Решение №806 от 8.11.2019 по нак. дело №781/781 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 806

гр.София,

08.11.2019г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 2720 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу Решение № 365 от 14.02.2019 г. по в.гр. д. № 4407/2018 г. на АС София, с което е потвърдено Решение № 4423 от 26.03.2018 г. по гр.д. № 1080/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е уважен частично иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 8 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, като за разликата до 40 000 лева искът е отхвърлен.
Жалбоподателят Прокуратура на Република България, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението в частта му, с която е уважен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.
Жалбоподателят Я. Ж. Ж. чрез процесуалния си представител поддържа, че въззивното в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата до 40 000 лв. е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил прокуратурата да заплати на Я. Ж. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 8 000 лв. /осем хиляди лева/, представляваща претендирано обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно повдигнато обвинение, като го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв.
Установено е по делото, че спрямо ищеца е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 198, ал.1, предл. 1 – во/грабеж/, за това че на 09.12.2012 г. е отнел чужди движими вещи с намерение противозаконно да ги присвои, като за това е употребил сила. По повдигнатото обвинение е образувано наказателно производство, приключило в съдебна фаза, с влизане в сила на 03.06.2016 г. на оправдателна присъда по НОХД № 11626/2014 г., СРС 110 – ти състав от 19.10.2015 г.
Въззивния съд е установил, че наказателното проиводство е проведено в срок от общо 3,5 години, който срок се явявал разумен, предвид обстоятелството, че обвинителния акт е връщан на прокуратурата няколко пъти за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, участието на ищеца в процесуално – следствените действия е било сравнително интензивно, а мярката за неотклонения, която му е наложена е „задържане под стража“ се явява най – тежката предвидена в НПК и същата е с обща продължителност от 5 месеца и 22 дни, след което мярката за неотклонение е променена на „домашен арест“, като последната е траела 10 дни, след което е заменена със следващата по тежест мярка за неотклоненание „парична гаранция“.
Съдът е приел за недоказано твърдението на ищеца, че е настъпил разрив в интимните му отношения. Съдът е посочил, че обуславящи по-нисък размер на обезщетението са следните обстоятелства: наказателното производство е приключило в разумен срок, а търпените вреди са обичайните, а обстоятелства, налагащи завишаване размера на обезщетението са, че обвинението е за тежко умишлено престъпление и за сравнително дълъг период от време ищецът е бил с най – тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Преценката на гореизброените фактори по отделно и в тяхната съвкупност е мотивирала въззивният съд да определи сумата 8000 лева за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят- Прокуратурата на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното приложение на принципа на справедливостта сочи се противоречие по поставения въпрос с ППВС № 4/1968 г. на ВС и т.3 и т.11 от ТР 3/22.04.2005 г. по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и как следва да се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, вр. чл. 4 ЗОДОВ, приложени са решения на състави на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателя Я. Ж., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: Определен ли е справедлив размер на обезщетение, съгласно критерия за справедливост и съобразен ли е със събраните писмени и гласни доказателства? и По приложението на чл.235, ал.2 и чл.12 ГПК следва ли съдът да постанови решението си, като формира вътрешното си убеждение и основава своите изводи само на избраните от него доказателства и доказателствени средства и свързани с тях доводи на страните, без да обсъди останалите и без да изложи защо ги е отхвърлил като недопустими. Позовава се на решения на състави на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД и чл.235 ГПК.
С оглед установените факти по делото настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпрос, поставен по същество и от двамата жалбоподатели за критериите при определяне справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното приложение на принципа на справедливостта, на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и:

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 365 от 14.02.2018 г. на АС София по гр. д. № 4407/2018 г.

ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г. о на ВКС след внасяне на държавна такса в размер на 5 лева от Я. Ж. Ж. в седмичен срок от съобщаването му за това, като представи копие от вносния документ в канцеларията на съда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top