.Н. и разписка от същата дата, които разходи са претендирани своевременно в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2266 от 19.11.2015г., по т.д.№ 2218 /2016 г. по касационната жалба на ЗАД [фирма], [населено място] с вх.№ 17356 /29. 12. 2015 г..
ОСЪЖДА ЗАД [фирма], [населено място] да заплати на „СВЕТА С. Б.”Е., гр. Б. сумата 4 900 лв./ четири хиляди и деветстотин лева/, деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: