4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 806
София, 27,12,2011 година
Върховният касационен съд на Република Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №148/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Р. / Б./”Е. – [населено място] против решение № 194 от 20.10.2010 г. по т.д. № 155/2010 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответниците по касация- К. Д. Г., М. Д. Проданова, двете от [населено място] и Е. П. В. от [населено място], чрез процесуалния си представител – адв. К. К. са на становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решението, предмет на обжалване, състав на Великотърновски апелативен съд, след отмяна на решението на Русенски окръжен съд, в частта с която е признал съществуването на вземането на „ Р./ Б./”Е. – [населено място] по отношение на К. Д. Г., М. Д. Проданова и Е. П. В., произтичащо от запис на заповед, както и в частта за разноските, по същество е отхвърлил иска по чл.422 ГПК в същата част. Обезсилил е решението, в частта, с която е признато за установено вземане за разноски за заповедното и първоинстанционното производство, с мотиви за недопустимост на иска в тази част. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че предмет на иска по чл.422 ГПК е установяване на валидно и изискуемо вземане на банката спрямо ищците – авалисти по запис на заповед, като безспорно било, че каузалното правоотношение, което е гарантирано с този запис на заповед било договора за овърдрафт сключен между „ Р./ Б./” Е. – [населено място] и [фирма] на 02.11.2007г. Съдът е разгледал така очертаното каузално правоотношение, като е направил извод, че след като банката се е снабдила с изпълнителен лист срещу хонората, то вземането по издадената против авалистите заповед за незабавно изпълнение не същестувва.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.Поставил е въпросите – „ допустимо и законосъобразно ли е отхвърляне на установителния иск по чл.415 ГПК на основание наличие на /разположение на кредитора/ на повече от един от изброените в чл.417 т.1-9 документи / изпълнителни основания/ за едно и също конкретно вземане, но срещу различен кръг лица, въз основа на които документи кредитора се е снабдил с изпълнителен лист и заповед за изпълнение срещу съответните лица”, „ какъв е обсега на проверката на съда относно съществуването на каузалното правоотношение, обезпечено със запис на заповед”, т.3 – „Относно приложението на чл.76 ЗЗД…”, т.4 „ решението по установителния иск по чл.415 ГПК, следва ли да съдържа произнасяне по разноските”. Посочено е, че произнасянето на въззивния съд по тези въпроси било в противоречие с практиката на ВКС, която била непротиворечива и приемала следното: – най съществената специфика на авала била абстрактния характер на менителничното поръчителство, посочено е противоречие с решение №120/2010г. на ВКС, ІІ т.о. Поддържано е още, че произнасянето на съда по тези въпроси обуславяло и наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В тази връзка е развит довод относно това, че решаващия състав разширил предмета на проверка относно съществуване на вземането по каузалното правоотношение, като разкриване на основанието за вземане било в противоречие с безусловно поетото задължение за плащане – изброени са решения на ВКС, постановени по реда на чл.218а ГПК / отм./. Поддържано е още,че в съдебните решения по исковете по чл.422 ГПК се присъждали разноски, направени от ищеца в заповедното производство, като са изброени съдебни актове на съдилищата.
Поставеният от касатора основен материалноправен въпрос относно това какъв е обсега на проверка на съда относно съществуване на вземането по каузалното правоотношение обезпечено със запис на заповед във връзка с възраженията, които могат да правят авалистите по този запис на заповед е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан пряко с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили постановения от него правен резултат. Останалите въпроси са или пряко свързани с разрешаването на този въпрос, или не са били предмет на разглеждане от въззивния съд, поради което нямат характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът относно това следва ли в производство по чл.422 ГПК да има произнасяне по разноските за заповедното производство, макар и релевантен, няма относимост към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в частта, с която е прекратено производството, решението има характер на определение и неговата директна обжалваемост произтича от закона. Т.е. в тази част, настоящата инстанция е сезирана валидно, без да се обсъждат основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Посоченият, релевантен правен въпрос е разрешен в противоречие не само с посоченото от касатора решение №120 от 30.07.2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д. 988/09г., постановено по реда на чл.290 ГПК, но и с решение№17 от 21.04.2011г. по т.д. 213/2010г. на ВКС, ІІ т.о.също постановено по чл.290 ГПК и съставляващо задължителна практика,с което изрично е прието по въпроса относно възможните възражения на авалистите по каузалното правоотношение, че не е допустимо авалистите да противопоставят на приносителя на менителничния ефект възражения произтичащи от каузалното правоотношение между него и издатетеля на записа на заповед. Сочената практика, обективирана в решението на ВКС, съдържа задължително тълкуване по поставения въпрос и след като въззивният съд го е разрешил в противоречие с нея са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед наличието на посочената задължителна практика без правно значение са развитите доводи за наличие на противоречие с разрешения, обективирани в решения съставляващи казуална практика.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК,а както бе мотивирано по-горе в частта, с която е прекратено производство, достатъчно за сезиране на ВКС е подадената жалба, поради което атакуваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване изцяло.На основание чл.84, ал.1 ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 654.38 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 194 от 20.10.2010 г. по т.д. № 155/2010 г. на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора- „Р. / Б./”Е. – [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 654.38 лв.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: