О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 806
София,10.12. 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на пети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. №750 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 592/21.08.2012год. по ч.гр.д.№ 716/2012год. на ОС-Пазарджик.
С него е потвърдено Разпореждане от № 8795/23.07.2012 год по ч.гр.д.№ 3081/2012 год. на РС Пазарджик.
С Разпореждането районният съд е отхвърлил заявлението на Банката за издаване на основание чл.417 т.2 ГПК на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма], [населено място], И. С. Ф. и С. И. Ф. за задължения по договор за кредит № 0181.1009 от 25.11.2009 год. Съдът се е позовал на това, че представеният документ – извлечение от сметка, не удостоверява годно за принудително изпълнение притезание в полза на заявителя срещу лицето, против което се иска заповед за незабавно изпълнение. Изложил е съображения, че липсват данни за просрочието на задължението, за началната дата на предсрочната изискуемост, на която заявителят се позовава, данни относно броя на падежите и размера на неплатените вноски, с оглед преценката за настъпването на изискуемостта на задължението.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, даващо разрешение по същество на друго производство и по отношение на него, съгласно чл.274 ал.3 ГПК, намира приложение чл.280 ал.1 ГПК.
При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав приема следното:
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният жалбоподател се позовава на хипотезата на чл.280 ал.1,т.1 ГПК. Представени са Определение № 231/2010г на Второ т.о. на ВКС, Определение № 264/2009г. на Първо т.о. на ВКС, Определение № 697/2009г. на Второ т.о. на ВКС, Определение № 693/2009г. на Второ т.о. на ВКС, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК, съставляващи задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Произнасянето на въззивния съд не е в противоречие, а в съответствие със задължителната съдебна практика, поради което не е налице предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационен контрол на определението на окръжния съд не следва да бъде допуснат.
Заявлението се основава извлечение от сметка на длъжниците по договор за кредит № 0181.1009 от 25.11.2009 год. и Анекс № 1.
Извлечението от сметка отразява: състоянието по кредитната сметка към 20.07.2012г., а именно главницата към 19.07.2012г. /17 624.08 евро/; възнаградителната редовна лихва за периода 25.06.2012г. до 19.07.2012г. /162.95 евро/; и възнаградителната просрочена лихва за периода 25.10.2011г.-19.07.2012г. /1 719.38 евро/. Извлечението от сметка не съдържа данни за това, кое конкретно плащане по кредита е просрочено, кой е моментът на неизпълнението му от на кредитополучателя, с оглед на което да се установи в кой момент е възникнало правото на банката на обяви предсрочната изискуемост на целия кредит на основание чл.4.6 и чл.10 от договора и чл.60,ал.2 ЗКИ.
С оглед на това обжалваното определение не е постановено в противоречие с цитираната съдебна практика. В Определение № 231/2010 на Второ т.о. на ВКС е посочено, че необходим реквизит на извлечението от сметка е посочването на просроченото задължение по кредита, начисляването на просрочените лихви, моментът на неизпълнението на кредитополучателя и периода на неизпълнението. В Определение № 264/2009 на Първо т.о. на ВКС като такъв реквизит е дефиниран изричното посочване на просроченото задължение. В Определение № 697/19.11.2009г. на Второ т.о. на ВКС, като задължително съдържание е установен наличието на данните за предсрочната изискуемост и за остатъка на задължението.
Извън практиката, на която се позовава касатора, с Определения, имащи характер на задължителна съдебна практика: № 637/2010г. на Второ т.о.,№ 162/2010г. на Първо т.о., № 130/2012г на Второ т.о., ВКС е приел, че извлечението от сметката на длъжника по смисъла на чл. 417 т.2 ГПК следва да съдържа данни от счетоводните регистри за движението по сметката на длъжника, за погасените вноски, за начина на определяне на лихвата, а в хипотеза на непогасени вноски-кои вноски и при какъв падеж не са издължени, за настъпването на предсрочна изискуемост на остатъка от кредита.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 592/21.08.2012год. по ч.гр.д.№ 716/2012год. на ОС-Пазарджик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.