Р Е Ш Е Н И Е
№ 805
София, 14.01.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично
заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 1219 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 ПЗР на ГПК вр. чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Т. Л. Д. от гр. С. срещу въззивно решение № 268 от 16.11.2008 год. по гр.д. № 290/2007 год. на Габровския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт, чиято отмяна се иска, поради нарушение на материалния и процесуален закон, отменителни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК /отм./.
Ответниците по касационната жалба не изразяват становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./, отговаря на изискванията по чл.218в, ал.2 ГПК /отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
С обжалваното решение Габровскят окръжен съд е оставил в сила решението от 12.04.2007 г. по гр.д. № 1386/2006 г. на Габровския районен съд, с което е признато за установено по отношение на И. В. В., В. И. В., П. И. В., О. Г. и Държавата, представлявана от министъра на р. р. и благоустройството, че жалбоподателя е собственик на 1/4 ид.ч. от поземлен имот № 1520а, кв.3 по плана на гр. Г., с площ от 2727 кв.м., при граници: река Янтра, улица и от две страни Енергоснабдяване; кожарска работилница, без пристроената към нея триетажна постройка, с необходимата обслужваща я площ от поземления имот, колорирана в зелено на скицата на в.л. Шубенаева, неразделна част от решението, на основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ и е отхвърлен иска за предаване владението върху същия имот на основание чл.108 ЗС.
За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че ищецът, настоящ жалбоподател е собственик на 1/4 ид. част от процесния имот. Приел е, че собствената на наследодателя му Л. Д. Л. 1/2 ид.ч. е била отчуждена за благоустройствени мероприятия, които не са били реализирани и правото на собственост е реституирано по предвидения по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. ред- с влязло в сила съдебно решение. Жалбоподателят като един от наследниците на Л. Д. , поч. през 1971 г.е собственик на 1/4 ид.ч. Отхвърлил е иска за предаване владението на собствената му ид.ч. от процесния имот по съображения, че по делото не е установено ответниците да я ползват.
В касационната жалба не са въведени оплаквания, относно обема на признатото от съда правото на собственост на ищеца – 1/4 ид.ч. Оплакванията се свеждат до това, че площта на процесния имот не е 2727 кв.м., както е приел съдът, а по-голяма. В тази връзка се поддържа, че в нарушение на разпоредбата на чл.188 ГПК /отм./ въззивният съд не е обсъдил представеният документ за собственост на името на наследодателя му и този на ответниците-физически лица, установяващ твърдението, че площта на имота е по-голяма. Настоящият състав намира това оплакване за неоснователно. Индивидуализацията на поземлен имот се извършва чрез неговите граници, а в случая поземленият имот, предмет на предявения собственически иск е индивидуализиран с неговите граници. С факта, че се иска признаване правото на собственост върху поземлен имот № 1* а, с посочени от ищеца граници, то тези граници достатъчно идентифицират имота. Правото на собственост се простира в рамките на поземления имот, като границите на последния определят пределите на правото на собственост, чиято защита се търси с петиторния иск, а не площта му. Въззивният съд е признал правото на собственост на ищеца върху процесния имот, при посочените граници, поради което оплакването, че решението е неправилно е неоснователно.
За да отхвърли иска за осъждане на ответниците да предат владението на собствената на ищеца част от имота съдът е приел, че по делото не е установено ответниците или някой от тях да владее имота.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснато от съда нарушение на нормата на чл.188 ГПК /отм./. По делото не е установено ответниците да владеят или ползват имота, респ. частта на ищеца. Неоснователно се поддържа, че събраните по делото доказателства установявали твърдението му, че процесния имот се ползва от тях без правно основание. По делото за този факт е разпитан св. П, от чиито показания е установено, че през м.май 2006 г. придружил ищеца и видял, че на външната врата имало катинар, като предполага, че същият е поставен от трето лице, което не е страна по делото. При тези данни правилно въззивният съд е приел, че твърденият факт на упражнявана фактическа власт върху имота от ответниците не е доказан. Съобразно разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК /отм./ всяка страна е длъжна да докаже своите твърдения и възражения. За успешното провеждане на иска за ревандикиране на собствената на ищеца част от имота, той е следвало да установи освен правото си на собственост и ползването на същия от ответниците по делото. След като факта на ползване на имота от ответниците не е установен, правилно съдът е приел, че иска е неоснователен. Затова и оплакването, че не са обсъдени в съвкупност събраните по делото доказателства е неоснователно.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице основания за касиране на обжалваното решение и то ще следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 268 от 16.11.2008 год. по гр.д. № 290/2007 год. на Габровския окръжен съд.
Председател :
Членове :